3№ 161

гр. София, 19.07. 2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА Върховен касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Четвърто отделение в откритото съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:Председател: Веска Райчева

Членове: Геника Михайлова

А. Ц. при секретаря К. П. разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3093 по описа за 2021 г.

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

До касационно обжалване е допуснато решение № 260585/26.04.2021 г. по гр. д. № 652/2021 г., с което Пловдивски окръжен съд, потвърждавайки решение № 261745/17.12.2020 г. по гр. д. № 12827/2019 г. на Пловдивски районен съд в обжалваната част, е осъдил „Хармония 2018“ ЕООД да заплати на Е. Б. А. и на В. К. А. суми от по 4 800.00 лв. – това, с което дружеството се е обогатило за сметка на всеки от ищците, ползвайки без основание в периода 01.05.2019 г. - 30.06.2019 г. една съсобствена при равни дялове сграда в [населено място], ведно със законните лихви от 31.07.2019 г.

Касационният контрол е допуснат по материалноправния въпрос: Длъжен ли е съдът по иска по чл. 59 ЗЗД да обсъди възражението за липса на неоснователно разместени блага от ползването на сграда, собственост на ищеца, и какво е значението на събраните доказателства за твърденията по възражението, че в релевантния период ответникът не е ползвал сградата, а в нея е извършвал услуги, възложени от трето лице-наемател на ищеца, неизпълнило задължението си да върне имота след прекратения договора за наем?

Отговорът на въпроса произтича от нормативното тълкуване с т. 5 ППлВС № 1/79 г. Правната уредба на вземанията по чл. 55 и по чл. 59 ЗЗД не е променена, а ППлВС № 1/79 г. е със запазено, задължително за съдилищата действие (чл. 130, ал. 2 ЗСВ). В неговата т. 5 е изведено задължението на съда по иска по чл. 59 ЗЗД да изясни във всеки конкретен случай дали обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един общ факт или от обща група факти, за да установи или отрече това условие (материалноправна предпоставка) за възникване на субсидиарното вземане. Това условие (предпоставка) няма да е налице, ако ответникът е допуснат в собствения на ищеца имот от трето лице-наемател по договор с ищеца. Когато възражението е основано на такива твърдения, съдът е длъжен да обсъди събраните за тях доказателства. Ако твърденията са верни, изключен е общият факт - разместване на благата в двата патримониума, а с това - и основанието на иска по чл. 59 ЗЗД. За извода е без значение дали наемното правоотношение между ищеца и третото лице продължава да съществува в периода, зададен с иска по чл. 59 ЗЗД. Субсидиарното вземане може да възникне, само ако третото лице-наемател е върнало имота и след това ответникът е установил върху имота своя, самостоятелна фактическа власт.

По касационната жалба.

Въззивният съд правилно е приел, че подадената жалба само от ответника и заявените в нея оплаквания ограничават предмета на делото – само за фактите, релевантни за вземанията по чл. 59 ЗЗД по двата иска, които са уважени с първоинстанционното решение, и спорът се концентрира върху правоизключващото възражение – ответникът е твърдял, че е бил допуснат в собствената на ищците сграда от трето лице-наемател по договор за наем, сключен с ищците, а това изключва извода за неоснователно разместване на благата в смисъла, разяснен с ППлВС №1/1979 г. Въззивният съд правилно е установил релевантните факти. Той е приел, че ответникът чрез негови служители и работници е допуснат в сградата от трето лице-наемател по сключен с ищците договор от 30.04.2018 г., а неговите служители и работници продължават да се намират там и в периода 01.05.2019 г. – 30.05.2019 г. Неправилно обаче въззивният съд е намерил правоизключващото възражение неоснователно, основавайки се на това, че към релеватния период наемното правоотношение е прекратено, а ответникът е „недобросъвестен“ – знаел е за това. Тези факти, респ. съображения са без значение за състава на субсидиарното вземане по чл. 59 ЗЗД в смисъла, разяснен с т. 5 ППлВС № 1/1979 г., а и в смисъла на отговора на въпроса. Неправилното решение следва да се отмени, а касационният състав – да реши спора по същество. Заявените касационни основания не налагат повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия.

Касационният състав намира, че през 2006 г. ищците са придобили собствеността върху сградата в [населено място]. В релевантния период 01.05.2019 г. – 30.05.2019 г. работници и служители на ответника се намират в собствената на ищците сграда. Те са допуснати от трето лице („Хармония 2016“ ЕООД), наемател на сградата по договор с ищците, сключен на 30.04.2018 г. Ответникът и третото за процеса лице в сградата осъществяват съвместна дейност за постигане на обща стопанска цел – печалбата от това, че след снабдяване с необходимите разрешения в сградата са настанени възрастни хора и се полагат грижи за тях. По договора за гражданско дружество (чл. 357 ЗЗД) третото лице участва с предоставената сграда, а ответникът – с грижите за възрастните хора, предоставяни от неговите работници и служители. Ищците са се снабдили с решение за вземане по чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД срещу третото лице, но изпълнителното основание е създадено след релевантния период, а в неговите граници задължението за връщане на сградата не е изпълнено. Следователно през този период работниците и служителите на ответника продължават да се намират в сградата само поради това, че са допуснати в нея от третото лице. Изложеното изключва възникването на вземането по чл. 59 ЗЗД. Не е настъпило неоснователно разместване на блага в смисъла, разяснен с т. 5 ППлВС № 1/1979 г. Касационният състав е длъжен да отхвърли неоснователните искове.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответниците по касация (на ищците) следва да се възложат разноските, направени от касатора (от ищеца). Те се изразяват във внесените държавни такси и депозит за експертиза.

При тези мотиви, съдътРЕШИ :ОТМЕНЯ решение № 260585/26.04.2021 г. по гр. д. № 652/2021 г. на Пловдивски окръжен съд.

ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 59 ЗЗД на Е. Б. А. и на В. К. А. срещу „Хармония 2018“ ЕООД за суми от по 4 800 лв. поради неоснователно ползване на собствената на ищците сграда в [населено място], [улица] в периода 01.05.2019 г. – 30.06.2019 г.

ОСЪЖДА Е. Б. А. и В. К. А. да заплатят на „Хармония 2018“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 484.00 лв.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.