Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на трети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Ц. ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ Ж. С. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Т. М. изслуша докладваното от председателя Б. Ц. по административно дело № 8023 / 2021 г. Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Северна морска към Агенция „Митници“, представен от юрисконсулт Сърбинска, против решение № 1171/09.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2260/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменено решение с рег. № 32-245353/21.08.2020г. към митническа декларация MRN 18BG002002Н0000735/02.01.2018 г. на директора на ТД Северна морска. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт поради нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Значителна част от съдържанието на касационната жалба възпроизвежда първоинстанционното решение и акта на митническия орган. С характер на касационни оплаквания са само доводите на касационния жалбоподател за осъществяване на предпоставките на чл. 140 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията за неприемане на декларираните договорни стойности, при което стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, ал. 1 от Кодекса и затова е използвана договорна стойност на сходни стоки в съответствие с чл. 74, 2, б. „б“ от Кодекса, като за определяне на митническата стойност по този вторичен метод било неотносимо установеното със съдебно-счетоводна експертиза счетоводно отразяване на придобиването на стоките. Настоява на правилното прилагане с решението на митническия орган на разпоредбата на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение. Иска отмяна на съдебното решение, а имплицитно и отхвърляне на оспорването срещу административен акт. Претендира деловодни разноски.

След настъпила в хода на съдебното производство промяна в структурата на Агенция „Митници“ като касатор на мястото на директора на ТД Северна морска е конституиран директора на ТД М. В. В допълнително становище касационнният жалбоподател предоставя на съда преценката за предпоставките за отправяне на преюдициално запитване да Съда на Европейския съюз без да прави искане за отправяне на запитване.

Ответникът по касация „ВИПС ГРУП“ ООД, чрез повереник отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските по производството.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК съдът прие следното:

С оспореното пред АС Пловдив решение митническият орган е отказал да приеме декларираните договорни стойности на стоки с № 3, № 12 и № 16 по митническа декларация MRN 18BG002002Н0000735/02.01.2018 г. Определил е митническата стойност на внасяните от „ВИПС ГРУП“ ООД стоки по митническата декларация – за стока № 3 „калъф за дрехи - 1800“ 150 кг нето, код по ТАРИК 6307909899 в размер 1 422 лева, представляваща 0.79 лева/брой, съпоставена с MRN 17BG005800Н0044446 от 28.04.2017 г.; за стока № 12 „покривка за маса – 3 500 броя – 920 кг нето“, код по ТАРИК 6302539000 в размер 5 810 лева, представляваща 1.66 лева/брой, съпоставена с MRN 17BG003000H0121808 от 23.05.2017 г.; за стока № 16 „градински ръкавици – 7 800 чифта – 425 кг нето“, код по ТАРИК 6116108000 в размер 4 290 лева, представляваща 0.55 лева/чифт, съпоставена с MRN 17BG005100H0535934 от 21.07.2017 г. Извършил е корекции на статистическата и на митническата стойност и на публичните вземанията - преизчислени са държавните вземания с определяне на допълнителни задължения за мито в размер 950.89 лева и ДДС в размер 2 068.05 лева с лихви за забава. Решението е постановено при последващ контрол на декларирането.

По констатациите на митническия орган стоките, които „ВИПС ГРУП“ ООД е поискало да бъдат поставени под режим допускане за свободно обращение са с държава на произхода Китай и държава на износа Китай с условие на доставката EXW Нингбо. Декларираната от титуляра на режима митническа стойност от 1.79 лв/кг, 1.22 лв/кг и 1.74 лв/кг е съпоставена със справедливата цена на ЕС по 1, т. 40 от ДР на ЗМ /предоставена на държавите-членки със системата „Тезей“/ в размери съответно 10.23 лв/кг, 10.95 лв/кг и 16.47 лв/кг нето тегло за стоки със същия код по ТАРИК. Така е обосновано съмнение относно реалността на декларираната митническа стойност, съответно отказът на администрацията да приложи метода по чл. 70, 1 МКС за определяне на МС и изборът ѝ да определи стойността по реда на чл. 74, 2, б. „б“ МКС по договорната стойност на сходните стоки декларирани с MRN 17BG005800Н0044446 от 28.04.2017 г., MRN 17BG003000H0121808 от 23.05.2017 г. и MRN 17BG005100H0535934 от 21.07.2017 г., които са най-ниските, от приетите за други вносители без да са необичайно ниски.

Избраните правни основания за издаването на решението на митническия орган са разпоредбите чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с чл. 66в; чл. 74, 2, б. „б“ от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 2015/2447; чл. 5, т. 39; чл. 77, 1, чл. 85, 1; чл. 101, 1 и чл. 102 от Регламент /ЕС/ № 952/2013; чл. 54, ал. 1 и чл. 56 ЗДДС, както и чл. 59 АПК.

С първоинстанционното решение е отменено решението на митническия орган.

Съдът е възпроизвел констатациите на администрацията. В мотивите на съдебния акт е повторен извършения от митническия орган анализ на предоставената при поискването по чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение информация, но съдът е достигнал до различни изводи. Съдът е обсъдил всяко от наведените от митническия орган основания за съмненията му в действителността на договорната стойност. В хода на съдебното дирене е прието заключение на ССЕ, при чието обсъждане е отнесен към установените фактът на плащането от вносителя на пълния размер на фактурната стойност на стоките с банков превод от 03.05.2018 г. и на пълното съответствие между действително платената цена по търговската фактура и декларираната цена на стоките по MRN 18BG002002Н0000735/02.01.2018 г.

