Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Плам-П. П.", представляван от П. Р. П., със седалище и адрес на управление гр. Б., чрез процесуалния му представител - адв. Н. А., против решение № 359 от 08.04.2010 г., постановено по административно дело № 20 по описа за 2010 г. на Административния съд - Бургас. С последното е отхвърлена жалбата й срещу решение № 112 от 24.11.2009 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 654 от 18.09.2009 г., произнесено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО в същото РУСО.

Посочените пороци в жалбата на касатора въвеждат касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1-во от АПК - нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Ответникът - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - гр. Б., не е ангажирал становище по касационната жалба.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно.

Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна.

Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Бургас, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 от КСО е оспореното от ЕТ "Плам-П. П." решение № 112 от 24.11.2009 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е оставено в сила разпореждане № 654 от 18.09.2009 г., издадено от ръководителя на контрола по разходите на ДОО на основание чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО, с което е постановено събиране на сумите по съставения ревизионен акт за начет на ЕТ "Плам-П. П." в размер на 870, 87 лв., от които 388, 91 лв. - главница, и лихва в размер на 481, 96 лв., начислена до 31.08.2009 г., представляваща щета на ДОО от издаден документ с невярно съдържание и неоснователно изплатена парична помощ за профилактика и рехабилитация, както и неправилно изплатено парично обезщетение за отглеждане на малко дете.

При ревизия, завършила с ревизионен акт за начет вх. № 1 от 28.08.2009 г., обхващаща периода от 01.12.2000 до 04.08.2009 г., е направена констатация, че едноличният търговец е изтеглил неправомерно и изплатил на М. Д. Д. парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст в размер на 21, 31 лв. и е издал документ, въз основа на който лицето К. С. П. е използвала помощ за профилактика и рехабилитация в размер на 367, 60 лева. Върху сумите е начислена лихва за просрочие в размер на 37, 03 лв. и 833, 84 лева. За да постанови този резултат, органът по разходите е приел, че обезщетението за М. Д. от 21, 31 лв. е изтеглено, след като детето, за отглеждането на което се дължи, е навършило 2-годишна възраст, и е изложил доводи, че лицето К. П. нямало право на парична помощ за профилактика и рехабилитация, защото е с прекратено осигуряване, т. е. не е осигурено лице по смисъла на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Посочил е, че същата е ползвала обезщетение за санаториално лечение въз основа на издадена от търговеца служебна бележка с невярно съдържание. Затова с разпореждане № 654 от 18.09.2009 г. длъжностното лице по чл. 110, ал. 3 КСО е предприело действия за събиране на сумите. Последното е обжалвано от едноличния търговец пред по-горестоящия административен орган, който го е потвърдил с административното решение - предмет на съдебен контрол.

При така установената фактическа обстановка Административният съд - гр. Б., е извел извод, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при правилно прилагане на чл. 11, ал. 2, т. 2, б. "б" от КСО, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че изтегленото от К. П. парично обезщетение за санаториално лечение за периода 09-23.03.2004 г. съставлява неправомерен разход, тъй като не са били налице материалноправните предпоставки за изплащането му.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Първоинстанционният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се е свеждал до това имала ли е К. С. П. право на парична помощ за профилактика и рехабилитация след 01.01.2004 г., от която дата е прекратено трудовото й правоотношение.

След като по несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че осигуряването на К. С. П. е било прекратено на 01.01.2004 г., съдът законосъобразно е приел, че към момента на предоставянето на услуги по профилактика и рехабилитация тя не е изпълнявала кумулативно предвиденото условие да е осигурено лице за всички осигурени социални рискове. За да получи помощта, същата е използвала издадената от ЕТ "Плам-П. П." служебна бележка изх. № 58 от 26.02.2004 г. в уверение на това, че е осигурена за всички осигурени социални рискове, работи във фирмата от 01.03.2002 г. и продължава да работи на пълно работно време без прекъсване на осигурителния стаж през последните 6 месеца. Неправомерно изплатената от ДОО помощ за профилактика и рехабилитация представлява щета от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, която подлежи на възстановяване от причинилото я юридическо лице по реда на чл. 110, ал. 1 от КСО.

