Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по две касационни жалби: Жалбата на кмета на община А., област В. е подадена против решение № 406 от 17.03.2009г., постановено от Варненския административен съд, ІІІ отделение, ХХVІ състав по адм. д. № 2614/2008г. От тази касационна жалба се извличат възражения за недопустимост и неправилност на съдебното решение - касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 от АПК. Касаторът твърди, че жалбоподателите нямат правен интерес да оспорят процесната заповед, която е с правно основание § 4к, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, която има само констативен характер. Касационният жалбоподател оспорва извода на съда за нарушение на чл. 26 от АПК, тъй като то не е повлияло на съдържанието на издадения от него акт. Втората касационна жалба е подадена против горепосоченото решение от Н. А. Я. чрез упълномощен адв. С. С.. В тази касационна жалба се заявява, че съдът не е коментирал възражението относно неспазването на срока по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/16.12.1999г. за изменение на ППЗСПЗЗ и не е обърнал внимение, че молбата за оценка е подадена след този срок, като претендира направените по делото разноски. Двамата касатори молят Върховния администартивен съд да отмени обжалваното съдебно решение като незаконосъобразно.

Заинтересованите страни - В. А. К., А. Г. В. и Д. Н. Н. не изразяват становище по касационните жалби.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното решение, тъй като и двете жалби са неоснователни.

При издаването на процесната заповед административния орган е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 26 от АПК, като не са изпратени уведомления за започване на производството до заинтересованите страни, на които е съобщена директно оспорената заповед.

Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледани по същество касационните жалби са ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:

С обжалваното решение № 406 от 17.03.2009г. е отменена заповед № 1034/03.09.2008г. на кмета на община А., с която е определена оценката на част от имот № 506.315 по ПНИ на местност "Панорама І, ІІ и ІІІ", с. о. землище с. О., за площ 180 кв. м. в размер на 3674 лв., която следва да бъде заплатена от А. Г. В. чрез община А. на наследниците на Н. Н. Ч. и делото е върнато като преписка на администартивния олган за произнасяне при спазване задължителните указания на съда по приложението на процесуалния закон. За да достигне до този резултат Варненският административен съд е приел, че възраженията на жалбоопдателите - бивши собственици на имота са неоснователни, тъй като молбата за издаване на претендираната оценка на процедните 180 кв. м. не е просрочена, защото срокът, предвиден в § 31, ал. 1 от ПМС № 234/.1999г. за изменениеППЗСПЗЗ не е преклузивен, а е инструктивен. Съдът обаче е констатирал, че при издаване на оспорената заповед са нарушени административнопроизводствените изисквания по чл. 26 от АПК, тъй като наследниците на Н. Н. Ч. не са уведомени за започване на администартивното производство пред кмета на община А.. Първоинстанционният съд е счел това нарушение за съществено, поради което е върнал преписката на администартивиня орган за спазване на необходимата процедура по издаване на заповедта. В мотивите на обжалваното решение съдът е кредитирал заключението на вещото лице, но не се е произнесъл кой от описаните варианти в приетата съдебно - техническа експертиза възприема и по кой ред следва да се определи оценката на процесните 180 кв. м.

Настоящият съдебен състав счита, че твърдението на кмета на община А. за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно. В случая този касатор неправилно се позовава на § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, но оспорената заповед не е издадена на това основание и няма за предмет възстановяване на собственост, а с нея се одобрява оценка на придаваема площ по реда на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В конкретната хипотеза наследниците на Н. Н. Ч. като бивши собственици на процесния имот са крайните получатели на определената от кмета оценка на придаваемата площ от 180 кв. м., поради което притежават личен, пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на процесната заповед.

Относно възражението на горепосочения касационнен жалбоподател против изводите на първоинстанционния съд за съществено нарушение на чл. 26 от АПК, решаващият съдебен състав счита, че е основателно. Върховният администартивен съд, четвърто отделение, не споделя становището на Варненсикя административен съд по отношение установеното нарушение на чл. 26 от АПК. Няма спор относно факта, че издателят на акта не е уведомил наследниците на Н. Н. Ч. за започване на административното производство по издаване на заповедта, но не всяко нарушение на административнопроизводстваните правила изисква отмяна на администартивния акт, а само това, което е съществено. В случая констатираното несъответствие с изискванията на чл. 26 от АПК не е съществено, защото жалбоподателят по адм. д. №

2614/2008г. е реализирал правата си в хода на съдебното поризводство, като е подал жалба в законния срок и е разполагал с процесуалната възможност да изрази становището си и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Освен това първоинстанционният съд не е установил по надлежния ред дали, ако не бе допуснато посоченото нарушение, крайният резултат - оценката би била друга, защото в обжалваното решение не е посочено кой от предложените варианти от вещото лице се възприема и на колко следва да възлиза оценката на процесната придаваема част от 180 кв. м.

