О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 62София, 23.02. 2022 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита Соколова
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Гълъбена Генчева
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 4220 от 2021 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх.№3965/02.09.2021 г., подадена от [община], чрез процесуалния представител ст. ю.к. А. А., срещу решение №282, постановено на 06.08.2021 г. от Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, I-ви състав по в. гр. д.№356/2021г., потвърждаващо решението на първоинстанционния съд, с което [община] е осъдена да заплати на С. А. Н. сума в размер на 10000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в понесени болки и страдания в резултат на злополука, станала на 23.06.2018 г. вследствие на стъпване в дупка на шахта на пътната настилка в[жк]на вътрешната улица, която е успоредна на [улица]и е пресечка на [улица], образуваща кръстовището с [улица]в [населено място].
В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по реда на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси:
1.Допустимо ли е да се приеме за доказано наличие на осъществен фактически състав на деликт, при условие че процесната шахта, причинила увреждане на ищеца, е била в изправно техническо състояние;
2.Следва ли да отговаря за вреди от деликт [община], след като процесното съобръжение – канализационна шахта, е предадена за стопанисване, експлоатация и управление на „ВиК П.“ О. с договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги, сключен между „ВиК П.“ О. и Асоциация по ВиК.
Излага съображения, че според константната практика на ВКС и ВС непозволеното увреждане е сложен юридически състав, елемент от който са деянието (действие или бездействие), вредата, противоправността на деянието, причинната връзка и вината, като обединяващият елемент на всички останали е причинната връзка – деянието трябва да е онова условие, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната последица в сферата на увреденото лице. То трябва да бъде conditio sine qua non за вредата, т. е. условие, без което вредата не би настъпила. И обратно, ако вредата би настъпила в сферата на едно лице и ако деянието не беше осъществено, липсва причинна връзка между тях. Т.е. причинната връзка не се предполага, а трябва да се докаже, както е прието в т. 2 на ППВС №7 от 30.12.1959г., като доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и увреждането е на ищеца, който следва по пътя на пълното главно доказване да установи, че деянието е решаващо, вътрешно необходимо (не случайно) свързано с резултата; в цялата поредица от явления причината да предшества следствието и да го поражда, като вредата закономерно произтича от деянието. Поддържа също така, че преценката за наличие на противоправно поведение и за причинната връзка като предпоставки за уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, изискват съвкупната преценка на всички ангажирани доказателства по делото, съобразяване на всички факти при зачитане на връзките между тях на базата на опитните правила и логиката.
В касационната жалба навежда доводи, че присъденият размер е завишен и следва да бъде редуциран в съответствие с практиката на ВКС (решенията по т. д.№457/2014г. на II т. о. на ВКС; т. д.№916/2011г. на I т. о. на ВКС; т. д.№705/2011г. на II т. о. на ВКС; т. д.№299/2011г. на II т. о. на ВКС; т. д.№635/2010г. на II т. о. на ВКС; т. д.№1948/2013г. на II т. о. на ВКС; т. д.№2787/2015г. на II т. о. на ВКС; т. д.№2369/2015г. на II т. о. на ВКС; т. д.№598/2016г. на II т. о. на ВКС).
В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касационна жалба С. А. Н., чрез процесуалния си представител адв. Р. М. К. от АК-П., изразява становище, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:
С. А. Н. е предявил срещу [община] по реда на чл. 49 ЗЗД иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания като пряка и непосредствена последица от претърпяна злополука на 23.06.2018г. в [населено място],[жк], при която е получил травматично увреждане, изразяващо се в множество счупвания на метакарпални кости на дясната ръка. Твърди, че вървейки по уличката, не е видял, че на пътното платно има голяма дупка (шахта) и стъпвайки в нея загубил равновесие и паднал. Вследствие на злополуката и извършените медицински интервенции използването на дясната му ръка и движението му били доста трудни. Търпял болки по време на падането и проведените след това интервенции и медицински манипулации, а и към настоящия момент страда от болки в ръката, като в зависимост от времето същите са по-силни или по-слаби.
В писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК [община] е оспорила така предявения иск с доводи, че: няма данни за произхода на дупката на пътното платно, както и за наличие на причинна връзка между увреждането и настъпилия инцидент; че не е надлежен ответник по иска, а такъв е „ВиК П.“ О., тъй като последното стопанисвало пропадналата шахта на пътното платно.
Въззивният съд е взел предвид, че страните не спорят, че на 23.06.2018г. в [населено място], в[жк], на пътното платно в близост до кафе „М.“ С. А. Н. стъпил в дълбока дупка (шахта), загубил равновесие и паднал.