С нормата на чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО е регламентирано правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация, а условията и редът за разходване на паричните помощи за профилактика и рехабилитация от средствата на ДОО се регламентират от Инструкция № 1 на НОИ от 10.01.2002 година. Текстът на цитираната подзаконова норма възпроизвежда законовите норми на чл. 11, 12, 13а и 13в от Кодекса за социално осигуряване. Разпоредбата на чл. 13а от КСО (ДВ, бр. 105 от 2006 г.) създава право на парични помощи за профилактика и рехабилитация в полза на лицата, осигурени за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, за всички осигурени социални рискове без безработица или за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест, при условие че за тях са били внесени или дължими осигурителни вноски за период 6 календарни месеца, предхождащи месеца, през който се провеждат профилактиката и рехабилитацията. Двете условия - качеството на осигурено лице по времето на ползване на помощта и дължими (внесени) осигурителни вноски за предхождащите 6 месеца, са кумулативно изискуеми.

От фактическа страна по делото е установено, че въз основа на служебната бележка с невярно съдържание, издадена от касатора, Пеева е ползвала парично обезщетение в размер на 367, 60 лв. за санаториално лечение в [Фирма 1] - клон Павел баня - Оздравителен комплекс "Павел баня", за периода от 09 до 23.03.2004 г., при положение че към този момент, 26.02.2004 г. - датата на издаване на бележката, същата не е подлежала на социално осигуряване на някое от основания по чл. 4 от КСО.

В този смисъл са неоснователни касационните доводи за непрекъснат осигурителен стаж на лицето К. С. П. в 6-месечния период 09.2003-02.2004 г., предхождащ месеца на използване на помощта за санаториално лечение. За правото на парична помощ за профилактика и рехабилитация на лицето не е достатъчно то да е било с непрекъснат осигурителен стаж най-малко 6 месеца непосредствено преди месеца на постъпване в лечебното заведение. На първо място е необходимо лицето да е осигурено. Защото в чл. 11, ал. 1, т. 2, б. "б" КСО законодателят е признал правото на парични помощи само на осигурените лица. Текстът на чл. 11, ал. 1 КСО започва именно така: "Осигурените за... лица имат право на: ...". Текстът на т. 2, б. "б" е неразривно свързан с този тест и е недопустимо да се чете без него. А цялостният прочит гласи така: "Осигурените за... лица имат право на: ... 2. парични помощи за: ... б) профилактика и рехабилитация". Следователно не всички лица, които се нуждаят от профилактика и рехабилитация, имат право на парични помощи, а само тези от тях, които са осигурени за всички изброени в чл. 11, ал. 1 КСО социални рискове.

До 22.12.2006 г. не съществуваше легална дефиниция кои лица са осигурени. Сега такава се съдържа в § 1, ал. 1, т. 3 от ПЗР на КСО и според нея самоосигуряващите се лица (каквито са и едноличните търговци) се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесли дължимите осигурителни вноски. Преди да бъде създадена тази дефиниция обаче, съдебната практика трайно бе възприела, че осигурени лица са тези, по отношение на които е възникнало осигуряване. А според чл. 10 КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4, и продължава до прекратяването й. Както се посочи и по-горе, между страните не се спори, че трудовото правоотношение на К. П. е било прекратено на 31.12.2003 година. Следователно след тази дата тя няма качеството на осигурено лице и поради това няма право на парични помощи за профилактика и рехабилитация. Наведените възражения в касационната жалба, че от 01.01.2004 г. същата е самоосигуряващо се лице в качеството си на ЕТ "Киара-К. П.", не налагат друг извод. Както обосновано е прието от административния съд, правото да ползва помощи по програмата за "Профилактика и рехабилитация" може да бъде упражнено на това основание, но само в случай, че същата е заплатила без прекъсване вноските към ДОО за всички осигурени социални рискове и е следвало да представи служебна бележка в това си качество, а настоящият казус не е такъв.

Същественото в процесния случай е, че не е била осигурено лице по времето, когато е ползвала услугите на [Фирма 1] - клон Павел баня - Оздравителен комплекс "Павел баня". Затова като е отхвърлил жалбата й срещу разпореждане № 654 от 18.09.2009 г., директорът на РУСО - гр. Б., е постановил законосъобразен акт.

От изложеното следва, че атакуваните административни актове, с които е разпоредено възстановяване на неправомерно изтеглените от ДОО суми за осигурителни плащания, са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата срещу тях, Бургаският административен съд е постановил правилно решение.

Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 359 от 08.04.2010 г., постановено по административно дело № 20 по описа за 2010 г. на Административния съд - Бургас. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ С. П.

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ М. П./п/ Р. П.

В.О.