О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 66

гр.София, 24.02.2022 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

двадесет и първи февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев ч. гр. д.№ 237/ 2022 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 изр. 1 пр. 1 ГПК.

Образувано по частна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/ срещу определение на Софийски апелативен съд № 2663 от 13.10.2021 г. по ч. гр. д.№ 2916/ 2021 г., с което е оставена без разглеждане подадената от КПКОНПИ частна жалба срещу определение на Софийски градски съд № 272204/ 19.07.2021 г. по гр. д.№ 3762/ 2021 г., с което е спряно производството по делото на основание чл. 631 ГПК. Въззивният съд приел, че частната жалба срещу първоинстанционния акт е недопустима съгласно чл. 631 ал. 2 ГПК.

КПКОНПИ поддържа, че неправилно въззивният съд отказал да разгледа жалбата по същество. Тя била насочена срещу определение, което прегражда развитието на делото, образувано по негово искане, а съгласно чл. 274 ал. 1 т. 1 ГПК тези определения подлежали на обжалване с частна жалба. В този смисъл била и установената съдебна практика. Като приел обратното, въззивният съд допуснал съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяна на акта му.

Ответните страни И. Д. С. и Н. Х. Д. оспорват частната жалба и молят същата да бъде оставена без уважение. Считат, че обжалваното определение е постановено в съответствие с актуалната практика на ВКС и е правилно.

Съдът намира частната жалба за допустима, но за разглеждането й по същество е налице привременна пречка.

За да остави въззивната частна жалба без разглеждане по същество въззивният съд е разрешил процесуалноправния въпрос подлежи ли на...