Обстоятелствата, при които е настъпил индицентът, въззивният съд е установил въз основа на показанията на свидетеля Р. В. П., който докато вземал кафе за себе си и ищеца в кафе „М.“ чул охкане и видял, че Н. е паднал в дълбока дупка (шахта) на пътното платно в близост до кафето, притекъл се на помощ, извадил ищеца от дупката (шахтата), държейки го под ръка. Взел е предвид също така, че според показанията на този свидетел възстановителният период при ищеца е продължил около 3-4 месеца.
Въз основа на показанията на свидетеля Т. И. М. въззивният съд е приел за установено, че ищецът бил с гипс на ръката и поради това помолил свидетеля да му помага и да го обслужва, като свидителят всяка седмица в период от около 3-4 месеца три пъти седмично ходел при ищеца и му носел храна, а Н. пиел обезболяващи, като първия ден бил неадекватен, а след това нещата се нормализирали. Взето е предвид, че според този свидетел Н. изпитвал силни болки, а към настоящия момент му споделял, че трудно вдига предмети с ръката и няма сръчност.
Въз основа на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза на в. л.М. М. съдът е приел за установено, че ищецът е получил счупвания на три кости от дясна длан – 4-та и 5-та метакарпални (дланни) кости, намиращи се анатомично на дланта и чието продължение са 4-ти и 5-ти пръсти, както и основната (проксималната) костна фаланга на 4-ти пръст, анатомично намираща се в основата на пръста; че при самата травма Н. е изпитал силни болки и страдания с невъзможност да си служи с дясната ръка, като ес появил и оток с подкожно кръвонасядане; че Н. по спешност е постъпил в СПО на МБАЛ-П. и след рентгенография е насочен към травматологично отделение, където е извършено наместване на 5-та метакарпална кост, която е била с разместване; че счупванията са били обездвижени чрез гипсова имобилизация, обхващаща 4-ти и 5-ти пръсти с дланта и гривнената става; че болковият синдром е бил по-силен в първите 10-15 дни, като постепенно е намалял. Н. е носил гипсовата имобилизация за период от 35 дни, като през това време според вещото лице е търпял неудобства и страдания в битово и хигиенно отношение, а след отстраняването на гипса е започнал рехабилитация за раздвижване на прътите и гривнената става. Взето е предвид, че според вещото лице първоначално Н. за период от 20-30 дни е търпял по-силни болки и страдания, които с времето са намалели, а оздравителният процес е продължил 120 дни, като към момента на извършения от вещото лице преглед счупванията са зараснали напълно, движенията на пръстите и дланта, както и юмручният захват са възстановени, но ищецът има болки в мястото на счупванията при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето. Посочено е, че болковият синдром ще бъде придружен без особен функционален дефицит на ръката.
Въз основа на заключението на допуснатата и приета по делото съдебно-техническа експертиза на в. л.Е. А. съдът е приел, че процесната шахта се намира в [населено място],[жк], на вътрешна улица, която е успоредна на [улица]и е пресечка на [улица], образуваща кръстовището с [улица]; че шахтата е улична, която събира водите от водоснабдителните шахти, с железо-бетонов капак, като около нея е изпълнен нов асфалтобетон с ширина 0.15 до 0.60 метра и е елемент от канализационната мрежа на [населено място], която се стопанисва от „ВиК“ О..
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че [община] следва да отговаря по предявения иск.
Взето е предвид, че общината в качеството си на юридическо лице (чл. 14 ЗМСМА) е правен субект, на когото законът е възложил задължението да осъществява чрез съответните служби за контрол дейностите по ремонт и поддържа в изправно състояние на общинските пътища, сигнализиране за препятствия по тях, както и отстраняването на препятствията и неизправностите във възможно най-кратък срок, в какъвто смисъл са разпоредбите на чл. 31 от Закона за пътищата и чл. 167, ал. 1 от Закона за движението по пътищата.
Взето е предвид също така, че водоотвеждащите устройства и пречиствателните съоръжения по смисъла на §1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗП са пътни съоръжения, като разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП (в редакцията към момента на инцидента) вменява задължение на службите за контрол, определени от кметовете на общините, да контролират в населените места изправността и състоянието на пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка, средствата за организация и регулиране.
Съобразено е, че съгласно § 7, т. 7 ЗМСМА мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, са собственост на общините, в която връзка е и разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за водите, съгласно която публична общинска собственост са: водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, в това число и уличните канализационни мрежи и дъждоприемни шахти в урбанизираните територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал. 1, т. 7 ЗВ.
Взето е предвид също така, че разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за водите вменява задължение на собственика да поддържа водностопанските системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 ЗВ вр. чл. 191 от същия закон кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ.
Съобразявайки тези разпоредби въззивният съд е приел, че неизпълнението на така вменените от закона задължения на [община] (правнорегламентирана дейност, осъществима от нейни или наети от нея работници и служители) е основание за ангажиране на гаранционно-обезпечителната отговорност по реда на чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД когато резултат на проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане, както е в разглеждания случай.
Посочено е, че по делото липсват данни общината да е предприела всички необходими законови мерки и действия да обезопаси процесното съоръжение, а когато едно лице бездейства и от това бездействие последват вреди, то дължи обезщетение, ако не е предприело действията, които е било длъжно да извърши. Поради това е прието, че установеното бездействие от страна на общината и на нейни служители, на които същата е възложила работата по поддръжката и обезопасяването на съответното съоръжение е в пряка причинна връзка с настъпилата вреда – причиняване на телесни увреждания на ищеца.
По тези съображения въззивният съд е приел, че са осъществени всички елементи от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, породили обективната гаранционно-обезпечителна отговорност на [община] към ищеца, без да е нужно установяването на вината на конкретни дължностни лица от административната структура, натоварени от общината да поддържат в изправност и безопасност улицата или да следят за тези дейности. За ирелевантно е прието обстоятелството, че процесната шахта се стопанисва, поддържа и експлоатира от „ВиК П.“ О. по договор за поддъжане и експлоатация на ВиК системите, сключен между А. по ВиК и „ВиК П.“ О., тъй като отговорността на ответната община е ангажирана като собственик на процесната шахта и тази отговорност не може да бъде дерогирана от предоставените функции на трето лице по стопанисване, поддържане и експлоатация на шахтата.
Относно размера на обезщетението въззивният съд е взел предвид естеството на полученото травматично увреждане (счупвания на три кости от дясна длан – 4-та и 5-та метакарпални (дланни) кости, намиращи се анатомично на дланта и чието продължение са 4-ти и 5-ти пръсти, както и основната (проксималната) костна фаланга на 4-ти пръст, анатомично намираща се в основата на пръста), обстоятелството, че вследствие на травмата ищецът има болки в мястото на счупванията при по-тежки физически натоварвания и промяна на времето, че травматичното увреждане е причинило трайно затруднение на движенията на дясната ръка за срок по-дълъг от 30 дни. Взети са предвид също така продължителността и интензивността на свързаните с травмата болки – силни непосредствено след травмата, след наместването и по време а раздвижването, както и при натоварване на крайника и при промяна на времето; вида и продължителността на проведеното лечение – поставяне на гипсова имобилизация; продължителността на оздравителния период около 120 дни, в който период ищецът е бил временно нетрудоспособен и е имал затруднения при елементарното си битово обслужване; възрастта на пострадалия към 23.06.2018г. – 62 годишен; общественоикономическите условия в страната към същия момент; начина на настъпване на увреждането.
При така изложените от въззивния съд съображения настоящият състав на I г. о. на ВКС приема, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Както е прието в ППВС №4/1968г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението, като при телесните увреждания такива обективни обстоятелства могат да бъдат характера на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. Към тези критерии се придържа и ВКС в своята практика, вкл. в решение №215 от 03.02.2017г. по т. д.№2908/2015 г. на I т. о. на ВКС, според което тези обективно съществуващи конкретни обстоятелства трябва да бъдат преценени адекватно, а не единствено изброени, както и в решение №232 от 22.01.2018г. по т. д.№60404/2016г. на IV г. о. на ВКС, според което във всички случаи не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде източник на неоснователно обогатяване за пострадалия, а справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, поради което следва да се съобразява съдебната практика в сходни хипотези. В същия смисъл е и сочената в касационната жалба практика на тричленни състави на ТО на ВКС.
