6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№111

гр. София, 25.02.2022 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдия А. Б. т. д. № 373 по описа за 2021г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. И. С., представляван от адв. С. Н., срещу решение № 12348 от 18.11.2020г. по в. гр. д. № 4298/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което е потвърдено решение № 3362 от 10.05.2019г. по гр. д. № 15108/2017г. на СГС, I-19 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Л. И. АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за разликата над 90 000 лева до 200 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 05.07.2017г.

Касаторът поддържа, че решението в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Излага съображения, че при определяне на дължимото обезщетение въззивният съд е нарушил принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, като не е съобразил в достатъчна степен получените травматични увреждания и претърпените във връзка с тях болки и страдания, които ще се търпят в продължителен период от време, и поради това е присъдил занижено обезщетение. В изложението си по чл. 52 ЗЗД касаторът прави искане за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос, че следва да приложи точно чл. 52 ЗЗД, както е указано в т. 11 на ППВС № 4/1968г., като изходи от всички критерии при определяне на обезщетението.

Ответникът ЗК „Л. И. АД оспорва касационната жалба. Прави възражение за липса на основания за допускане на касационно обжалване и излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Въззивният съд е приел, че механизмът на ПТП, противоправното поведение на водача Т. Г., наличието на негова валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество към датата на ПТП, телесните увреждания на ищеца и причинната им връзка с ПТП са установени пред първата инстанция и са безспорни пред въззивната. Приел е, че липсва спор и относно неоснователността на направеното от ответника възражение за съпричиняване, като спорен е само въпросът за размера на справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Въззивният съд е обсъдил събраните в първата инстанция за установяване на претърпените вреди доказателства - медицински документи и изготвено въз основа на тях и след преглед на ищеца заключение по КСМЕ, неоспорено от страните. Взел е предвид, че според заключението ищецът е получил счупвания на други лицеви кости и кости на черепа /фрактура на предната стена на ляв максиларен синус и долна стена на лява орбита, фрактура на преден ръб на процесус фронталис на дясна максиларна кост/, хемосинус на ляв максиларен синус, открита разкъсноконтузна рана на гърба на носа, с оглед на което е проведена хирургическа интервенция, изразяваща се в наместване на фрактурирани носни кости и фрактуриран фронтален израстък на дясна максиларна кост. При проведен личен преглед от вещото лице – специалист УНГ при ищеца е установена дислокация на носна преграда със стеснени носни ходове; налице е хроничен максиларен синуит, протичащ с обостряния; има затруднено носно дишане през двете ноздри, повече лява ноздра. Съобразил е, че според заключението е препоръчителна оперативна интервенция за възстановяване на функционалното носно дишане с корекция на носната преграда, като в резултат на операцията е направена корекция на носната преграда, но и в момента ищецът продължава да има изкривена носна преграда, която нарушава дишането. Проведената оперативна интервенция на носа е създала общ здравословен дискомфорт с оглед наличието на носни тампони след операцията, ограничено дишане, провеждане на антибиотична терапия, локална терапия в носа. Поради продължаващото затруднено дишане се налага провеждане на медикаментозно лечение – локално през устата и оперативно такова.

Въззивният съд е взел предвид посоченото от вещото лице - дентален специалист, че ищецът е получил частично косо счупване на зъбната коронка на първи горен зъб вляво, което причинява известно затруднение в дъвченето във фазата на отхапване, водещо до невъзможност за пълноценно хранене. Вещото лице е пояснил е, че след счупването на зъбната корнка на първи горен зъб вляво се получава и се оформя т. нар. открита дентинова рана и зъба остро реагира с болка при термични дразнения; извършеното директно възстановяване на счупената зъбна коронка на първи горен зъб вляво не може да се приеме за окончателно и тъй като крие риск от ново счупване и последващи болки, е необходимо изработване на единична обвивъчна изкуствена корона върху зъба.

Вещото лице – ортопед е констатирал, че при ПТП ищецът е получил множествени счупвания на дясно ходило, счупване на лява пубисна кост с разместване на фрагментите, счупване на ляв ацетабулум с разместване на фрагментите; че по отношение на счупване на ходилото е предприета хирургична интервенция, изразяваща се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с К-игли; че по отношение на счупванията на таза е проведено консервативно лечение с покой на легло и рехабилитация; че през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания, като първите 3 месеца, болките са били с по-голям интензитет.

