3№ 112/24.02.2022 г.Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение в закритото съдебно заседание на осемнадесети януари две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

Любка Андоноваразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3098 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 260585/26.04.2021 г. по гр. д. № 652/2021 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 261745/17.12.2020 г. по гр. д. № 12827/2019 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, е осъдил „Хармония 2018“ ЕООД да заплати на Е. Б. А. и на В. К. А. суми от по 4 800.00 лв. – това, с което дружеството се е обогатило за сметка на всеки от ищците, ползвайки без основание в периода 01.05.2019 г. - 30.06.2019 г. една съсобствена при равни дялове сграда в [населено място], ведно със законните лихви от 31.07.2019 г.

Решението се обжалва от „Хармония 2018“ ЕООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по материалноправния въпрос (уточнен и конкретизиран съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС): Длъжен ли е съдът по иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди възражението за липса на неоснователно разместени блага от ползването на сграда, собственост на ищеца, и какво е значението на събраните доказателства за твърденията по възражението, че в релевантния период ответникът не е ползвал сградата, а в нея е извършвал услуги, възложени му от трето лице-наемател на ищеца, не изпълнило задължението след прекратяване на договора за наем да я върне на ищеца-наемодател? Касаторът счита въпросът за обуславящ решението (общата предпоставка за допускане на касационния контрол по чл. 280, ал. 1 ГПК), а допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК обосновава с довод, че въззивният съд го е решил в противоречие...