Според соченото в изложението решение № 27 от 15.04.2015г. по т. д.№457/2014г. на II т. о. на ВКС, при определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде отчетено и икономическото положение в страната. В същия смисъл и решение № 95 от 24.10.2012г. по т. д.№916/2011г. на I т. о. на ВКС, в което освен това е прието, че определените от съда обезщетения, следва да бъдат съобразен с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл. 52 ЗЗД. Според решение № 202 от 16.01.2013г. по т. д.№705/2011г. на II т. о. на ВКС, справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетение означава да бъде определен от съда онзи точен паричен еквивалент на моралните болки и страдания на увреденото лице, които включват и всички онези емоционални неудобства и психически сътресения, съпътстващи живота му. Според решение № 1 от 26.03.2012г. по т. д.№299/2011г. на II т. о. на ВКС, съдът следва да съобрази и икономическата конюктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото, а според решение № 59 от 30.03.2011г. по т. д.№635/2010г. на II т. о. на ВКС, за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди с оглед на характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането. В същия смисъл са и решение №28 от 09.04.2014г. по т. д.№1948/2013г. на II т. о. на ВКС, решение № 158 от 11.11.2016г. по т. д.№ 2369/2015г. на II т. о. на ВКС и решение № 50 от 18.05.2017г. по т. д.№598/2016г. на II т. о. на ВКС, според което за да се реализира справедливо възмездяване на претърпените от пострадалите от деликт неимуществени вреди, съдът е длъжен при определяне на размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението, да съобрази общественото възприемане на критерия за „справедливост” на съответния етап от развитие на обществото в държавата.
В съответствие с тази практика, вкл. указанията по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в ППВС №4/1968 г., по настоящето дело съдилищата на първо място са очертали релевантните за определяне размера на обезщетението факти и обстоятелства в пълния им обем – интензивността на търпените от ищеца болки и страдания; каква е била възрастта му към датата на произшествието; характера и числеността на получените травми; цялостното неблагоприятно отражение на увреждащото деяние в сферата на пострадалия, вкл. невъможността да се обслужва сам по причина, че е била увредена функционалната му дясна ръка; общественоикономическите условия в страната към същия момент; начина на настъпване на увреждането. Именно въз основа на тези факти и обстоятелства въззивният съд е определил справедливия размер на обезщетението. Значението на всички обстоятелства, които според трайно установената практика на ВКС, вкл. и посочената в касационната жалба, са релевантни за размера на претърпените неимуществени вреди, е обсъдено и съобразено от съда, като преценката е извършена при съобразяване на състоянието на пострадалия в неговата цялост, продължителност и интензивност. А доколкото касаторът не установява в други сходни случаи да е било определено значително по-ниско обезщетение, следва да се приеме, че не е налице поддържаното противоречие с практиката на ВКС.
И за пълнота на изложението следва да се отбележи, че съображенията в сочените от касатора решения на ТК на ВКС, са свързани основно със спорове дали при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът следва да съобразява лимитите за отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ и дадените с тях разрешения не са напълно относими към настоящия случай. В решение №5 от 24.03.2017г. по т. д.№2787/2015г. на II т. о. на ВКС пък въпросът, по който е било допуснато касационното обжалване, касае отговорността на Гаранционния фонд за вреди при пътно-транспортно произшествие, настъпило на територията на Р. Б. ако събитието е настъпило на земен участък, различен от път с оглед определението, дадено в § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, какъвто в настоящето производство не се поставя.
Съответства на практиката на ВКС и изводът на въззивния съд за наличието на предпоставки за ангажиране отговорността на общината, вкл. за наличието на причинно-следствена връзка между бездействието на общинските органи, на които е възложен контролът по изграждането, поддържането и правилната експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения и настъпилото увреждане.
Поставеният първи въпрос в изложението не би могъл да обоснове наличие на основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване на първо място по причина, че съдържащите се в него твърдения не съответстват на данните по делото – общината не е ангажирала доказателства и съответно в производството не е установено процесната шахта, причинила увреждането на ищеца, да е била в изправно техническо състояние към датата, на която е настъпило увреждането Данните в изслушаната по делото СТЕ могат да бъдат свързани единствено с момента на извършения от вещото лице оглед на въпросното съоръжение към момента на изготвяне на експертизата. Освен това, както този въпрос, така и втория въпрос, който касаторът поставя, по същността си представляват оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които на този етап от производството могат да обосноват наличие на основание за допускане на касационното обжалване само ако въззивното решение бъде определено като очевидно неправилно, каквато хипотеза обаче в настоящия случай не е налице.
Още повече, в съответствие с практиката на ВКС и разпоредбата на §7, т. 7 ПЗР ЗМСМА въззивният съд е приел, че отговорност на вредите, причинени от неизправното и необезопасено съоръжение (шахта) следва да носи нейният собственик – [община], доколкото по делото липсват данни тази шахта да е била включена в капитала на „ВиК П.“ О..
Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение №282, постановено на 06.08.2021г. от Пернишкия окръжен съд, Гражданска колегия, I–ви състав по в. гр. д.№356/2021 г.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: