О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

гр. София, 24.02.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на шести декември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА

МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия Желева ч. т. д. № 1692 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на адвокат Н. Н., назначен на основание чл. 47, ал. 6 ГПК за особен представител на ответниците Д. Р. и Т. Ш., срещу определение № 1459 от 4. 06. 2021 г. по ч. гр. д. № 2792/2020 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 състав в частта, с която е потвърдено разпореждане от 6. 01. 2020 г. на съдията-докладчик по гр. д. № 16168/2016 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена молбата на адвокат Н. за увеличаване на определеното възнаграждение на особения представител в частта за разликата над 4301, 71 лв. до 11 622 лв.

Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Излага становище, че обжалваният съдебен акт противоречи на чл. 122 ЗЗД вр. чл. 36 ЗА вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно които при кумулативно обективно и субективно съединяване на искове срещу двама или повече ответници, възнаграждението на адвоката се определя според цената на всеки от исковете. Сочи, че в случая са предявени обективно съединени искове срещу двама ответници, като се твърди, че отговорността на втория произтича от качеството му на солидарен длъжник, а на първия – от договора за кредит, поради което адвокатското възнаграждение на особения представител съобразно правилото на чл. 2, ал. 5...