Р Е Ш Е Н И Е

№ 13

София, 24.02. 2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Първо гражданско отделение, в открито заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ДИЯНА ЦЕНЕВА

Членове:БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Д. Н. като разгледа докладваното от съдията Атанасова гр. дело № 2906 по описа за 2021 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290-293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Д., чрез адвокат С. С., срещу решение № 52 от 11.03.2021 г. по в. гр. д.№ 77/2021 г. на Сливенски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260247 от 20.11.2020 г. по гр. д.№ 863/2020 г. на Сливенски районен съд, с което е признато за установено, на основание чл. 108 ЗС, по отношение на ответника Е. Д. Д., че ищецът Й. Е. Д. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ......../09.12.1997 г., т. ...., дело № ......./97 по описа на Сл.РС, на недвижим имот - апартамент № 25, находящ се в [населено място], кв. М., [жилищен адрес] с площ от 64.34 кв. м., с принадлежащото таванско помещение № 25, ведно с право на строеж и 1.23% идеални части от общите части на сградата, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор ..........по кадастралната карта на [населено място], и ответникът Е. Д. Д. е осъден да предаде на ищеца Й. Е. Д. владението на гореописания недвижим имот.

В касационната жалба са развити оплаквания за недопустимост на въззивното решение (поради постановяването му по иск, предявен при липса на правен интерес, както и по непредявен иск), както и за неправилност на същото, поради постановяването му в нарушение на материалния закон - чл. 56, чл. 60 и чл. 111 ЗС, при необоснованост на извода, че ответникът бил допуснат да ползва имота от неговите родители, запазили си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, както и при допуснати съществени процесуални нарушения на чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК – необсъждане на всички събрани по делото доказателства (на ангажираните от жалбоподателя гласни доказателства), немотивирано кредитиране само на показанията на свидетелите на ищеца. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск по чл. 108 ЗС. Претендират се разноски за трите инстанции.

Подаден е писмен отговор на касационната жалба от ищеца Й. Е. Д., чрез адвокат М. Р., в който се изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на въззивното решение.

С определение № 60411 от 24. 11. 2021 г. по гр. д. № 2906/2021 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос касаещ задължението на въззивния съд, при постановяване на решението, да обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, както и да мотивира защо не кредитира показанията на част от свидетелите. Въпросът е обсъждан в цитираната от жалбоподателя практика на ВКС - решение № 194 от 02.07.2012 г. по гр. д.№ 92/2012 г., ІІ г. о., решение № 493 от 05.03.2013 г. по гр. д.№ 236/2012 г., І г. о., решение № 409 от 28.02.2013 г. по гр. д.№ 59/2011 г., І г. о.. Прието е, че съдът преценява доказателствата по делото по свое вътрешно убеждение, но тази преценка е подчинена на определени изисквания на процесуалния закон. Съдът е длъжен да основе решението си на цялостен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, като ги преценява не само поотделно, но и в тяхната взаимна логическа връзка. Съдебното решение следва да бъде постановено въз основа на всички събрани по делото доказателства и след съвкупната им преценка, а когато някое доказателство се приема за недостоверно и не се кредитира, съдът следва да изложи мотиви за това. Настоящият състав споделя формираната по въпроса практика.

По основателността на касационната жалба:

Делото има за предмет предявен от Й. Е. Д. против Е. Д. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху индивидуализирания по-горе недвижим имот – апартамент. Ищецът твърди, че е собственик на апартамента на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ........../9. 12. 1997 г., т. ..., дело ........./97 по описа на Сл.РС, с Й. и С. Д., негови баба и дядо, родители на ответника, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. Иска се да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на процесния имот и да бъде осъден ответникът да предаде на ищеца владението върху същия.

Ответникът е направил възражение за недопустимост на иска по чл. 108 ЗС предвид обстоятелството, че ищецът е „гол“ собственик на имота, разполагащ само с правомощието разпореждане и нямащ право да упражнява правомощията владение и ползване, тъй като прехвърлителите по договора за продажба са си запазили пожизнено и безвъзмездно вещното право на ползване. След като няма право да упражнява фактическа власт върху вещта и след като правото на собственост на ищеца не се оспорва, то той няма правен интерес от предявяване на ревандикационен иск. Поддържа се и неоснователност на иска по съображения, че ответникът пребивава в имота, тъй като полага грижи за ползвателите, негови родители, страдащи от сериозни заболявания, и в изпълнение на поетия към тях ангажимент да се грижи и опазва жилището. Заявява, че не упражнява фактическа власт върху апартамента с намерение за своене, нито с действията си засяга по някакъв начин правото на собственост на ищеца.

Пред първоинстанционния съд са събрани следните доказателства:

Представен е н. а. № ......../9. 12. 1997 г., т. ...., дело ........./97 по описа на Сл.РС, с който Й. С. Д. и С. Е. Д. са продали на малолетния си внук Й. Е. Д. процесния апартамент, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия.