Първостепенният съд е формирал правни изводи, че актът е издаден от компетентен митнически орган във формата за действителност и при спазване на административнопроизводствените правила.

Отмяната на утежняващия административен акт е обоснована с противоречието му с материалния закон. Формиран е извод за неустановеност на основанията по чл. 140 и чл. 141 от Регламента за изпълнение за прилагане на вторичния метод за определяне на МС по чл. 74, 2, б. „б“ от МК по данни от декларация на трето лице. Органът по приходите не бил обсъдил представените от титуляра на режима доказателства за установяване на действителността на договорената стойност. Не било ясно основанието за отхвърляне на декларираната митническа стойност. Не бил извършен анализ по чл. 141 от Регламента за изпълнение, тъй като по съпоставените митнически декларации не били посочени вносителите и условията на доставките. Решаващият извод на съда е за липсва на сходство на процесните със съпоставените стоки.

Решение е правилно.

Основните усилия на администрацията в процеса на доказване са насочени към установяване на декларирането от титуляра на режима на фиктивни митнически стойности, което е в основата на съмнението по чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент /ЕС/ № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза. Затова и са констатациите за по-ниската митническа стойност, съпоставена с данните за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение на стоки със същия код по ТАРИК с държава на произхода Китай, както и със справедливата цена на ЕС.

Дължимо е разграничаване на основанията за съмнението дали декларираната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от Кодекса с обстоятелствата, представляващи елементи на договорната стойност по чл. 71 от Кодекса. Митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за действително платена цена за внесените стоки без да е оспорил автентичността на представените от вносителя документи. В съответствие с решение на Съда по дело С-291/15 /вж. т. 31 от него/ е митническата практика да не се търси определянето на митническата стойност на стоките по метода на договорната стойност, а по вторичните методи. Основание да се отхвърли декларираната стойност е, ако и след представяне на допълнително поискани документи и предоставянето на цялата информация съмненията остават. Начинът на обобщаване на информацията, предоставяна чрез системата Тезей – въз основа на оценки на групи месечни агрегирани данни, извлечени от COMEXT база данни на Евростат за подробна статистика на международната търговия със стоки, за всеки продукт, произход и държава членка на местоназначение, за многогодишен период, обикновено 4 последователни години /вж. дефиницията на „справедливи цени“ по 1, т. 40 от ДР на ЗМ/, я определя като относима към определянето на средностатистическата стойност за вноса на сравними стоки. А разликата в цените може да обоснове съмнението на митническите органи /така т. 38 и 39 от цитираното решение на Съда/. От това не следва, че базата данни на Тезей е информационен източник за цена на сходни стоки, тъй като по хипотеза не съдържа информация от значение за преценката на сходството /вж. чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение/.

Предвид горното съществуват предпоставките на чл. 140, 1 от Регламента за изпълнение за основателни съмнения за фиктивност на декларираната договорна стойност. Митническият орган не е възприел за убедително доказването на извършено плащане по сделката от вносителя. Затова и ССЕ е доказателствено средство за насрещното твърдение на жалбоподателя за извършено плащане. Това доказателствено средство е допустимо, относимо и необходимо, тъй като фактът на плащането е бил спорен.

Верни и изцяло споделяни от касационния съдебен състав са съжденията на инстанцията по същество за неправилен избор на митническия орган на сходни стоки за съпоставка със стоките подлежащи на остойностяване. При действието на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение сходни са стоките произведени в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговска марка. Въведено с чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение изискване при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по вторичните методи на чл. 74, 2, б. „а“ и „б“ от Кодекса е стоките да са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като остойностяваните стоки. При невъзможност да се установи такава продажба договорната стойност се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата.

В тази връзка следва да се има предвид разпоредбата на чл. чл. 141, 1 от Регламента за изпълнение, според която договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема предвид само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност се определя.

Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и съпоставените стоки /явно очаквано заради тъждеството в тарифното класиране, макар дори описанието им в различните митнически декларации да ги отличава/ без да се има предвид търговската марка, качеството и количеството на стоките, както и условията на доставката /в случая не се обсъждат тези обстоятелства по посочената декларация с внесени съпоставени стоки/ дисквалифицира съпоставените стоки като сходни, поради което е в противоречие с материалния закон определянето на митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки. След като съпоставените стоки са несходни, то очевидно няма как с тях да е изпълнено изискването на чл. 141, 3 от Регламента за изпълнение да е използвана най-ниската стойност при повече от една договорна стойност на сходни стоки. А и не съществуват информационни източници за това как е протекла познавателната дейност на администрацията при избора на конкретната договорна стойност на съпоставените стоки след съизмеряване със стойности на „сходни“ стоки по други декларации, които са приети.

Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 650 лева.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1171/09.06.2021 г., постановено по адм. д. № 2260/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „ВИПС ГРУП“ ООД деловодни разноски в размер 650 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ П. Ж. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА