Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на началника на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №405 от 01.07.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №59/2015 г.
С решението в обжалваната част съдът отменил Акт за установяване на задължения по декларация №002383 от 07.10.2014 г. на орган по приходите в [община], в частта, с която на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма „Е. - И. Г.“, седалище и адрес на управление [населено място], [улица] за периода 01.01.2014 г. -31.12.2014 г. са установени задължения за данък върху недвижимите имоти в размер над 116, 92 лв. и задължения за такса за битови отпадъци за 22 508, 77 лв. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], счита решение в обжалваната част за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Необоснован и противоречащ на материалния закон счита извода на съда, че процесният имот останал извън строителните граници на населеното място и за това останал земеделска земя. Неправилно съдът се позовал на Закон за опазване на земеделската земя и Правилник за неговото прилагане. Съдът приел довода на общината, че сградите в имота са построени през 1967 г. и с това предназначението за земята е променено, но неправилно приел, че се касае за земеделска земя, защото оранжериите са преместваеми съоръжения и земята под тях се използват за обработване. Така съдът приравнил 60 дка оранжерия на земеделска земя, което противоречи на чл. 147, ал. 1, т. 3 и §5, т. 38 от ЗУТ (ЗАКОН ЗА УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ).
Счита изводът на съда за предназначението на земята – обработваема, за противоречащ на Наредба №3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралния регистър (Наредба №3), където е направено разграничение с отделни кадастрални кодове на поземлен имот с предназначение „нива“ и на такъв – с предназначение „оранжерия с трайна конструкция“, каквато е процесната. В нарушение на чл. 2 от ЗСПЗЗ (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА И ПОЛЗВАНЕТО НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗСПЗЗ) съдът приел, че процесният имот има всички изискуеми предпоставки за определянето му като земеделска земя.
По отношение на таксата за битови услуги – поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битови отпадъци, сочи, че същите са установени с доказателствата за извършените видове дейности, начин на плащане, а досежно наличието на депо за обезвреждане на битови отпадъци сочи, че наличието му е безспорен факт. Съдът неправилно приел за доказано по делото предоставянето на трите вида услуги, без да отчете, че такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване не е установявана. Сочи, че ако съдът приел, въпреки че е ноторен факт, че по делото не е доказано наличието и ползването от общината на депо следвало да укаже, че за факт от значение за делото страната не сочи доказателства.
Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да постанови друго, с което да потвърди Акт за установяване на задължения по декларация №002383 от 07.10.2014 г. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът се представлява от юрисконсулт П. П.
2. Ответникът по касационната жалба - И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма „Е. - И. Г.“, счита същата за неоснователна. Правилни, с оглед на доказателствата по делото – факта, че процесният имот е извън строителните граници на [населено място], издадените от Общинска служа „Земеделие“ удостоверения и от Служба „Геодезия, картография и кадастър“, [населено място] скици, са изводите на съда за характера на процесния имот като земеделска земя, за характера на оранжерията като преместваемо съоръжение и за земята под нея като обработваема. Правилен, с оглед на установения характер на имота, е изводът на съда за приложимост на чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ) (ЗМДТ) и за характера на изградените в имота постройки, които са селскостопански.
Правилен е и извода на съда за недължимост на установената такса за битови отпадъци, тъй като от доказателствата по делото е безспорно, че имотът попада в район, който е изключен от територията, на която общината предоставя услугите. По делото не е доказано наличието на депо за обезвреждане на битови отпадъци, а наред с това за имота е подадена декларация, че същият няма да се ползва през 2014 г. Обстоятелството на непредоставяне на услугите се доказва и от приемо-предавателния протокол от 17.04.2014 г. за предаване на кофа за отпадъци.
С оглед на правилно установените по делото факти и правилно приложения материален закон решението на съда е правилно и моли да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от адв. И. Л.-Гявурова, Адвокатска колегия, [населено място].
3. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Съдът, с оглед на доказателствата по делото, извел неправилни изводи досежно основните по делото въпроси. Неправилно приел, че по отношение на имота е приложим чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Не ценил Заповед №128 от 13.06.2011 г. на кмета на [община], с която е одобрен подробен устройствен план за имота, като е посочено, че той се намира в устройствена зона „предимно производствена“. С оглед на това имотът не е земеделска земя. Неправилен е и извода на съда, че процесната оранжерия не е сграда по смисъла на чл. 110, ал. 1 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА). Безспорно е, че оранжерията няма характеристиките на „преместваем обект“ по смисъла на §5, т. 38 ЗУТ, тъй като не може да бъде отделена от земята при посочените в нормата условия. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:
Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:
За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:
1. И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма „Е. - И. Г.“, е собственик на недвижим имот с идентификатор номер]
, представляващ урегулиран поземлен имот ХІІ-164, находящ се извън строителните граници на [населено място] с площ от 122 780, 00 кв. м. и намиращите се в имота сгради: 1. селскостопански обект с площ от 203 кв. м., масивна конструкция; 2. селскостопански склад с площ 58, 00 кв. м., паянтова конструкция; 3. други нежилищни обекти с площ 14, 00 кв. м., масивна монолитна конструкция; 4. селскостопански склад с площ 11, 00 кв. м., паянтова конструкция; 5. други нежилищни обекти с площ 222, 00 кв. м., масивна конструкция; 6. други нежилищни обекти с площ 114, 00 кв. м., масивна конструкция; 7. селскостопански обекти с площ 38, 00 кв. м., масивна конструкция; 8. други нежилищни обекти с площ 241, 00 кв. м., масивна конструкция; 9. други нежилищни обекти с площ 217, 00 кв. м., масивна монолитна конструкция; 10. селскостопански навес без оградни стени с площ 383, 00 кв. м., масивна конструкция; 11. производствен обект с площ 9, 00 кв. м, масивна монолитна конструкция; 12. селскостопански обект с площ 60, 208 кв. м., масивна конструкция – нотариален акт №2, т. ІІ, рег. №2937, дело №188 от 13.09.2000 г.; нотариален акт №49, т. VІ, рег. №7888, дело 828/13.09.2005 г.
2. На 16.06.2010 г. г-н Г. подал декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. №408, с която декларирал имота.
3. На 01.06.2011 г. г-н Г. подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. №00419, с която декларирал имота като посочил отчетна стойност 201 148, 00 лв., обща площ 122 780, 00 кв. м. и застроена площ 61 718, 00 км. м. Промяната била поради установени от компетентните органи съборени сгради в имота.
4. На 13.06.2011 г., със Заповед №128, кметът на [община], одобрил подробен устройствен план – план за регулация и изменение на плана за застрояване за поземлен имот с идентификатор номер]
местност „Т. М.“, в землището на [населено място], като с плана за регулация за имота се обособява урегулиран поземлен имот ХІІ-164 и се отрежда „за оранжерии“, а с изменението на плана за застрояване се променя конфигурацията на предвиденото с действащия план за застрояване като се предвижда свързано (на калкан) застрояване със сградите в съседния урегулиран поземлен имот І-147, с височина до 10 м. и устройствена зона „предимно производствена“. Изменението на плана е изработено по искане на г-н Г..
5. На 28.12.2012 г. с Решение №248, взето по Протокол №17, Общинският съвет П. определил размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г.: за обезвреждане на битови отпадъци – 2, 25 промила и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване - 3, 5 промила върху по-високата между данъчната оценка и отчетната стойност на имота. Така определения размер на таксата е приложим и за 2014 г. на основание чл. 66, ал. 3 ЗМДТ.
6. На 23.10.2013 г., със Заповед №2523, издадена на основание чл. 63, ал. 2 ЗМДТ кметът на общината определил границите на районите, видовете услуги и честотата на предоставянето им за 2014 г. В т. 1 Граници на района в [населено място], т. Г на заповедта, е посочено: „и всички новозастроени урегулирани поземлени имоти в местността „Т. мезар“, както и: „В района на обслужване се включват бившите стопански дворове, застроени урегулирани поземлени имоти, предприятията, включително новопостроените и складовите бази разположени извън границите на определения по-горе район на обслужване.“
7. На 21.12.2013 г. г-н Г. подал декларация, вх. №ДК-16000152, с която на основание чл. 16, ал. 4 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредба за таксите) декларирал, че през 2014 г. няма да ползва имота.
8. Към 01.01.2014 г., съгласно чл. 15 и 17 от Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на [община] (Наредба за данъка) за 2014 г., данъкът върху недвижимите имоти е 1, 7 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на недвижимия имот, определена съгласно приложение 2 на чл. ЗМДТ.
9. На 27.03.2014 г., със Заповед №634, издадена на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ кметът на [община] определил служители на общинската администрация за органи по приходите. Под №6 фигурира С. Н..
10. На 16.05.2014 г. Службата по геодезия, картография и кадастър, [населено място], издала скица №15-149553, на имота, в която посочила предназначение на територията – земеделска, начин на трайно ползване – оранжерия с трайна конструкция. С отделни идентификатори в имота са вписани сгради, в т. ч. селскостопанска сграда с идентификатор
номер]
, застроена площ 60 208 кв. м., брой етаж – 1, предназначение – селскостопанска сграда.
11. На 19.06.2014 г., г-н Г. подал до общината искане, вх. №13-38-165, за премахване от имота му на съдовете за битови отпадъци, собственост на общината и за издаване на акт за установяване на задължения по декларация.
12. На 23.06.2014 г. орган по приходите в [община] – С. Н., издала Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001243, с който на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма „Е. - И. Г.“, били установени за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 6 654, 77 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 22 508, 77 лв. Общо задължение – 29 163, 54 лв.
13. На 17.07.2014 г. бил подписан приемо-предавателен протокол между г-н Г., [община] и [фирма] за изземване от имота на г-н Г. на един съд за отпадъци – тип „Бобър“.
