Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Е. С. К. от гр. С. срещу решение № 1437 от 12.05.2010 г. по адм. дело № 960/2010 г. на Административен съд – София град.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

От данните по делото е видно, че касационната жалбоподателка Е. С. К. и В. Т. К. имат три деца от своя брак, сключен на 26.05.1998 г. и прекратен с развод по взаимно съгласие (решение № 291 от 08.01.2007 г. по гр. д. № 1852 от 2006 г. на Софийски районен съд, брачна колегия), но отново живеят в едно жилище – апартамент, собственост по наследство на В. Т. К..

С молба – декларация вх. № 91-0-798 от 26.10.2009 г. жалбоподателката е поискала да й бъде отпусната целева помощ за отопление (топлоенергия). В графа ІІІ "Съжителствам със следните лица" е вписала името на В. Т. К.. Поради това длъжностните лица при Дирекция "Социално подпомагане – Люлин" (ДСП-Люлин), гр. С. са поискали да представи удостоверение за доходите на лицето, с което съжителства. Изричният отказ на жалбоподателката е мотивирал директора на ДСП-Люлин със заповед № 91-0-798 от 17.11.2009 г. да откаже исканата целева помощ, а директора на Регионална дирекция за социално подпомагане – София град – да отхвърли жалбата срещу отказа със следните мотиви, изложени в решение № РД 01-345 от 08.12.2009 г.: "Диференциран минимален доход за отопление е индивидуалната граница за достъп до целева помощ за отопление за всяко лице съобразно възрастта, семейното положение, съжителството с други лица и семейства или здравословното състояние, определена по реда на чл. 2, ал. 4 от Наредба...