О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№78

София, 22.02. 2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на четиринадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

Председател: Е. М.

Членове: Ирина Петрова

Десислава Добрева

като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 52 по описа за 2022 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по съвместна касационна жалба, подадена от молителя в производството по чл. 625 ТЗ „ВАМ-2011“ЕООД, [населено място] и от присъединения кредитор „Ви-В. Х. ЕАД, [населено място] срещу решение № 473 от 21.07.2021г. по в. т.д./н./ № 2171/2020г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решението по т. д./н/ № 837/2019г. на СГС за отхвърляне на молбите за откриване на производството по несъстоятелност на „Ту Билд“ ЕООД, [населено място].

В касационната жалба се поддържа довод за неправилност поради необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания акт. Оспорва се правилността на извода на въззивната инстанция, че не е доказано вземане на „Ви В. Х. ЕАД към „Ту билд“ ЕООД - изпълнител по договор за строителство от 21.10.2014г. Поддържа се, че съществуването на такова вземане е установено с решението по гр. д.№ 1612/2018г. на СГС в частта, с която „Ту Билд“ е осъдено да заплати на „Ви-В. Х. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума от 35 779.56лв. - недължимо платена по този договор сума, представено пред въззивната инстанция в съдебното заседание на 10.03.2021г. и влязло в сила на по-късна дата - на 15.06.2021г. Твърди се и че „Ви-В. Х. ЕАД е доказало качеството си на „вероятен кредитор“ на длъжника по смисъла на чл. 608 ТЗ на основание вземане за неустойка по чл. 27, ал. 1 и чл. 30, ал. 3 от договора за строителство от 21.10.2014г. Изложени са и съображения за наличие на вземане в размер на 71 237лв. за причинени на молителя „ВАМ-2011“ ЕООД вреди, което вземане дори и да има деликтен характер, произтича от неизпълнение на търговска сделка. Изложени са и допълнителни аргументи за установена по делото неплатежоспособност, съотв. свръхзадълженост на „Ту Билд“ЕООД.

В съвместното изложение на касаторите по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:

1/ „Следва ли въззивният съд са спре основното производство, когато е налице преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК“. Твърдението е, че въззивната инстанция е била длъжна да спре производството по несъстоятелност, тъй като решението по гр. д.№ 1612/2018г. на СГС не е било влязло в сила. Касаторите се позовават на допуснато съществено процесуално нарушение, водещо до недопустимост на въззивното решение, съгласно т. 1 на ТР № 1/2017г. на ОСГТК на ВКС.

2/ „Обвързан ли е въззивният съд в производството по несъстоятелност с мотивите и диспозитива на съдебно решение, което има значение за правилното решение на основния спор, когато съдебното решение частично е влязло в сила преди постановяване на решението по основния спор“ като въпрос „от значение за развитието на правото“.

Отговор на касационната жалба не е постъпил.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

За да отхвърли молбите по чл. 625 ТЗ, въззивната инстанция след подробен анализ на събраните по делото доказателства е мотивирала, че молителят „ВАМ-211“ЕООД и присъединилото се по реда на чл. 629, ал. 4 ТЗ холдингово дружество нямат качество на кредитори на „Ту билд“ ЕООД. Обосновано е, че твърдяното вземане в размер на 100 000 евро на „ВАМ-21“ЕООД за неустойка по предварителен договор за учредяване на право на строеж от 05.06.2013г., е погасено чрез плащане, а вземане в размер на 71 237лв., представляващо обезщетение по чл. 403, ал. 1 ГПК за неоправдано допуснато обезпечение има деликтен характер, не е парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка. Качеството на кредитор на „Ви-В. Х. ЕАД като възложител по договор за строителство от 21.10.2014г., заявено като вземане за надплатени суми за възнаграждение - т. е. получени от изпълнителя „Ту билд“ЕООД без основание, след извършено от възложителя прихващане с негово вземане за неустойка по чл. 27, ал. 1 и по чл. 30, ал. 3 договора и задържана като гаранция сума на основание 25, ал. 2 от договора, е счетено за недоказано. Изложени са подробни съображения, че по делото не е установено надплатена от възложителя сума, дори да се приеме, че активните вземания за неустойка съществуват и е извършено валидно прихващане.

Пред въззивната инстанция е представен препис от решението по гр. д.№ 1612/2018г. на СГС, което в частта за уважаване на иска на „Ви-В. Х. ЕАД срещу „Ту Билд“ЕООД по чл. 55, ал.,ал. 1, предл. първо ЗЗД е влязло в сила след приключване на устните състезания пред тази инстанция.

Съгласно разясненията в т. 1 към мотивите на Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018г. по тълк. д. № 1/2017г. на Общото събрание на търговска колегия на ВКС, производството по молба по чл. 625 ТЗ на кредитор е особено исково производство, като предмет на молбата и на СПН на решението е единствено наличието на основанията за откриване на производство по несъстоятелност и началния момент на неплатежоспособност/свърхзадълженост.

Следователно, след като предмет на това особено исково производство не е правният спор относно вземането на кредитора, инициирал процеса, доводът на касаторите за наличие на „преюцициалност“ и необходимост от спиране на производството по несъстоятелност, не намира опора в задължителната съдебна практика.

В Определение № 60419 по ч. т.д.№ 2029/2021г. на Второ т. о. на ВКС е обобщена практиката на касационната инстанция, според която вземането на кредитора и възраженията срещу него (вкл. за прихващане) не се обхващат от силата на пресъдено нещо на решението по молбата по чл. 625 ТЗ; че с оглед предмета на делото по молбата по чл. 625 ТЗ, спорът за вземането, с което се легитимира кредиторът по молбата по чл. 625 ТЗ се разрешава при разглеждането й, като производството по нея не се спира на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, ако има висящ спор за вземането. Като допълнителен аргумент за неприложимост на процесуалната разпоредба са изложени съображения, основани на особените правила на търговската несъстоятелност и целта на производството

По тези съображения отсъства основание за преценка въззивното решение да е недопустимо съгласно т. 1 на ТР № 1/2017г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС, както и не е налице основание за допускане на касационното обжалване по първия въпрос.

Вторият въпрос е хипотетичен, поради което не притежава съществена характеристика на общото основание за допускане на обжалването. Както се посочи, към момента на приключване на устните състезания пред САС решението по гр. д.№ 1612/2018г. на СГС в частта, с която „Ту Билд“ е осъдено да заплати на „Ви-В. Х. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД сума от 35 779.56лв. - недължимо платена по този договор сума, не е влязло в сила. След като не е имало основание за спиране на въззивното производство на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, въззивната инстанция няма как да зачете по-късно формирана сила на пресъдено нещо.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т. 1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касатора за неправилност на решението, от твърденията му по фактите и собствената му преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Разноски за производството не се присъждат.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на № 473 от 21.07.2021г. по в. т.д./н./ № 2171/2020г. на Апелативен съд София.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: