Образувано е по касационна жалба на пълномощника на С. В. В. от гр. С. срещу решение № 2207 от 09.05.2011 г. по адм. дело № 453 от 2010 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът главен директор на СУ "Социално осигуряване" моли решението да бъде оставено в сила.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е основателна.

С решение № 2207 от 09.05.2011 г. по адм. дело № 453/2010 г., Административен съд - София-град, първо отделение, V състав, е отхвърлил жалбата на С. В. В. от гр. С. срещу решение № 362 от 19.12.2009 г. на главен директор на СУ "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4910086260/3 на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО.

Съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Административният орган не е признал на касатора осигурителния стаж за периода 01.11.1965 - 20.04.1966 г., през който Вълков е работник в "Амбалажен цех" в ТКЗС "Чавдар" - Н. И., както и за периодите 20.04.1966 - 30.05.1977 г. и 03.02.1991 - 24.10.1992 г., време, през което е пълнач на изолационни въжета със стъклена вата в Промишлено предприятие "Илиенци".

Съгласно чл. 40, ал. 1 и 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, последният се установява с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя, с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. Този документ се издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд.

В конкретния случай, за установяване на осигурителния стаж през процесните периоди, посочени по-горе в мотивите, Вълков е представил пред органите по социално осигуряване удостоверение обр. УП-30 под № 42 от 04.08.1993 г., издадено от Промишлено предприятие "Илиенци", както и трудови книжки № 126 и № 7.

Аргументът на административния орган да не признае удостоверение обр. УП-30 под № 42 от 04.08.1993 г., издадено от Промишлено предприятие "Илиенци" е, че удостоверението е подпечатано с печата на Акционерна агрофирма "Средец" към момент, когато предприятието е било самостоятелен правен субект, считано от 10.04.1991 година. Видно от съдържанието на документа, той е издаден от Промишлено предприятие "Илиенци", като в кръглия печат, поставен върху удостоверението обр. УП-30, фигурира наименованието на предприятието. Фактът, че във вътрешния кръг на печата е изписано и ААФ "Средец", не представлява съществено нарушение, което може да влияе на достоверността на документа, тъй като печатът е на предприятието.

Административният орган се позовава и на уведомителни писма изх. № АС-02-7121-1 от 10.01.2009 г. и изх. № АС-16-10428-1 от 09.11.2009 г., и двете на РУСО гр. К.. От тях става ясно, че в предадените архиви липсва не само информация за С. В. В., но и за цех "Амбалажен" и за "пълначи на изолационни въжета със стъклена вата". Но свидетелката М. Н. Г. изрично заявява, че в предприятието е съществувала бригада за пълнене на изолационни въжета, коментира вредността на труда в нея, както и че е било извършено унищожаване на част от архива. Съгласно чл. 165, ал. 1 АПК в случаите, които законът изисква писмен документ, свидетелски показания се допускат, ако бъде доказано, че документът е загубен или унищожен не по вина на страната. Освен това в трудова книжка № 7 е посочено, че трудовият стаж е по ведомости.

Съществено за доказването на трудовия и осигурителен стаж е обстоятелството, че той е установен с трудови книжки № 126 и № 7, които представляват официални документи. Коментар на същите трябва да се прави с оглед записванията относно периодите 01.11.1965 - 20.04.1966 г., 20.04.1966 - 30.05.1977 г. и 03.02.1991 - 24.10.1992 г., които са били спорни. Видно от представените по първоначалното дело заверени ксероксни копия, по тях не се съдържат корекции.

Освен това по делото са представени и приети като доказателства заповед № 183 от 30.05.1977 г. за освобождаване на Вълков от длъжността "пълнач на въжета от стъклена вата", трудов договор от 03.02.1991 г. за назначаването му на същата длъжност, както и заповед № 304 от 24.10.1992 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, поради съкращаване на щата. Съображенията на административния орган за антидатиране на заповедите са несъстоятелни, тъй като в първата въобще не е посочен текст от ПКТП отм. , който да е в сила от по-късен период, а по отношение на втората заповед свидетелката М. Н. Г. изрично заявява, че тя самата я е подписала като главен счетоводител.

Първоинстанционният съд не е преценил доказателствата в тяхната съвкупност и е дал неправилна интерпретация на същите. Това е довело и до нарушение на материалния закон, който в случая е разпоредбата на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО.

По изложените в настоящите мотиви съображения обжалваното решение се отменя, а вместо него се постановява ново решение по съществото на спора, с което се отменя и обжалвания административен акт. Тъй като естеството на акта е такова, че не позволява решаването на въпроса по същество от съда, делото се изпраща като преписка на компетентния административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 2207 от 09.05.2011 г. по адм. дело № 453 от 2010 г. по описа на Административен съд - София-град, първо отделение, V състав, И В. Н. П.:

ОТМЕНЯ решение № 362 от 19.12.2009 г. на главен директор на СУ "Социално осигуряване", с което е потвърдено разпореждане № 4910086260/3 на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" при СУСО.

ВРЪЩА делото като преписка на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Т./п/ Н. Г.

Н.А.