Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осми март в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Е. М. ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛОЗАРА А. П. при секретар Б. П. и с участието

на прокурора Антоанета Генчеваизслуша докладваното от съдиятаС. А. по адм. дело № 8029/2021

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началник отдел „Оперативни дейности“ – гр. София в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП чрез юриск. Л. И. срещу решение № 3762/10.06.2021 г., постановено по адм. дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд, София – град, с което по жалба на „Максима – 94“ ЕООД – гр. София е отменена заповед № ФК – С930 – 0454076/11.02.2021 г., издадена от началника на посочения отдел за принудителна административна мярка „запечатване на търговски обект – баничарница, находяща се в гр. София, ул. „Позитано“ № 14 и забрана за достъп до него за 14 дни на основание чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал.1 ЗДДС“. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател излага оплаквания, че неправилно съдът е приел, че в оспорената от дружеството заповед не се съдържат мотиви относно продължителността на срока на наложената мярка. Излагат се доводи, че в процесната заповед органът по приходите при определяне на срока е взел предвид тежестта на извършеното нарушение, последиците от него, водещи до неотчитане на приходи от действително извършени продажби, съответно неплащане на данъци. Твърди се, че изложените мотиви в заповедта за принудителната административна мярка (ПАМ) са достатъчно конкретизирани и обосновани съобразно разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС. Според касатора за съставомерността на нарушението на чл. 118, ал.1 във връзка с чл. 186, ал.1, т. 1, б. „а“ ЗДДС е абсолютно ирелевантно каква е стойността на неотчетната продажба, тъй като законодателят е прогласил като нарушение самото неиздаване на документ за извършената продажба, тъй като е съобразил и отчел, че няма как всяка отделна продажба да бъде обект на текущ контрол от приходната администрация. По подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания, се иска отмяна на обжалваното решение като неправилно и отхвърляне жалбата срещу заповедта за ПАМ. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 370 лв. за двете съдебни инстанции и държавна такса.

Ответникът по касационната жалба „Максима – 94“ ЕООД – гр. София, редовно призован не е изпратил свой представител и не е изразил становище.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отмени заповедта за ПАМ първоинстанционният съд е приел, че по отношение срока на принудителната административна мярка от 14 – дневен срок не е съобразен с обстоятелството, че при извършената проверка констатираното нарушение е за първи път и не е установено от него да са произтекли определени вредни последици за държавния бюджет чрез укриване на приходи, поради което налагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи за съразмерно. При тази продължителност на срока съдът е приел, че се игнорира целта на закона за защита на обществения интерес чрез налагането на адекватни на нарушението мерки. Според съда наложената мярка не съответства на целта на закона и затова се явява незаконосъобразна и с тези мотиви е отменена оспорената от „Максима – 94“ ЕООД ПАМ.

Обжалваното решение е правилно като краен резултат, но поради следните мотиви:

В обжалваното решение не се спори, че установеното от от органите по приходите при проверката на 01.02.2021 г. нарушение, е извършено. При извършената от органите по приходите контролна покупка на обща стойност от 1,42 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС при установено нарушение – неиздаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан административният орган е длъжен да наложи принудителна административна мярка, тъй като действа в условията на обвързваща компетентност и няма право на преценка дали да я наложи или не. При оперативна самостоятелност, както правилно е посочено и в обжалваното решение административният орган определя само срока на мярката.

В разпоредбата на чл. 186, ал.1 ЗДДС законодателят е определил този срок да е до 30 дни. В случая 14 дневният срок по заповедта за ПАМ е в рамките на посочения срок, но при преценката за съразмерност следва да се вземе предвид дали административният орган е мотивирал срока на мярката или не. Неправилен е основният мотив на решаващия съд, че мярката от 14 дни е определена без да е нанесена вреда на държавния бюджет. Законодателят в относимите за ПАМ законови разпоредби не е обвързал срока с вредните последици за фиска. В чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС е регламентирано, че само при неиздаване на фискална касова бележка при осъществена покупко – продажба, е налице нарушение, за които се налага ПАМ, т. е. и за самото нарушение не е предвидено да е възникнала конкретна вреда за фиска, а с неизпълнението на посоченото задължение се предполага, че такава ще възникне. Мотивите за срока в заповедта за ПАМ в процесния случай наистина са общи мотиви, а не са конкретни и обосновани, както се приема в касационната жалба. Нещо повече, мотивите за продължителността на срока на мярката в конкретния случай са мотиви за извършеното нарушение, т. е. мотиви за налагането на самата мярка. Конкретните мотиви на всяка една наложена мярка по чл. 186 ЗДДС са насочени по отношение на извършеното нарушение и необходимостта с мярката да се осигури защита на обществения интерес и като превантивна мярка за спазване на фискалната дисциплина.Това обаче не са конкретни мотиви за продължителността на срока. Освен това според административния орган се държи и сметка за начина на организиране на отчетността в проверявания обект, но всичко това е относимо към мотивиране на самата мярка с оглед извършеното нарушение, но не и за продължителността на срока, който се определя с спорната заповед. Относно продължителността на срока мотивите следва да са свързани най - вече с преценката на административния орган за местонахождението на обекта и какъв е клиентопотока към този обект, има ли наоколо други подобни обекти и какви дневни обороти реализира този търговски обект, за да се прецени от съответния административен орган какъв срок да наложи, като се има предвид, че законодателят е определил само максималния срок от 30 дни в чл. 186, ал.1 ЗДДС. Всичко останало, което е посочено в процесната заповед не е относимо към продължителността на срока по чл. 186, ал.1 ЗДДС, а представляват мотиви за извършеното от търговеца нарушение по чл. 186, ал.1, т.1, б. „а“ ЗДДС, за което административният орган в условията на обвързана компетентност е длъжен да наложи принудителна административна мярка.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като краен резултат на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила.

Въпреки изхода на делото на ответника по касация не се присъждат разноски, тъй като не са поискани, а и няма данни такива да са направени за касационната инстанция.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3762/10.06.2021 г., постановено по дм. Дело № 2010/2021 г. по описа на Административен съд, София – град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Емилия Миткова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ С. А. п/ Весела Павлова