О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 104

гр. София 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в закрито заседание на 10 ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОЯ АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

ДИМИТЪР ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия З. Атанасова

гр. дело № 2010 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца Е. Д. М., чрез адв. М. З. срещу решение № 1473/30.11.2020 г. по в. гр. дело № 3199/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 8574/16.12.2019 г. по гр. дело № 11184/2015 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявеният от Е. Д. М. срещу Н. Ц. Г. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждането му да заплати сумата 50 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от набеждаване в извършване на престъпление-незаконно преминаване на границата с Република Румъния. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното решение по чл. 281, т. 3 ГПК – нарушение на материалния и процесуален закон. Искането е да се допусне касационно обжалване по поставените въпроси в изложението, да се отмени въззивното решение и вместо него се постанови друго, с което предявеният иск се уважи изцяло.

В изложението към касационната жалба са формулирани въпросите: 1. При презумпцията за виновност по чл. 45, ал. 2 ЗЗД следва ли съдът да приеме за недоказана вината на деликвента в случай, че той не е ангажирал доказателства за своята невиновност? Въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС. 2. Следва ли да е налице престъпление, респ. същото да бъде доказано с влязла в сила присъда, за да може деликвента да претендира репариране на нематериални щети? Въпросът е решен в противоречие с практиката...