Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/.
Образувано е по жалба на Инициативен комитет Инициативен комитет за издигане на независим кандидат за президент В. Н. М. и независим кандидат за вицепрезидент П. Ж. П., регистриран с решение на ЦИК №3486-ПВР от 13.09.2016година, изменено и допълнено с решение на ЦИК №3489-ПВР от 14.09.2016година, представляван от П. Т. Х., и на П. Т. Х. в качеството му на член и представляващ Инициативния комитет, подадена чрез адв. Хр.Нихризов, срещу Решение № 3429-ПВР/НР/26.08.2016 г. на Централна избирателна комисия, с което са утвърдени образци на изборните книжа за произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и образци на общи изборни книжа при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на национален референдум на 6 ноември 2016 г.-общо 94 на брой, с номера от № 1-ПВР до № 94-ПВР, съгласно приложението и образци на общи изборни книжа при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на национален референдум на 6 ноември 2016 г. – 28 на брой, с номера: № 7-ПВР/НР, № 8-ПВР/НР,от № 10-ПВР/НР до № 34-ПВР/НР включително и № 93-ПВР/НР, съгласно приложението, които се прилагат вместо съответните номера на изборни книги, утвърдени по т. 1 от това решение, в частта, с която са утвърдени образци на бюлетината за гласуватне в и извън страната, а именно приложения №№90 и 91 .
Релевирани са доводи, че решението на ЦИК е нищожно, като постановено извън кръга на правомощията по чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК на колективния орган и при превишаването им и при грубо несъобразяване с нормата на чл. 325, ал. 1, т. 2 от ИК,тъй като ЦИК не е компетентна да определя съдържанието на бюлетините, още по-малко „да дописва закона”,според който е нормативно определено и задължително включването на наименованието на инициативния комитет и абревиатурата ИК.Инвокирани са и доводи за неправилност на решението поради липса на мотиви към обжалвания административен акт, т. е. несъобразяване с разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от АПК, противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на производствените правила - чл. 66, ал. 1 от АПК и несъответствие с целта на закона. По тези съображения жалбоподателите искат прогласяване на нищожност на оспореното решение-в посочената по-горе част, алтернативно –неговата отмяна като незаконосъобразно.
Ответникът-Централна избирателна комисия, представлявана в производството от М. Б. - упълномощен член, съгласно решение № 9 от 23.03.2014г., изразява становище за недопустимост, алт. за неоснователност на жалбата.
Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, съобрази следното:
Жалбата е допустима само в частта, с която се претендира нищожност, като подадена от надлежна страна и извън законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. В останалата част е процесуално недопустима за разглеждане, като подадена извън законоустановения срок, тъй като оспореното решение на ЦИК е обявено на 28.08.2016г., законоустановеният срок за обжалване изтича на 31.08.2016г.,а жалбата срещу решението е подадена едва на 28.09.2016г.- т. е почти месец след изтичането на законоустановения срок.
Възражението, че законоустановеният срок за обжалване въобще не е започнал да тече не е съобразено с нормата на чл. 57, ал. 2 от ИК,определяща, че решенията на Централната избирателна комисия се обявяват незабавно чрез публикуване на интернет страницата на комисията и в бюлетина на Българската телеграфна агенция, което е сторено, и с обстоятелството, че на обжалване подлежи административният акт, в случая надлежно публикуван, а не части от неговото съдържание.
Разгледана по същество, в допустимата за разглеждане част жалбата е неоснователна.
С обжалваното решение, на основание чл. 6, ал. 1 от Изборния кодекс и § 2 от ПЗР на ЗПУГДВМС,Централната избирателна комисия е утвърдила образци на изборните книжа за произвеждане на избори за президент и вицепрезидент на републиката и образци на общи изборни книжа при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на национален референдум на 6 ноември 2016 г.-общо 94 на брой, с номера от № 1-ПВР до № 94-ПВР,съгласно приложението и образци на общи изборни книжа при произвеждане едновременно на избори за президент и вицепрезидент на републиката и на национален референдум на 6 ноември 2016 г. – 28 на брой, с номера: № 7-ПВР/НР, № 8-ПВР/НР, от № 10-ПВР/НР до № 34-ПВР/НР включително и № 93-ПВР/НР, съгласно приложението, които се прилагат вместо съответните номера на изборни книги, утвърдени по т. 1 от това решение. С обжалваната му част са утвърдени образци на бюлетината за гласуване в и извън страната, съгласно приложения №№90 и 91 .
Постановеното решение е взето след обсъждане –видно от протокол №381 от 26.08.2016г. от заседание на ЦИК, в който се съдържат разискванията и гласуването- 14 гласа”за” и 0-„против”,от където следва, че решението на ЦИК е взето с необходимото мнозинство от две трети от присъстващите членове, съобразно изискването на чл. 53, ал. 4 от ИК. То постановено от компетентния за това независим държавен орган - ЦИК, съобразно правомощията му, регламентирани в чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК. Спазена е изискуемата от закона писмена форма, с посочване на кратки фактически и правни основания за издаването му.
Доводът на оспорващата страна, че решението не е мотивирано, не касае допустимата за разглеждане част от жалбата. Все пак, за пълнота на изложението следва да се посочи, че противно на твърдяното, оспореното решение съдържа кратки фактически и правните основания за неговото издаване, а подробните мотиви на колективния административен орган се извеждат от обсъжданията при вземане на решението-видно от приложения на л. 55 от делото протокол.
Неоснователни са основните твърдения в жалбата, че ЦИК „не е компетентна да определя съдържанието на бюлетините, още по-малко да дописва закона” в частта досежно съдържанието на бюлетината, респ. „чрез определяне на оспорените образци да променя съдържанието на бюлетините”. Този извод се налага от нормата на чл. 6, ал. 1 ИК (Изм. - ДВ, бр. 39 от 2016 г., в сила от 26.05.2016 г.), съгласно която Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя. Следва да се посочи и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 1 от ИК, съобразно която ЦИК осъществява дейностите по прилагането на кодекса и свързаните с него нормативни актове и тази на чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК, изрично оправомощаваща ЦИК да утвърждава техническия образец и защитата на бюлетината не по - късно от 30дни преди изборния ден и да утвърждава образец на кочан с хартиените бюлетини. Анализирани в съвкупност, трите разпоредби на Изборния кодекс налагат еднозначния извод, че на ЦИК е предоставена компетентност и изрично правомощие да утвърди процесните образци, което е сторила с обжалваното решение.
По тези съображения са неоснователни твърденията в жалбата за липса на компетентност от страна на ЦИК „да определи съдържанието на оспорените две бюлетини”,както и тези за грубо незпазване на материалния закон.
За пълнота на изложението следва да се посочи и че са неотносими възраженията за противоречие на оспореното решение с разпоредбата на чл. 325 от ИК, тъй като тя визира описание на съдържанието на бюлетините за гласуване, а не на образците на изборните книжа, които в настоящия случай са утвърдени.
От изложеното по-горе следва, че обжалваното решение е взето без да е допуснато съществено нарушение на материалния закон, което да води до неговата нищожност. Твърдението в обратния смисъл не намира опора в доказателствата по делото.
Налага се решаващият извод, че не е допуснато нарушение, водещо до нищожност на оспорения акт, тъй като същият е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, в съответната писмена форма и на предвиденото в закона основание, което безспорно се установява от представените по делото доказателства.
По основините възражения на жалбододателите съдът намира за необходимо да посочи, че незаконосъобразността има две проявни форми - нищожност и унищожаемост, като разграничаването им е с оглед порока, засягащ административния акт, последиците от проявяването му и способите за тяхното преодоляване.
Известно е, че нищожността касае валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност предпоставя толкова тежко, радикално и нетърпимо нарушение на законността, че същите са лишени от правно действие и не могат да породят целените правни последици. Поради изначалното наличие на такива сериозни недостатъци, водещи до недействителност на волята на органа се приема, че нищожният акт не е съществувал в правната действителност, поради което в административното право е въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето (арг.: чл. 149, ал. 5 АПК).
Иначе казано, нищожният акт страда от толкова непримирима противоправност, че изключва търпимостта му в правния мир.Пред такава хипотеза в настоящия случай очевидно не сме изправени.
Процесният акт, в обжалваната част, не е нищожен. Не са налице пороци, водещи до нищожност на оспорения акт, поради което жалбата срещу него като неоснователна следва да се отхвърли.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 58, ал. 3 от ИК, Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Инициативен комитет за издигане на независим кандидат за президент В. Н. М. и независим кандидат за вицепрезидент П. Ж. П., представляван от П. Т. Х., и на П. Т. Х. в качеството му на член и представляващ Инициативния комитет, подадена чрез адв. Хр.Нихризов, срещу Решение № 3429-ПВР/НР/26.08.2016 г. на Централна избирателна комисия, в частта, с която са утвърдени образци на бюлетината за гласуване в и извън страната, съгласно приложения №№90 и 91 .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.