Представено е удостоверение за раждане на ответника Е. Й. Д., както и медицински документи, установяващи факти във връзка със здравословното състояние на неговите родители – прехвърлители по договора за продажба: епикриза на Й. С. Д. от месец февруари 2020 г., издадена от Клиника по урология при МИ-МВР, [населено място], след проведено оперативно лечение на простата; ЕР на ТЕЛК № 3287/16. 10. 2008 г. с определена 74 % ТНР на Й. С. Д. заради хипертонична болест, мозъчен инсулт, исхемична болест на сърцето, хиперплазия на простатната жлеза, сърдечно заболяване; рецептурна книжка на хронично болния, издадена на Й. С. Д. на 19. 09. 2019 г.; епикриза от 2. 04. 2015 г., издадена на С. Е. Д., от Клиника по обща и оперативна хирургия при „УМБАЛ Проф. Д-р Ст. К.“ АД, [населено място], след операция на щитовидната жлеза, рецептурна книжка на хронично болния, издадена на С. Е. Д..

Събрани са гласни доказателства. Според показанията на свидетелката на ищеца С. Д. (приятелка на бившата съпруга на ответника и майка на ищеца М. К.), бабата и дядото на ищеца живеят в [населено място], а в процесния апартамента живее ответникът, когото свидетелката често виждала около жилищния блок, отивайки на работа в детската градина, намираща се до жилищната сграда. Ответникът има двама сина, като отношенията му с ищеца са влошени и преди около 6-7 г. ответникът го изгонил от процесното жилище.

Разпитани са и свидетелите В. С., Н. К. и И. Д., ангажирани от ответника, които са, съответно, приятелка, познат и син на ответника, от показанията на които е установено, че ответникът живеел предимно в [населено място], където живеели и родителите му, за които трябвало да се грижи. Когато бил в С. преспивал предимно в жилището на свидетелката С.. В момента никой не живее постоянно в процесния апартамент, но същият се посещава от родителите на ответника, от ответника, от сина на ответника и брат на ищеца И. Д.. Ответникът пребивавал в апартамента, когато се е налагало и родителите му да преспиват в същия или да живеят там през зимата, тъй като е трябвало да ги обслужва и да се грижи за тях. Никой не е спирал ищеца Й. да влиза в апартамента. Отношенията между ищеца и ответника, както и между ищеца и баба му и дядо му – прехвърлители по сделката, са влошени.

Въззивният съд е приел, че активната материалноправна легитимация за предявяване на иск по чл. 108 ЗС принадлежи както на вещния ползвател - чл. 111, ал. 1 ЗС, така и на собственика. В случая е установено, че ищецът е собственик на процесния имот, като вещното право на ползване е запазено от прехвърлителите пожизнено и безвъзмездно. Ползвателят може да предостави ползването на имота на друго лице под формата на наем или заем за послужване и съответно да упражнява правото си чрез другиго, но в случая ответникът не е доказал да упражнява фактическа власт на подобно правно основание. Не е доказано ответникът да е бил допуснат в апартамента от родителите си, за да се грижи за тях и за жилището, съотв. да държи имота на основание сключен с родителите му наемен договор или договор за заем за послужване. Носителите на ограниченото вещно право на ползване не са участвали в процеса, като свидетели, за да установят наличие на правно основание, въз основа на което ответникът държи имота. Дори и хипотетично да се приеме, че учреденото право на ползване било упражнявано от ползвателите, чрез ответника, това негово поведение би могло да се окачестви „като признак на владелческо отношение към имота, превръщане на държането във владение с намерение да се свои имота“.

По тези съображения въззивният съд е приел, че искът по чл. 108 ЗС е основателен и доказан и е потвърдил първоинстанционното решение, уважаващо същия.

Въззивното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователен е доводът в касационната жалба за недопустимост на решението, поради постановяването му по иск, предявен при липса на правен интерес, тъй като титулярят на голата собственост върху имота няма право да го ползва и владее и не е процесуално легитимиран да предявява осъдителен иск по чл. 108 ЗС за връщане на фактическата власт върху вещта. Процесуалната легитимация на ищеца произтича от твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и петитума, а материалната легитимация се определя от доказателствата по делото и сочи кой е носителят на спорното материално право. В случая се твърди, че ищецът е собственик на процесния имот на основание договор за покупко-продажба, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху имота без основание. Тези твърдения определят и процесуалната легитимация на ищеца да предяви срещу ответника иск за защита на правото си на собственост, а твърдението за нарушение от ответника на претендирането от ищеца право на собственост, чрез упражняване на фактическа власт върху обекта на собственост, обосновава и правния интерес от предявяване на осъдителен иск по чл. 108 ЗС. Дали правото принадлежи на ищеца, дали същото включва правомощието владение и ползване, дали ответникът упражнява фактическа власт върху имота и дали има противопоставимо на ищеца основание за това са въпроси, свързани с основателността на предявения иск. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 139 от 18.01.2021 г. по гр. д.№ 533/2020 г. на ВКС, І г. о., в което се приема, че за да бъде сезиран съдът с иск за разрешаване на правен спор, ищецът следва да притежава правен интерес. При иск по чл. 108 ЗС правният интерес се състои в необходимостта да бъде признато оспореното право на собственост на ищеца и да бъде осъден ответникът да предаде владението на имота. Лицето, което притежава „голата” собственост на имота, има правен интерес от иск по чл. 108 ЗС, когато този имот се владее от лице, което не е носител на вещното право на ползване. Собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. Ако в последния случай носителят на вещното право на ползване бездейства, не може да бъде отречено правото на собственика да предприеме активни действия по отстраняване на третото лице от имота чрез иск по чл. 108 ЗС.