Въззивният съд е обсъдил и показанията на изслушания свидетел на ищеца, неговата майка Г. С., чиито показания е възприел като достоверни предвид възможността пряко да възприеме обстоятелствата, относно които свидетелства и предвид липсата на противоречия между показанията и останалите събрани по делото доказателства. Посочил е, че според показанията на свидетелката тя е видяла сина си в болницата и той бил неузнаваем - смазан, обезобразен, дясното му око било затворено, отекъл, със съсиреци, носът бил натрошен, имал избит зъб, тялото му било синьо, не давал да го пипне, десният крак, пръстите му и ходилото било усукано. Престоял в болницата около 2 седмици, имал операция на крака, сложили му игли и понеже нямало как, като е със счупен таз и не трябвало да става, там в клиниката му правили и операцията на носа. Заради таза трябвало да лежи неподвижно 40 дни най-малко, като близо три месеца бил на легло, не можел дори вода да преглъща, понеже всички натрошени костици били навсякъде и трудно преглъщал, нямало как да диша, дишал през устата. Хранел се с течни бульони вкъщи, а в болницата почти нищо - само вода и сокове. След операцията на носа го изписали с тампони, които стояли близо 2 седмици и било трудно храненето, отслабнал много, нямал сили. След тези три месеца бил в инвалидна количка и чак след като махнали иглите от ходилото, започнала нова рехабилитация. С инвалидна количка бил още месец, докато махнат иглите с нова операция, и след това на патерици и се започнало лека-полека раздвижването. С патерици дълго време стоял, почти до Нова година не излизал от вкъщи, докато раздвижи крака. Поне 5 месеца не можел да се движи – първо бил неподвижен, после с инвалидна количка и след това с патерици. Не трябвало да сяда, само лежал. Той бил на обезболяващи и на хапчета за сън, спял по-малко. Вече, като бил на патерици, започнал да се справя сам, а преди това свидетелката му помагала за всички нужди в легенче с вода. Тя го обслужвала. Самият доктор в ИСУЛ казал, че толкова му е строшен носът, че е като палатка и просто го е понаместил, за да добие форма. Той имал и белези от шевовете, изкривен е, имал белези от дясната страна, където му било счупването около окото и трудно дишал и бил с капки в момента. Това му се отразило на психичното състояние. Останал без работа – бил музикант, свирел на барабани. Като музикант имал много контакти, но сега почти се изолирал. До Нова година не можел и да излиза и нямал много връзка с приятели. Не искал да го виждат в това състояние, защото му се променило лицето. Имал видими белези и сега, на носа и дясната скула. Лекарите казали, че носът може да се оправи чрез пластика, ако се реши. Ищецът не бил семеен и намалил контактите. Не искал да кара кола след катастрофата.

При определяне на справедливия размер на обезщетението въззивният съд е съобразил описаните по-горе увреждания и последиците от тях, свързаните с тях физически и психически болки и страдания на ищеца, техния вид, интензитет и продължителност, обусловени от вида и тежестта на уврежданията, възрастта на ищеца при ПТП /31 – млада възраст/, при която характерният за възрастта динамичен начин на живот е изцяло променен за няколко месеца, още повече, че като музикант той е имал постоянни контакти с много хора, а вследствие на травмите от ПТП се е затворил за най-малко 5 месеца; получените фрактури, наложили три оперативни намеси до момента; продължителността на основния лечебен и възстановителен период – 5 месеца, от които три месеца на легло, един с инвалидна количка и един с патерици, през което време той е изпитвал болки, интензивни за първите три месеца; нуждата от чужда помощ в ежедневието най-малко за три месеца, наложена от счупването на ходило и пубисна кост и причинената във връзка с това неподвижност за този период; постоянните затруднения в дишането, породени от изкривената преграда на носа, която е налице и към този момент и нуждата от постоянен прием на медикаменти, които да улесняват дишането; обстоятелството, че в бъдеще на ищеца ще се наложи нова операция, ако иска да отстрани затруднението в дишането, както ще се наложи и смяна на коронката на счупения зъб; обстоятелството, че ищецът има остатъчни белези на лицето; лимитите на застрахователните обезщетения и икономическите условия в страната към 2017 г.. С оглед на това е намерил, че размерът на адекватната обезвреда на претърпените от ищеца неимуществени вреди от ПТП е 90 000 лева, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът, макар и непрецизно, е поставил въпрос за приложението на установения с чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне размера на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди при предявен пряк иск от увредено лице срещу застрахователя на делинквента. Този въпрос е обусловил изхода на делото, но по отношение на него не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По приложението на чл. 52 ЗЗД е формирана постоянна съдебна практика - Постановление № 4/68 г. на Пленума на ВС и създадената по реда на чл. 290 ГПК задължителна съдебна практика – решение № 151 от 12.11.2013г. по т. д. № 486/2012г., ТК, ІІ т. о., решение № 88 от 17.06.2014г. по т. д. № 2979/2013г., ТК, ІІ т. о., решение № 130 от 09.07.2013г. по т. д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 83 от 06.07.2009г. по т. д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и др., съгласно която за определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди - морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характера и тежестта на самото телесно увреждане, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. При определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд не се е отклонил формираната постоянна практика, като е взел предвид възприетите от съдебната практика критерии и ги е съобразил след обсъждане на събраните доказателства и конкретните факти по делото. Въззивният съд е изложил подробни съображения, че размерът на обезщетението следва да бъде съобразен с тежестта на причиненото на ищеца увреждане, вида и продължителността на проведеното лечение, възрастта на ищеца и степента, в която е настъпило възстановяване, конкретно търпените болки и страдания, както и е взел предвид момента на настъпване на ПТП и е съобразил социално-икономическото състояние в страната към този релевантен момент. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне на конкретния размер на обезщетението при спазване на принципа за справедливост, е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт, по която касационната инстанция не може да се произнесе в селективния стадий на производството.

По изложените съображения настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 12348 от 18.11.2020г. по в. гр. д. № 4298/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав.

ОСЪЖДА Е. И. С., ЕГН [ЕГН], съд. адрес: [населено място], [улица], етаж 2, чрез адв. С. Н. – К., да заплати на ЗК „Л. И. АД, ЕИК[ЕИК] сумата 100 лева /сто лева/ - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: