Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №298/23.02.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, трети състав, по гр. д.№ 475/2010 г. Подадените касационни жалби са две, от пълномощниците на страната, като и двете са подадени в и са процесуално допустими.

В срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касационните жалби, с който се оспорва основателността, както и допустимостта на касационното обжалване.

Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими по критерия на разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК.

По предявените обективно съединени искове въззивният съд е приел, че същите са неоснователни, като по иска с правно основание чл. 108 от ЗС е приел, че липсват данни към момента на въвода във владение на ответника по делото в недвижимия имот, ищецът да е притежавал правото на собственост върху движимите вещи, описани в исковата молба, както и че към същия този момент те да се били във владение на ответника по делото. Липсата на две от предпоставките за основателност на ревандикационния иск са довели и до извод за неоснователност на предявения иск. По същите съображения – липсата на доказателства за касовата наличност към момента на въвода, е отхвърлен като неоснователен и обективно съединения иск за присъждане на сумата от 88 000 лева. По предявения иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, съдът е приел същия за неоснователен, поради липса на виновно и противоправно поведение от страна на ответника, с които действия да се нанесени вреди на ищеца по делото, изразяващи се в реален пропуск да увеличи имуществото си.

В изложението на касационните основания, приложено към касационната жалба, подадена от адв. Ц. П., като пълномощник на [фирма] се сочи, че съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВС и ВКС и е от значение за развитие на правото – основания за допустимост на касационното обжалване съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Сочените процесуални въпроси са относно допуснати според жалбоподателя съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд, с които е ограничил правото на защита на страната, както и относно разглеждането на спора като „търговски”, а не като такъв, по предявен по общия искове ред иск.

По своето същество, тези доводи на страната представляват оплаквания относно правилността на съдебния акт, тъй като се касае за твърдения за неправилност на постановения съдебен акт, поради допуснати съществени процесуални нарушения. Съществените процесуални нарушения, довели до неправилност на съдебното решения са касационни основания, но съгласно разпоредбата на чл. 281 от ГПК, т. е. тяхното наличие и основателност на доводите в тази насока, следва да се преценяват при разглеждането на касационната жалба по същество, а не в производството по чл. 288 от ГПК, доколкото нарушенията на процесуалните правила не са включени като касационни основания в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 от ГПК. В тази връзка, доводите в изложението на касационните основания към касационната жалба подадена от адв. Ц. П., като пълномощник на [фирма], са неотносими в настоящото производство по чл. 288 от ГПК, имащо за цел селектирането на касационното обжалване по критериите на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, от ГПК, предвид неговата факултативност.

В изложението на касационните основания, приложено към касационната жалба, подадена от адв. К. И., като пълномощник на [фирма] се сочи, че въззивният съд се е произнесъл по процесулноправен въпрос, в противоречие с възприетото в решение на ВКС, постановено при условията на чл. 290 от ГПК, като в тази връзка се твърди наличие на основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК – противоречие със задължителна съдебна практика. Същият правен въпрос се отнася от жалбоподателя и към основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, като такъв от значение за развитие на правото и точното прилагане на закона.

Сочения въпрос е относно необходимостта от легитимация на ищеца като собственик на претендираната вещ по иск с правно основание чл. 108 от ЗС към момента на предявяването на иска тогава, когато е представил доказателства за нейното придобиване към минал момент.

В цитираното решение на ВКС - №196 от 23.04.2010 г. по гр. д.№ 175/2009 г. на ІІ г. о. е прието по предявен иск с правно основание чл. 13, ал. 3 от ЗВСГЗГФ, че установеното придобиване към определен момент на правото на собственост върху недвижим имот и липсата на данни за осъществяване на юридически факт, който да има за последица промяна в титуляра на правото на собственост върху недвижимия имот – разпоредителна сделка или придобиване на недвижимия имот по давност от други лице, предвид и специалния ред за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, предвиден в закона, то следва да се приеме, че това лице притежава правото на собственост върху недвижимия имот и към релевантния за спора момент. В настоящия случай въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос относно установяването на правото на собственост към момента на предявяването на ревандикационен иск, касаещ предаването на движими вещи, за които не съществува специалния ред, предвиден в закона относно прехвърлянето и отразяването на сделки с недвижими имоти, каквато е хипотезата правния спор по цитираното гр. д.№ 175/2009 г. на ІІ г. о. на ВКС, поради което възприетото от въззивния съд не е в противоречие с възприетото от ВКС по този правен въпрос. С решението на ВКС е разрешен правен спор относно правото на собственост върху недвижим имот и то към минал момент, поради което възприетото от него в цитираното решение не е в противоречие с извода на въззивния съд относно необходимостта за доказване правото на собственост върху движими вещи, към момента на предявяване на иска с правно основание чл. 108 от ЗС.

Не се сочи в каква насока произнасянето от въззивния съд по така поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото, доколкото касаторът се е ограничил да посочи само разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК като основание за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, без да посочи в коя точно хипотеза следва да се произнесе ВКС – липса на съдебна практика по приложение на разпоредбата на чл. 108 от ЗС, наложителна промяна на тази съдебна практика и какво налага тази промяна или неяснота или противоречие на тази правна норма. Само за пълнота следва да се отбележи, че по приложението на нормата на чл. 108 от ЗС съществува богата и единна и непротиворечива съдебна практика, както и че нормата е ясна и непротиворечива и не съществуват основания да се приеме, че същата следва да се тълкува от ВКС относно необходимостта ищецът да докаже своето право на собственост към правнорелевантния момент, предвид правомощията на ВКС в тази насока.

С оглед изхода на спора в производството по чл. 288 от ГПК и на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят и направените в това производство разноски, в размер на 8 892 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействия № 0770804, представената фактура № [ЕГН]/03.05.2011 г. и договор от същата дата.

Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА

касационно обжалване на решение №298/23.02.2011 г., постановено от Софийски апелативен съд, трети състав, по гр. д.№ 475/2010 г.

ОСЪЖДА

[фирма] ЕИК[ЕИК] със седалище и адрес на управлние [населено място], район „Н.”, [улица], представлявано от И. А. С. със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 1, ап. 1, да заплати на [фирма] съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, адв.С. С., на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с чл. 81 от ГПК, сумата

8892

лева.

Определението е окончателно.

Председател: Членове: 1. 2.