Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. М. А. М. А., гражданин на Е., против Решение № 5296 от 24.07.2015 г. по адм. дело № 10310/2014 г. на Административен съд София-град (АССГ).

В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е обсъдил всички правно-релевантни факти и обстоятелства, установяващи обективната истина и имащи съществено значение за личното положение на търсещото закрила лице, както и настоящата ситуация в страната на произход. Моли решението да бъде отменено.

Ответникът – Заместник председателят на ДАБ, чрез юрк.. С в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно.

Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на А. М. А. М. А., гражданин на Е., срещу Решение № 4965 от 24.07.2014 г. на зам.-председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ) (ЗУБ)...