О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 77

София, 22.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІІІ г. о.в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: М. Г.

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

като изслуша докладваното от съдията С. Б. гр. дело № 3189 по описа за 2021 год. за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Постъпила е касационна жалба от Д. А. М. чрез адв.М. Т. и адв.К. Т. срещу решение № 76 от 21.05.21г. по в. т.дело № 446/21г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 260025 от 22.01.21г. по т. д.№ 1186/19г. на Несебърския районен съд.С него съдът е признал за установено по отношение на ответника Д. М.,че наследодателят му А. Д. М., починал на 21.11.15г.,през месец февруари 2008г. е предоставил на ищеца М. Х. Т. заем в размер на 13000 евро с лихва от 755 евро за половин месец, което вземане е било обезпечено със запис на заповед от 28.02.08г.,с падеж на 15.03.08г.,с издател М. Т. и на 27.03.2008г.А. М. е предоставил на ищеца заем в размер на 37555 евро за срок от 6 месеца, при месечна лихва в размер на 10%,което вземане е било обезпечено с издаден от М. Т. запис на заповед за сумата 60900 евро, с падеж на 27.09.2008г. 1като горните действия – кредитиране по занятие са извършени от А. Д. М. без съответното разрешение, каквото се изисква за извършването им, с което е осъществил състава на чл. 252 ал. 1 НК.

В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните правни въпроси :1.Предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252 НК; 2.Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните и да изложи изрични и ясни мотиви защо счита доводите и възраженията на страните за неоснователни.

Направено е искане за спиране на производството по настоящото дело на основание чл. 292 ГПК до постановяване на тълкувателно решение по ТД №1/20.на ОСНК на ВКС,образувано по първия въпрос.

В отговор по чл. 287 ГПК ответникът по жалбата М. Т. счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.

С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено, че с влязло в сила решение № 108 от 22.07.11г. по гр. дело № 813/10г.ВКС е отменил изцяло решение от 10.03.10г. по гр. дело № 15/10г. на АС – Бургас и оставеното с него в сила първоинстанционно решение от 16.11.2009г. по гр. д.№ 331/09г. на ОС –Бургас и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на длъжника М. Х. Т. от [населено място],че дължи на ищеца А. Д. М. от [населено място] общо сумата от 73845 евро, за която М. Т. е издал запис на заповед от 28.02.08г. за сумата от 13 755 евро, с падеж – 15.03.08г. и запис на заповед от 27.03.08г. за сумата от 60090 евро, с падеж -27.09.2008г.,мораторна лихва, възлизаща общо на 4769.37 евро, както и законна лихва върху главницата от 73845 евро, считано от датата на издаване на заповедта за изпълнение – 2.02.09г.Съставът на ВКС е приел, че процесните заповеди на заповед с оглед разпоредбата на чл. 535 ТЗ са редовни от външна страна, сочените менителнични ефекти са валидни и се явяват годно несъдебно изпълнително основание.

Установено е, че с договор за цесия от 4.03.15г. А. М. е прехвърлил всичките си вземания към М. Т., възлизащи общо на сумата 73845 евро, ведно със законната лихва върху главницата от 2.02.09г. до окончателното изплащане, както и сумата от 4588.57 лв, за която е издаден изп. лист по ч. гр. д.№ 43/09г. на РС-Несебър, на Д. М..

С постановление от 24.03.16г. на прокурор при Окръжна прокуратура – Б.,на основание чл. 24 ал. 1 т. 4 НПК,е прекратено наказателното производство по ДП № ЗМ-534/12г. по описа на ОД МВР-Б., срещу виновното лице А. М.,за престъпление по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради настъпила смърт на дееца.Наблюдаващият прокурор е направил извод, че през периода 2007г. – 2011г. в [населено място] М. многократно е предоставял парични средства в заем на различни лица – Х. Х., П. Х., В. Ж., Р. Д., М. Т., Й. Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми, обезпечавайки вземането си с ипотека или запис на заповед.Прокурорът на ОП -Б. е установил наличието на повече от три случая на заемане на парични средства срещу насрещна материална облага /лихва/ с цел заемодателят да реализира доходи от реално предоставените средства на други лица, която дейност покрива по същество понятието банково кредитиране, поставена под разрешителен режим, поради което е приел, че извършените от А. М. деяния осъществяват от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 252 ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 НК.

Въззивният съд е приел, че представянето на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл. 124 ал. 5 ГПК основания е достатъчно основание за допустимост на иска по чл. 124 ал. 1 ГПК.

Въз основа на анализ на писмените доказателства и свидетелските показания по делото е прието за установено, че А. М. е предоставял парични средства на широк кръг лица срещу насрещна материална облага – лихва върху паричния ресурс.Той е предоставял паричните средства за своя сметка и на свой риск, определял е параметрите по заема, размера на лихвите, начина на изплащане, вида на обезпеченията.Направен е извод, че тази дейност по същността си съответства на понятието банково кредитиране, което се намира под разрешителен режим по Закона за кредитните институции.Изложени са съображения, че съгласно чл. 1 ал. 2 ЗКИ кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари.За извършване на банкова дейност се изисква лиценз.Законът не дава право на физическо лице да извършва банкови сделки и предвижда специални условия за извършване на такива от юридическо лице .Независимо от формата на кредитиране – запис на заповед, договор за заем на парични средства, обезпечени с ипотека, сделката по същество е предоставяне на парични средства срещу лихва и обезпечение, което съставлява банкова сделка, за която А. М. е нямал разрешение.Ето защо е прието, че осъществената от него дейност е съставомерна по чл. 252 НК.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Трето гражданско отделение, намира, че поставеният от касатора въпрос: „Предоставянето по занятие на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове, представлява ли банкова дейност и нейното осъществяване без разрешение, осъществява ли състава на престъпление по чл. 252 НК“ е от значение за изхода на спора. По същия въпрос е образувано за разглеждане ТД № 1/2020г. на ОСНК на ВКС, решението по което е от значение за правилното решаване на делото.

Ето защо и на основание чл. 292 ГПК следва да се спре производството по делото до приемането на тълкувателното решение.

Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

СПИРА производството по гр. дело № 3189/21г. по описа на ІІІ г. о.на ВКС до приемане на тълкувателно решение по ТД № 1/20г. на ОСНК на ВКС .

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: