Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. А. срещу решение № 85 от 07.01.2015 г. по адм. дело № 7358/2014 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против решение № 229/02.07.2014 г., постановено по преписка № 12/2014 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). Иска се отмяна на решението като неправилно. Ответниците оспорват касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Настоящата инстанция счита жалбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна.

При анализа на събраните в хода на административното и съдебното производство гласни и писмени доказателства съдът обосновано е приел, че оспореното пред него решение на КЗД е правилно. То е постановено в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, като органът е извършил пълно и обективно изясняване на релевантните за спора факти, в съответствие със заложеното в разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр. правило за разпределение на доказателствената тежест.

Решението на комисията е постановено при правилно приложение на материалния закон. Липсват доказателства за наличие на дискриминация по отношение на А. по признак "увреждане" или друг признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. във връзка с изпълнението на сключения договор за наем на земеделска земя от 27.11.2011 г. между нея и Г. К.. Установено е, че жалбоподателката не е единственият собственик на земя, с който К. има договорни отношения и който не е получил полагащата му се рента, като причините за това са обективни и забавеното плащане не е резултат на лично отношение. Неизпълнението на договорни задължения или по-точно забавеното и непълно изпълнение не установяват по-неблагоприятно третиране на определено лице, а е необходимо да се докаже още, че това третиране е извършено съзнателно по някои...