Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети април две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Л. ЧЛЕНОВЕ: ЛОЗАН П. Я. при секретар Г. Л. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от председателя Б. Л. по административно дело № 8012 / 2021 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Варна в Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 22 от 10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 206/2021 г. по описа на Административен съд – Русе. Със същото е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка № 61-ФК от 08.03.2021 г., с която на „Тиги 9“ ЕООД,гр. Русе е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка /ПАМ/ - "запечатване на търговски обект" – PR БАР, находящ се в гр.Русе, бул. „Липник“ № 88 и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Намира, че първоинстанционният съд е игнорирал изложените от него подробни доводи досежно обосноваността на срока на налагане на ПАМ. В подкрепа на тезата си развива подробни аргументи и претендира отмяна на атакувания съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу оспораната заповед, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – „Тиги 9“ ЕООД, гр. Русе не изразява становище по основателността й.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Първо отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

За да достигне до извод за основателност на оспорването първостепенният съд е приел, че при извършена проверка на 02.03.2021 г. в търговски обект – PR Бар, находящ се в гр.Русе, е констатирано, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство. Този извод е формиран след извършена от проверяващите контролна покупка на стойност 7.46 лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушение на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ и като основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на ПАМ.

Първостепенният съд е приел, че оспорената заповед за налагане на ПАМ е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения на административно-производствените правила. Счел е, че при издаването й не са изложени мотиви относно продължителността на срока, за който мярката е наложена, като обективираните от органа съображения са общи и бланкетни.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

При преценката на законосъобразността на обжалваната заповед първоинстанционният съд обосновано е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение, извършването на което е обусловило и налагането на предвидената в чл. 186, ал. 1, т. 1 от ЗДДС ПАМ. В частност, при извършена оперативна проверка в търговски обект на дружеството е заплатена сумата от 6 лв. и за полученото плащане не е издаден касов бон. При тези релевантни факти законосъобразно административният орган е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н- 18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и е осъществена хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. Визираната норма предвижда прилагане на ПАМ "запечатване на обект" за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Същата разпоредба сочи, че конкретната преценка за продължителността на срока за налагане на ПАМ е предоставена при условията на оперативна самостоятелност на налагащия ПАМ орган, като нормативно регламентираната цел на прилагането на принудителни административни мерки следва да бъде съобразена с необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерни с преследваната цел.

В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че изложените в заповедта мотиви не обосновават продължителността на срока, за който е наложена процесната ПАМ. Обосновано решаващият състав е подчертал, че при упражняване на правомощието за определянето на срока, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли конкретно определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за който актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които са изцяло бланкетни и не са съобразени с конкретната фактическа установеност и тежестта на нарушението. Като е достигнал до същия краен извод и е отменил оспорената заповед, АС - Русе е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 22 от 10.06.2021 г. по адм. д. № 206/2021 г. на Административен съд – Русе.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ Л. П. п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА