Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Ф. К. С.” ЛТД чрез управителя С. П. срещу решение от 18.03.2010 год. по адм. дело N 2546/2004 год. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III-б състав. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 АПК.
Ответниците – Патентното ведомство на Р. Б., А. Д. Л. и Д. Т. Л., чрез процесуалните си представители оспорват жалбата.
Ответникът – М. Ф., редовно призован, не изпраща представител.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното:
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на „Ф. К. С.” ЛТД срещу решение N 41 от 05.03.2004 год. на председателя на Патентното ведомство, с което на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за марките и географските означения (ЗМГО) същият е потвърдил решението за отказ на регистрация на марката „ronhill” – комбинирана за стоки от клас 16 „кутии от картон или хартия” и клас 34 „цигари с филтър”. Административният акт е мотивиран с наличие на предпоставките съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, а именно заявената за регистрация марка „ronhill” е сходна на регистрирани по-рано по национален ред марки „DUNHILL” предназначени за идентични и сходни стоки от клас 34, собственост на DUNHILL TOBACCO OF LОNDON LIMITED, марка „DUNHILL” за сходни стоки от клас 34 с притежател ALFRED DUNHILL LIMITED, и марка „DUNHILL” за сходни стоки от клас 16, собственост на MONTBLANC FRANCE. Посочените по-ранни марки са регистрирани за стоки от заявените класове 16 и 34, имат еднакво предназначение и това създава вероятност от объркване на потребителите, включително и възможност за асоцииране с по-ранната марка. Прието е наличието на визуално и фонетично сходство между заявената и предходните марки, поради което общото впечатление за сходство на марките, разгледани в тяхната цялост, е до степен, която създава вероятност от объркване на потребителите, поради възможност за свързване с по-ранните марки, които се ползват с известност на територията на Р. Б..
Софийски градски съд e отхвърлил като неоснователна и недоказана жалбата на „Ф. К. С.” ЛТД срещу решението на Патентното ведомство. Съдът е изследвал налице ли са обстоятелствата съгласно чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО, като е приел, че разгледани в тяхната цялост, сравняваните марки са сходни, поради визуалното и фонетичното сходство на словния елемент и общото концептуално въздействие, което оставят у потребителя. Като е отчел високата степен на сходство между марките RONHILL и DUNHILL и идентичността на стоките, които са предназначени да отличават, съдът е извел извод, че съществува вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на заявената с по-ранните марки и респективно опасност да се създаде погрешна представа у потребителя относно произхода на стоките. Софийският градски съд не е кредитирал заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, като е изложил съображения, че същата е в противоречие с практиката на Патентното ведомство и на съдебната практика.
Решението е постановено при спазване на материалния закон.
С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидена забрана за регистрация на марка, която поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичност или сходството на стоките или услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. Цитираната правна норма, визира трите предпоставки, за да бъде регистрирана новозаявена търговска марка: идентичност или сходство на стоките и услугите на двете марки; идентичност или сходство между тази марка и по-ранно регистрираната; това сходство да предполага вероятност за объркване на потребителите, включително и възможност за свързване с по-ранната марка.
Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по делото и е достигнал до обоснован извод за наличието на визираните по-горе предпоставки. Не се оспорва от страните, че на територията на Р. Б. са регистрирани по-ранни марки за стоки и услуги от класове 16 и 34. По същество спорът се свежда дали е налице сходство между процесната марка RONHILL и по-рано регистрираните марки DUNHILL, и създава ли се вероятност от объркване на потребителите. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е сходство между двете марки, регистрирани за един клас стоки, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите в административното и съдебноадминистративното производство правилно е преценяван ефектът от възприемането им в тяхната цялост - визуално и фонетично, като правилно е прието, че е безпредметен анализът за смислово сходство, тъй като словните елементи на двата сравнявани знака нямат смисъл. Обоснован е изводът, че двете марки са сходни до степен, която въпреки твърдените от жалбоподателя различия, не изключват вероятността от объркване на потребителите. Това се дължи на фонетичното и визуално сходство на съществените и за двете марки словни елементи. Двете марки звучат еднакво, което се определя от факта, че и двете думи се състоят от еднакъв брой букви, които се различават само по първите две букви. В съответствие с нормите на процесуалния закон Софийският градски съд е обсъдил изслушаната по делото съдебно-маркова експертиза, като е изложил обосновани мотиви защо не е кредитирал заключението на вещото лице. Следователно визуалното и фонетичното сходство между марките създават вероятност от объркване на потребителите. Рискът от объркване в случая е значително увеличен, поради обстоятелството, че по-ранната марка е общоизвестна, както законосъобразно е приел и първостепенният съд.
По изложените съображения, като е достигнал до извода, че процесната марка не е регистрирана в съответствие с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО Софийският градски съд е постановил решение съответно на материалния закон, което като правилно следва се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение от 18.03.2010 год. по адм. дело N 2546/2004 год. по описа на Софийски градски съд, административно отделение, III-б състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ М. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. Г./п/ И. С. И.С.