- 3 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 77

гр. София 28.02.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 14.02.2022 (четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. частно гражданско дело № 3469 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С молба вх. № 4180/17.05.2021 година П. Е. П. е поискал, на основание чл. 247 от ГПК, да бъде извършена поправка на очевидни фактически грешка в постановеното по делото определение № 168/11.05.2021 година, допуснати в страница 2-ра и страница 3-та на съдържателната част на определението.

Ответницата молбата К. Л. Н. не е подала отговор на същата, като не е изразила становище по допустимостта и основателността й..

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното:

С постановеното по делото определение № 168/11.05.2021 година съставът на ВКС е отменил определение № 584/30.06.2020 година на Окръжен съд С. З. гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година и вместо него е постановил ново, с което е изменил решение № 121/08.05.2020 година на Окръжен съд С. З. гражданско отделение, І-ви въззивен състав, постановено по гр. д. № 1154/2020 година в частта за разноските, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК осъждайки К. Л. Н. да заплати на П. Е. П. сумата от 1257.31 лева, представляваща направени разноски пред първата инстанция, като в диспозитива на същото не се съдържат други произнасяния свързани с отношенията между страните по делото. С молбата за допускане на поправки на очевидни фактически грешки П. е поискал на страница втора от определението, на ред първи вместо „неоснователна“ да се чете „основателна“, а на страница трета на ред двадесети отгоре надолу думата „но“ и на същата страница на ред трети отдолу нагоре думите „без значение“ да бъдат заличени и да не се четат. Изложени са твърдения, че това се налага, тъй като наличието на тези изрази обуславя двусмислено тълкуване на изреченията и в тези части мотивите на определението противоречат на останалите части от мотивите и на диспозитива на същото.

От изложените в молбата на П. Е. П. твърдения е видно, че се иска извършването на поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в мотивите към определението, които се изразяват в това, че използваните думи и изрази водят до двусмислено тълкуване на волята на съда, като не са изложени твърдения, тези грешки в мотивите да са намерили отражение и в диспозитива на постановеното по делото определение. С оглед на това молбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение. Съдебният акт (решение или определение) с който съдът се произнася по повдигнатия пред него спор, има съдържанието посочено в разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 2 от ГПК. По силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК, съответно чл. 254, ал. 1 от ГПК съдът е задължен да изложи мотиви към постановения от него акт, в които да отрази начина на формиране на волята си така както тя е намерила външен израз в постановения акт. Мотивите обаче не са част от акта, а са приложение към него. Разпоредбата на чл. 247, ал. 1 от ГПК, касае очевидна фактическа грешка, допусната в съдържанието на съдебния акт, уредено в чл. 236, ал. 1 от ГПК, съответно в чл. 254, ал. 2 от ГПК, но не и в мотивите към тази част. Това е така тъй като само произнасянето на съда по съществото на спора обвързва страните по него, поради което и то следва да отразява точно волята на съда. Сами по себе си мотивите към съдебния акт не отразяват волята на съда по съществото на повдигнатия пред него правен спор, а само начина на формиране на тази воля. В случаите, когато съдебният акт подлежи на обжалване, при несъгласие с него всяка една от страните би могла да го обжалва като същевременно с това поиска постановяването на нов акт със същите, различни или изменени мотиви. Страната обаче не може да обжалва само мотивите, когато произнасянето е в нейна полза тъй като няма правен интерес от това. Мотивите към съдебния акт нямат задължителна сила, каквато притежава съдебният акт по същество и затова не представляват част от него, а само както се посочи по-горе отразяват начина на формиране и формираната воля на съда, докато диспозитива, който е и същинския акт по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, представлява изрично изразената воля. Очевидна фактическа грешка е всяко разминаване между така формираната воля и изрично изразената такава, което се дължи на техническа грешка или пропуск при изготвяне на акта и изразяването на волята. При това разминаването трябва да е явно и да не се извлича чрез тълкуване на мотивите на съда или на допълнителна преценка на доказателствата по делото, а да може да се установи без каквито и да са допълнителни преценки. Затова мотивите към постановения съдебен акт не могат да бъдат поправяни по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и допуснатите само в тях очевидни фактически грешки са без правно значение. Наистина в определени случаи, когато допуснатата в мотивите на съдебния акт очевидна фактическа грешка намира отражение и в диспозитива на същия е допустимо да бъде извършена поправка и на мотивите на акта. В случая обаче се иска поправка на очевидни фактически грешка в мотивите към постановеното по делото определение № 168/11.05.2021 година, която обаче не е намерила отражение в диспозитива на определението и затова не подлежи на поправка по реда на чл. 247, ал. 1 ГПК. При това тези грешки не могат да бъдат определени като очевидни по смисъла на чл. 247, ал. 1 от ГПК, тъй като преценката дали са налице следва да бъде направена чрез тълкуване на мотивите, което както се посочи по-горе е недопустимо в това производство.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от П. Е. П. от населено място, улица, с ЕГН и адрес за призоваване населено място, улица, ет. , чрез адвокат К. И. Б. молба вх. № 4180/17.05.2021 година за поправка на очевидни фактически грешки в постановеното по делото определение № 168/11.05.2021 година.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.