Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационната жалба на [фирма], подадена чрез процесуалния представител адв.В. П, срещу решение № 443 от 18.11.2015 г. на административен съд – В. Т., постановено по адм. дело № 415 по описа за 2015 г., с което е отменен ревизионен акт № 121300971 от 09.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – [населено място], потвърден с решение № 549 от 25.11.2013 г. на и. д. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – [населено място] в частта, с която са установени задължения за корпоративен данък за 2011 г. за довнасяне за сумата над 47 929.78 лв. и лихва за забава за сумата над 6 668.19 лв. и е отхвърлена жалбата срещу този ревизионен акт относно отказано право на данъчен кредит по фактури, издадени от [фирма], от [фирма] и от [фирма] и начислен ДДС и лихва за забава, както и определени лихви почл. 89, ал. 5 от ЗКПО по невнесени вноски в размер на 180.71 лв. С решението са присъдени съдебни разноски на двете страни според изхода от спора.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна по касационната жалба – директорът на дирекция "ОДОП" – В. Т. оспорва същата чрез писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение,...