Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. Ф. С. от [населено място], против Решение № 1820/20.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8195/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 203/28.03.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисията, КПУКИ), с което по отошение на него е установен конфликт на интереси в хипотезата на чл. 8, изр. 2, предл. 1 - во от ЗПУКИ, както и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1 и чл. 37 от ЗПУКИ. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореното решение на КПУКИ бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира разноски.

Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на К. Ф. С. срещу Решение № 203/28.03.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което по отошение на него е установен конфликт на интереси в хипотезата на чл. 8, изр. 2, предл. 1 - во от ЗПУКИ, както и неподаване на декларация по чл. 12, т. 4 във връзка с чл. 16, ал. 1 и чл. 37 от ЗПУКИ.

За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че К. С., в качеството си на директор на ПГ "К. Ф.", [населено място], е лице, заемащо публична длъжност по смисъла на чл. 3, т. 23 от ЗПУКИ, и е свързано лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ с П. К. С. - негова дъщеря, с която е подписал трудов договор. Частният интерес се изразява не само в доказаната възможност, но и в реалното наличие на облага, изразяваща се в в получаването на работа в повереното на С. учебно заведение от свързано с него лице. След като е налице установяване на конфликт на интереси, законосъобразно е прието като нарушение на чл. 16, ал. 1 във връзка с чл. 37 от ЗПУКИ неподаването на декларация по чл. 12, т. 4 от Закон за наличие на частен интерес по конкретен повод. Решението е правилно.

В случая безспорно е установен фактическия състав на конфликт на интереси по чл. 8, изр. 2-ро, предл. 1-во, във вр. с чл. 2 от ЗПУКИ. По отношение на материалния закон в мотивите си съдът правилно е приел, че поведението на жалбоподателя правилно е определено като частен интерес в полза на свързано с него лице по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПУКИ, след като дъщерята и съпругата на С. са започнали работа в ръководеното от него учебно заведение. Установеният частен интерес на лицето, заемащо публична длъжност и възникналите трудови правоотношения на свързани с него лица е предпоставило и задължението му да подаде декларация за частен интерес по чл. 12, т. 4 от ЗПУКИ в срока по чл. 16, ал. 2 от закона. Като е приел за съответно на закона оспореното решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този краен извод в полза на Комисията следва да бъде присъдено и възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева.

Водим от гореизложеното Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1820/20.03.2015 г., постановено по адм. дело № 8195/2013 г., по описа на Административен съд София - град.

ОСЪЖДА К. Ф. С. от [населено място], ДА ЗАПЛАТИ в полза на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, направените по делото разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт, в размер на 300.00 (триста) лева. Решението е окончателно.