Неоснователен е и доводът за недопустимост на решението, поради произнасяне по непредявен иск. В исковия процес пределите на дължимата защита се определят от ищеца посредством основанието и петитума на исковата молба, чрез които се индивидуализира спорното материално право, като предмет на делото. В случая, изложените в исковата молба обстоятелства и заявеният петитум сочат на иск по чл. 108 ЗС, по който се е произнесъл и въззивния съд. Съгласно указанията по приложението на чл. 108 ЗС, дадени с т. 2А от Тълкувателно решение № 4/14. 03. 2016 г. по т. д. № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС, съдът сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността, следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Постановяването не само на осъдителен, но и на установителен диспозитив по иска по чл. 108 ЗС не е недопустимо, а съответства напълно на дадените разяснения в цитираната задължителна съдебна практика.

Основателно е оплакването за неправилност, на основание чл. 281, т. 3 ГПК, на въззивното решение в частта му потвърждаваща първоинстанционното в осъдителната му част, поради необоснованост на извода, че ответникът не е бил допуснат да ползва имота от неговите родители. От показанията на свидетелите В. С., Н. К. и И. Д., ангажирани от ответника, се установява, че ответникът бил допуснат да пребивава в процесния апартамент от родителите си, носители на вещно право на ползване върху апартамента пожизнено и безвъзмездно, за да се грижи за тях, да ги обслужва, както и за да наглежда и поддържа жилището. Изводът на съда в обратен смисъл не съответства на събраните по делото гласни доказателства.

Съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 56 ЗС, чл. 60 и чл. 111 ЗС вещното право на ползване включва правото да се ползва вещта според нейното предназначение и да се получават добивите от същата, без тя да се променя съществено. Ползвателят може да упражнява правото на ползване лично или чрез другиго, като му предостави ползването на имота на основание заем за послужване или наем, както и да допусне в имота и трето лице, наред с него. Няма пречка това “друго лице” да бъде родственик на ползвателя. В този случай ползването се осъществява чрез трето лице и основанието за упражняваната от това трето лице фактическа власт е противопоставимо на собственика на имота.

Като неправилно в осъдителната част и в частта за разноските, въззивното решение следва да бъде отменено в същите. По делото не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, след частичната отмяна следва да бъде постановено решение, с което искът по чл. 108 ЗС бъде отхвърлен в частта, с която Е. Д. Д. е осъден да предаде на Й. Е. Д. владението върху процесния апартамент.

В частта потвърждаваща първоинстанционното решение в частта, с която Й. Е. Д. е признат за собственик на апартамента, на основание договор за покупко-продажба, сключен с н. а. № ........./09. 12. 1997 г. по описа на нотариус К. Т., въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото ищецът Й. Е. Д. следва да бъде осъден, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответника Е. Д. Д. сумата 927, 20 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции. Ищецът следва да поеме изцяло отговорността за разноските, направени от ответника пред трите инстанции, тъй като ответникът не е оспорвал правото на собственост на ищеца върху апартамента и не е дал повод за предявяване на иска по чл. 108 ЗС, включително и в установителната му част.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 52 от 11.03.2021 г. по в. гр. д.№ 77/2021 г. на Сливенски окръжен съд и потвърденото с него решение № 260247 от 20.11.2020 г. по гр. д.№ 863/2020 г. на Сливенски районен съд в частта, с която Е. Д. Д. е осъден, на основание чл. 108 ЗС, да предаде на Й. Е. Д. владението върху процесния апартамент, както и в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й. Е. Д. против Е. Д. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС в частта му, с която се иска осъждане на Е. Д. Д. да предаде на Й. Е. Д. владението върху апартамент № 25, находящ се в [населено място], кв. М., [жилищен адрес] с площ от 64.34 кв. м., с принадлежащото таванско помещение № 25, ведно с право на строеж и 1.23% идеални части от общите части на сградата, нанесен като самостоятелен обект на собственост с идентификатор .........по кадастралната карта на [населено място].

ПОТВЪРЖДАВА решение № 52 от 11.03.2021 г. по в. гр. д.№ 77/2021 г. на Сливенски окръжен съд в частта потвърждаваща решение № 260247 от 20.11.2020 г. по гр. д.№ 863/2020 г. на Сливенски районен съд в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е уважен в установителната му част, като е признато за установено по отношение на Е. Д. Д., че Й. Е. Д. е собственик, на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № ....../09.12.1997 г., т. ...., дело № ......../97 по описа на Сл.РС, на описания по-горе апартамент.

ОСЪЖДА Й. Е. Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Е. Д. Д. сумата 927, 20 лв. съдебни разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: