О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 78

гр. София, 24.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на четиринадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К.

ЧЛЕНОВЕ: В. Н.

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 2649 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Д. Б. Г. срещу определение № 284 от 10. 09. 2021 г. по в. т. д. № 400/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на частната жалбоподателка за спиране на изпълнително дело № 630/2019 г. на ЧСИ П. И. с рег. № 883 и район на действие – Варненски окръжен съд.

Частната жалбоподателка поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно. Оспорва извода на въззивния съд, че в случая не е налице основание по чл. 420, ал. 2 ГПК за спиране на принудителното изпълнение. Твърди, че по изпълнителното дело са предприети принудителни действия въз основа на издаден изпълнителен лист в заповедното производство преди да е установено с окончателно решение какъв е размерът на дълга и налице ли е основание за обявяване предсрочната изискуемост на кредита. Сочи, че едностранното изменение на лихвения процент от банката-кредитор, без уведомяване на длъжниците, липсата на погасителен план и неравноправните клаузи в договора за кредит разколебават основателността на претенцията на ищеца. Позовава се на качеството си на потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП и на нищожност поради неравноправност на клаузи от Общите условия към договора за банков кредит, по който е солидарен длъжник, за определяне на лихвите по кредита, възможността на кредитора да променя едностранно лихвения процент, поредността на дължимите по договора погашения, както и относно основанията кредиторът да упражни правото си да направи кредита предсрочно изискуем, които не посочва конкретно. Частната жалбоподателка твърди, че са налице предпоставките за спиране на принудителното изпълнение до приключване на спора по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск. Моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде постановено спиране на изпълнително дело № 630/2019 г. на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд.

Ответникът по частната жалба „У. Б. АД, [населено място] е депозирал отговор на жалбата, в който изразява становище, че същата е недопустима, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който няма преграждащ развитието на делото характер, евентуално - неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното определение. Сочи, че дори и да се отрече, че Д. Г. дължи спорните суми по процесния договор за кредит, тъй като е съдлъжник по договора, същата оставала задължена в качеството си на ипотекарен длъжник.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, прие следното:

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна срещу обжалваем съдебен акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Атакуваното определение, постановено по отправено до въззивния съд искане за спиране на изпълнението, е от категорията на актовете по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК с оглед изрично предвидената му обжалваемост в разпоредбата на чл. 420, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

„У. Б. АД е предявило срещу Д. Б. Г. иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземането на банката към ответницата по договор за банков кредит от 20. 03. 2008 г., изменен с анекси №№ 1/21. 06. 2010 г., 2/27. 07. 2016 г. и 3/6. 06. 2017 г., включващо главница в размер на 50 125, 67 евро, договорна лихва за периода от 20. 06. 2018 г. до 24. 04. 2019 г. в размер на 4 465, 54 евро и законна лихва върху главницата, считано от 25. 04. 2019 г. до окончателното издължаване, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 6461/2019 г. на Варненски районен съд. В исковата молба се твърди, че по силата на договора банката предоставила на кредитополучателя К. Б. А. банков кредит в размер на 54 000 евро за закупуване на недвижим имот и ремонтни дейности в него. Ответницата Д. Г. и М. А. били солидарно задължени по договора лица. На 20. 12. 2018 г., след като кредитополучателят не бил изпълнил задълженията си за заплащане на 6 бр. месечни вноски, банката упражнила правото си по договора да направи целия остатък от кредита предсрочно изискуем, като отправила изявления за това до задължените лица, които били получени от Д. Г.. В исковата молба се твърди, че кредиторът се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение за вземането си по договора срещу длъжниците, като с оглед подаденото от Д. Г. възражение срещу заповедта предявил срещу нея иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК. В допълнителния отговор ответницата Г. е направила възражение за неравноправност, съответно нищожност на клаузите по т. 4, 4.1 и 4. 2 от договора за кредит, по т. 11.1.2 от Анекс 3 към договора и по т. 9.4 и т. 9.5 от общите условия към анекса, като е изтъкнала, че с тях на банката е дадено право едностранно да променя размера на лихвения процент по договора за ипотечен кредит, без да е налице яснота относно основанията и реда за упражняване на това право.

С решение от 26. 01. 2021 г. по образуваното по исковете т. д. № 1395/2019 г. на Варненски окръжен съд искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е уважен изцяло за главницата и до сумата от 2 060, 71 евро, представляваща договорна лихва за периода от 20. 06. 2018 г. до 24. 04. 2019 г. Първоинстанционният съд е извършил констатация за направените от ответницата възражения за неравноправни клаузи, които не са били предмет на обсъждане в постановеното решение.

В подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявения иск ответницата е оспорила извода на окръжния съд за настъпване на предсрочната изискуемост на кредита. Поддържала е доводи, че по делото не е установено да е налице неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите по договора месечни вноски, което да обоснове упражняването на правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем, и надлежни волеизявления на банката за отнемане преимуществото на срока, достигнали до задължените лица. Във въззивната жалба е инкорпорирано искане за спиране на изпълнението по изп. д. № 630/2019 г. на ЧСИ П. И., образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден в заповедното производство, преди да е установено с окончателно решение какъв е размерът на дълга и налице ли е основание кредитът да бъде обявен за предсрочно изискуем.

За да отхвърли молбата на въззивната жалбоподателка за спиране на изпълнението, въззивният съд е приел, че липсват предвидените в чл. 420, ал. 2, т. 1 и т. 3 ГПК основания. С оглед нуждите на производството по чл. 420, ал. 2 ГПК, въззивният съд е извършил преценка за неоснователност на възражението, че не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Посочил е, че досежно размера на дълга в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, по отношение на което не се поддържа искане за ревизирането му във въззивното производство. Подчертал е, че към искането за спиране няма представени нови писмени доказателства в негова подкрепа, съгласно изискванията на закона.