Неоснователно е възражението на касатора Н. А. Я., че съдът не е коментирал възражението му относно неспазването на срока по § 31, ал. 1 от ПМС № 234/16.12.1999г. за изменение на ППЗСПЗЗ и не е обърнал внимение, че молбата за оценка е подадена след този срок. От мотивите на атакуваното съдебно решение е видно, че съдът подробно е обсъдил оплакването на жалбоподателя и е констатирал, че молбата за оценка е подадена от А. В. след 30 - дневния срок, визиран в § 31, ал. 1 от ПЗР на ПЗСПЗЗ, но

неговото право върху тази част от имота не е погасено, защото то възниква с отреждането по плана на новообразуваните имоти и срока, в който той може да поиска изготвяне на оценка не е преклузивен, а инструктивен, поради което неспазването му не може да доведе до изгубване на това право

. В този смисъл първоинстанционният съд е изложил законосъобразни доводи, че А. В. е реализирал надлежно правото си по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ за поиска изкупуване на разликата над придобитите с нотариален акт 340 кв. м. в ид. части от целия новообразуван имот, като в конккретиня казус са налице предпоставките, предвидени в § 31, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ.

При осъществената служебна проверка по прилагането на материалния закон в съответствие с изискването на чл. 218, ал. 2, предложение трето от АПК, настоящият съдебен състав намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна, защото с нея е определена оценка на придаваемата част от 180 кв. м. в размер на 3674 лв. по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, която наредба обаче в случая не е приложима. По силата на § 31, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ оценката се извършва в случаите на § 4а, ал. 1 и 5, § 4б, ал. 1 и § 4з, ал. 2

от ПЗР на на ЗСПЗЗ - съгласно чл. 90 от ППЗДС, приет с ПМС № 254/2006г., когато земите са разположени в селищни образувания

или са включени в строителните граници на населените места, а в останалите случаи - съгласно Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. В конкретата хипотеза е безспорно, че се определя оценка на придаваема част по § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и възниква въпросът дали се касае за земи в селищно образувание, в строителните граници на населеното място или в останалите случаи в които е приложима горепосочената наредба. Решаващият съдебен състав констатира, че в текста на оспорената заповед, в приложената експертна оценка към нея и в приетата съдебно-техническа експертиза няма данни в коя хипотеза попада процесния имот, но от съдържанието на заповед № РД - 07-7706-205 от 08.08-2007г., с която областният управител е одобрил ПНИ за процесната м.

"Панорама І, ІІ и ІІІ", землище с. О., община А., област В. се установява по безспорен начин, че се касае за селищно образувание

по § 4, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. Следователно щом като процесният имот се намира в селищно образувание, това означава, че той е извън "останалите случаи", когато е приложима

Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи

и оценката на спорните 180 кв. м. е определна незаконосъобразно. В настоящия случай оценката е следвало да се определи съгласно

чл. 90 от ППЗДС, приет с ПМС № 254/2006г. От текста на приетата съдебно - техническа експертиза е видно, че изслушаният експерт е дал няколко варианта за оценката на процесните 180 кв. м., като в раздел ІІ "Константивно -оценителна част" в т. 3 и в раздел ІІІ"Заключение" в т. 2 от СТЕ е определена оценка в съответствие с глава VІ, раздел І от ППЗДС /в сила от 01.10.2006г./, която към момента на изготване на експертизата възлиза на 7920 лв. Именно това е оценката, която кметът на община А. е следвало да определи с процесната заповед, но той неправилно е приложил материалния закон, което налага отмяна на обжалваното решение и решаване спора по същество с изменение на процесната заповед.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, издателят на оспорения акт следва да заплати на

касатора Н. А. Я. направените от него разноски в хода на двете съдебни инстанции: 100 лв. - внесено възнаграждение за вещо лице и 500 лв. - внесено адвокатско възнаграждене.

На основание на горното и на чл. 221, ал. 2 и 222, ал. 1 във връзка с чл. 172, ал. 2, предложение четвърто от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 406 от 17.03.2009г., постановено от Варненския административен съд, ІІІ отделение, ХХVІ състав по адм. д. № 2614/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ ЗАПОВЕД № 1034/03.09.2008г. на кмета на община А., с която е одобрена оценката на част от имот № 506.315 по ПНИ на местност "Панорама І, ІІ и ІІІ", с. о. землище с. О., за площ 180 кв. м., като

определя оценката в размер на 7920 /седем хиляди деветстотин и двадесет/ лв

. в съответствие с

глава VІ, раздел І от ППЗДС /в сила от 01.10.2006г./ и т. 3 от раздел ІІ "Константивно -оценителна част" и т. 2 от раздел ІІІ"Заключение"

на приетата съдебно-техническа експертиза на вещо лице инж. Ж. Б. Б., която сума следва да бъде заплатена от А. Г. В. чрез община А. на наследниците на Н. Н. Ч..

ОСЪЖДА община А., област В., да заплати на Н. А. Я. от гр. В. направените по делото разноски в размер на

100 лв. - внесено възнаграждение за вещо лице и 500 лв. - внесено адвокатско възнаграждене.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ Б. М.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Д. Г./п/ М. Д.

Д.Г.