14. На 11.09.2014 г., с Решение №13-И-107, началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], отменил Акт за установяване на задължения по декларация №АУ001243 и върнал преписката за определяне на правилната данъчна оценка на имота при прилагане на коефициент за устройствена зона 0, 90, а не – 1, 00.
15. На 07.10.2014 г., орган по приходите в [община] – С. Н., издала Акт за установяване на задължения по декларация №АЕ002383, с който на И. С. Г., действащ като едноличен търговец с фирма „Е. - И. Г.“, били установени за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2014 г. задължения за данък върху недвижимите имоти в размер на 6 654, 77 лв. и лихви – 91, 78 лв. и за такса за битови отпадъци в размер на 22 508, 77 лв. и лихви – 310, 40 лв. Общо задължение – 29 565, 74 лв.
16. На 30.12.2014 г., с Решение №13-38-285, началникът на отдел „Местни данъци и такси“ в [община], потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация №АЕ002383.
17. В хода на съдебното производство органът представил:
а) договор от 13.12.2003 г. между [община] и [фирма] за отдаване на концесия дейността по поддържане на чистотата и третиране на битовите отпадъци в [населено място] и селата И., М. и Главница, включваща сметосъбиране, сметоизвозване, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – метене 101 650 дка годишно и миене 2 482 дка годишно и оросяване сезонно на 24 000 дка;
б) протоколи за извършени видове дейности, които подлежат на заплащане, ведно с фактури;
в) графици за ръчно почистване на улици, за миене на улици и за миене на територии за обществено ползване.
18. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на съдебно-икономическа експертиза, която установила, че:
а) Заповед №128 на кмета на общината е загубила правно действие, защото И. Г. не заплатил таксата за промяна на предназначението на земята по чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ) (ЗОЗЗ);
б) застроената площ в имота е 1 510 кв. м. плюс 10% прилежащ терен – 151 кв. м., като земята под оранжерията си остава земеделска, тъй като предназначението е земеделско – чл. 2 от ЗС (ЗАКОН ЗА СОБСТВЕНОСТТА) и ползването на земеделски земи (ЗСПЗЗ) и нищожността на Заповед №128 на кмета;
в) факта, че оранжерията е с трайна конструкция е неотносим, тъй като предназначението на земята е земеделско;
г) по запитване на вещото лице Областна дирекция „Земеделие“ уведомило вещото лице, писмо, изх. №ПО-03-722 от 23.03.2015 г., че строителството на оранжерии на земеделска земя не води до промяна на предназначението на земята – чл. 2, ал. 4 ЗОЗЗ;
д) изчислило окончателната сума за облагане на недвижимите имоти – 1 389 255, 17 лв.;
д) общата себестойност на предоставената услуга за такса за битови отпадъци за 2012 г. е 118, 25 лв., а за 2013 г. – 126, 23 лв.
е) оранжерийната конструкция е дървено-метална, изградена 1967 г.; видимо не в добро състояние;
ж) оранжерията не попада в обхвата на Заповед №2523;
з) данъкът за имота е 2 361, 73 лв.;
ж) такса за битови отпадъци не се дължи;
19. В хода на съдебното производство съдът приел заключение на тройна съдебна експертиза, която отговорила на 23 въпроса като дала различни варианти на дължимите такса и данък с оглед на предназначението на земята, върху която е изградена оранжерия, като поддържа вариант, в който земята в имота е земеделска, с изключение на действително застроената площ и прилежащия терен на сградите, без оранжерията и оранжерийната конструкция е изключена от стойността на сградите. При този вариант данъчната оценка е 68 774, 35 лв. Имотът не попада в обхвата на Заповед №2523 и такса за битови отпадъци не се дължи.
ІV. Първоинстанционното съдебно решение:
Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че земята в имота, включително тази под оранжерията, е земеделска с изключение на действително застроената площ на единадесетте сгради – 1 510 кв. м. и 151 кв. м. прилежаща територия. Оранжерията е преместваемо съоръжение, което не променя характера на земята. С оглед на това приел, че данъчната оценка на имота е 68 774, 35 лв., а дължимият данък – 116, 92 лв. Приел, че независимо от урегулирането на имота чрез влязъл в сила подробен устройствен план, той останал земеделски по своя характер, като водещо е не предназначението на зоната – „предимно производствена“, а предназначението на имота – за оранжерия. Приел, че категорично не може да се приеме промяна на характера на имота от земеделски в урбанизиран въз основа на одобрения подробен устройствен план.
Съдът приел, че в случая приложим е чл. 10, ал. 3 ЗМДТ. Приел, че за процесния имот не е необходимо да се променя предназначението по реда на Закон за опазване на земеделската земя, тъй като сградите в имота са построени през 1967 г. – чл. 50, ал. 6 от Правилник за прилагане на Закон за опазване на земеделската земя (ППЗОЗЗ). С оглед на това съдът направил извод за незаконосъобразност на акта в частта, с която на г-н Г. е установен данък върху недвижимите имоти в размер над 116, 92 лв.
номер]
номер]