Определението е неправилно.

С изменението на разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК – ДВ, бр. 100/2019 г. е предвидена възможност за спиране на изпълнението по издадена заповед за изпълнение, подлежаща на незабавно изпълнение, без представяне на обезпечение, ако от писмените доказателства може да се направи извод, че: 1. вземането не се дължи; 2. вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3. неправилно е изчислен размерът на вземането, сключен с потребител. Искането не е ограничено със срок и може да се заяви не само пред съда в заповедното производство, но и пред съда, който разглежда исковото производство /чл. 420, ал. 5 ГПК/. С това се осуетява възможността при пропуск на длъжника да поиска спиране на изпълнението с възражението, действията по принудителното изпълнение да продължат паралелно с исковото производство и да се стигне до изпълнение върху имущество на длъжника преди приключване на исковия процес.

Изменението на разпоредбата е резултат на констатирана необходимост от точно транспониране в националното законодателство на Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори, предвид даденото й тълкуване от Съда на Европейския съюз, по-конкретно в частта за задължението на съда служебно да следи за неравноправни клаузи, когато е сезиран с иск, основан на договор, сключен с потребител. Значението на наличието на привременни мерки, особено с цел спиране или преустановяване на принудителното изпълнение срещу потребител, докато съдът преценява неравноправния характер на съответните договорни клаузи, е многократно подчертавано от СЕС, напр. в решенията по дела С-415/11, С-34/13, С-32/14 и по съединени дела С-537/12 и С-116/13. Мотивите на съда са, че без наличието на привременни мерки съществува риск защитата срещу неравноправни клаузи да бъде получена твърде късно и следователно да не е ефективна. С измененията от 2019 г., в частност с предвидените нови предпоставки за спиране на изпълнението се осигурява защита на потребителите, отговаряща на заложените в практиката на СЕС критерии.

В хипотезата на чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК действия по принудително изпълнение не се осъществяват до влизане в сила на решението, с което съдът се е произнесъл по неравноправността или съответно действителността на клаузите в потребителския договор. В производството по искането за спиране на принудителното изпълнение, отправено до съда, разглеждащ иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, се извършва преценка дали искането е заявено от потребител и дали с оглед представения договор, сключен с потребителя, е вероятно вземането да е основано на неравноправна клауза.

В случая спорът е относно вземане, основано на договор за банков кредит, и ответницата е физическо лице – съдлъжник по договора, по който кредитополучател е физическо лице. Поради това Д. Г. има качеството на потребител по Закона за защита на потребителите и може да се позовава на неравноправност на клаузи в договора за банков кредит. В производството по иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК ответницата е въвела възражения за наличието на неравноправни клаузи в първоначалния договор и анексите към него, свързани с начина на определяне лихвата по кредита и възможността банката едностранно да я променя. Първоинстанционният съд е уважил главния иск изцяло, а искът по чл. 430, ал. 2 ТЗ – частично, без да се произнесе по възраженията на ответницата за неравноправния характер на клаузите от обвързващите страните договор и анекси към него. Във въззивната жалба, с която е направено искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело, образувано въз основа на издадения изпълнителен лист в заповедното производство, ответницата, въззивен жалбоподател е релевирала доводи за неправилност на изводите на първоинстанционния съд за настъпила предсрочна изискуемост на кредита /включително поради липса на непогасени задължения към момента на упражняване на правото на кредитора/ и за неправилно определен размер на дълга. Доводите на ответницата Д. Г. и искането й за спиране на изпълнението налагат преценка за осъществяване на предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК, а именно за вероятност спорното вземане да е основано на неравноправна клауза от договора. Клаузата на т. 11. 1. 3 от общите условия към договора предвижда правомощие на банката едностранно да увеличава лихвата по кредита при изменение на променливата компонента на базовия лихвен процент – индекса Юрибор, без да е предвидена реципрочна възможност за нейното намаление при съответното намаляване стойността на този индекс през определен период. Съобразно тази клауза всяко нарастване на едномесечния индекс с повече от един пункт над първоначалния размер представлява основание за едностранно определяне от страна на банката на по-висок годишен лихвен процент за съответния период, като увеличението не е ограничено от степента на нарастване на месечния индекс. По делото са налице данни за едностранни промени на лихвения процент от страна на банката-кредитор, включително чрез въвеждане на нерегламентирана в договора „премия“ при спад в стойностите на индекса Юрибор, съобразно които са определяни задълженията за възнаградителна лихва по договора, както и за извършвани погасявания на така определените задължения /заключението на съдебно-счетоводна експертиза, прието в първоинстанционното производство/. Посочените обстоятелства имат отношение към съществуването на вземането в предявения размер и към настъпването на обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Следователно, съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора, поради което са налице предпоставките по чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК за спиране на изпълнението по отношение на частната жалбоподателка Д. Г..

По изложените съображения обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК да се спре изпълнението по изп. д. № 630/2019 г. на ЧСИ П. И..

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 284 от 10. 09. 2021 г. по в. т. д. № 400/2021 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на Д. Б. Г. за спиране на изпълнително дело № 630/2019 г. на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 2 ГПК изпълнението по изпълнително дело № 630/2019 г. на ЧСИ П. И., рег. № 883 на КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, образувано въз основа на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч. гр. д. № 6461/2019 г. на Варненски районен съд, по отношение на Д. Б. Г..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.