Производството е по чл. 247 и чл. 250 от ГПК.

Образувано е по молба вх.№10936/07.12.09г. на М. Й. и Г. Й. за отстраняване на очевидни фактически грешки в решението от 05.11.09г. по настоящото дело, както и за допълването му в частта за разноските.

Молителите поддържат, че вместо имотът им за бъде описан с действителния номер: УПИ ХІІ-139 от кв. 14 по плана на [населено място], навсякъде в мотивите и в диспозитива на решението е посочен грешен номер – УПИ ХІІІ-39. Освен това не било уточнено към коя скица препраща диспозитивът на решението, скицата не била приподписана от състава на съда. Иска се отстраняване на тези очевидни фактически грешки, както и присъждане на разноските за всички съдебни инстанции.

Ответниците в производството С. Г. Г. и М. Г. М. оспорват молбата. Считат, че в решението няма допуснати очевидни фактически грешки, а освен това не могат да бъдат присъдени изцяло разноските на ищците, тъй като искът им е частично уважен.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, намира молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

Както в мотивите, така и в диспозитива на решение №817 от 05.11.09г. по настоящото дело, имотът на молителите е описан неправилно, като вместо УПИ ХІІ-139 в решението погрешно е посочен УПИ ХІІІ-39. Касае се за очевидна фактическа грешка, която следва да бъде отстранена с настоящото решение.

В решението по делото искът по чл. 108 от ЗС е уважен за част от спорния имот, съгласно скица №1 към заключението на вещото лице П. Й. от 23.09.09г. Тъй като към това заключение са представени две скици №1, първата от която е приподписана от състава на съда, следва да се уточни по реда на чл. 247 от ГПК, че скицата, към която препраща съдебното решение е тази, намираща се на стр. 46 по делото.

Със съдебното решение съставът на съда е пропуснал да се произнесе в частта за разноските. Молбата по чл. 250 от ГПК е подадена в срок и е основателна. Със съдебното решение искът по чл. 108 от ЗС е уважен за част от спорния имот, приблизително равна на 2/3 от него. Съразмерно на уважената част от иска следва да се присъдят и разноските на молителите за всички съдебни инстанции. За първата инстанция сторените от тях разноски са 2, 60лв., като се отчете деноминацията на лева; за втората инстанция – 57, 50лв., а при първото касационно обжалване – 15лв. За производството по настоящото дело не са представени доказателства за сторени разноски. Общият размер на разноските е 75, 10лв., а 2/3 от тях е 50, 06лв., които следва да бъдат присъдени по реда на чл. 250 от ГПК.

Водим от изложеното

,

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

РЕШИ:

ДОПУСКА

поправка на очевидни фактически грешки в решение №817 от 05.11.09г. по гр. д.№878/08г. на ВКС, І ГО, както следва:

В мотивите на решението, на страница 1, абзац 1, ред 4-ти, както и в диспозитива – абзац 1, ред 7-ми; абзац 2, ред 5-ти и абзац 3, ред 5-ти, вместо УПИ ХІІІ-39, да се чете УПИ ХІІ-139.

В диспозитива на решението, в абзац 3, ред 5-ти, след израза „скица №1 към заключението на вещото лице П. Й. от 23.09.09г. по гр. д.№878/08г. на ВКС, І ГО”, да се чете „намираща се на стр. 46 по делото”.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: