Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] и [фирма] [населено място] срещу решение № 2649/19.11.2014г., постановено по адм. д. № 1463/2014г. по описа на Административен съд Варна /АСВ/. Със съдебното решение е частично отменен ревизионен акт № 03251300155/02.01.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 104/07.04.2014г. на директора на дирекция „ОДОП” – [населено място] при ЦУ на НАП /ОДОП/, в частта, с която на дружеството са установени задължения за лихви за ДДС за дан. период 08.2009г. в размер на 278.16лв. и за корпоративен данък за 2009г. в размер на 277 107.11лв. и лихви за забава върху тази сума в размер на 107 435.38лв. Жалбата на [фирма] в останалата част е отхвърлена и дружеството е осъдено да заплати съдебни разноски.

В жалбата на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място] се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, в частта му, с която РА е отменен, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че решението е необосновано, защото съдът, от една страна, приема наличие на условията за признаване на прихода от строителната услуга към 26.03.2009г. за целите на ДДС, но в същото време за целите на ЗКПО не приема възникването на тези условия. Изтъкват се подробни съображения в подкрепа на тезата за възникване на приход за целите на ЗКПО към посочената дата и съответно приложение на чл. 78 ЗКПО вр. т. 22 от МСС 11. Излагат се подробни съображения във връзка с основанието на задължението за лихви за ДДС за дан. период...