Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите, [населено място], пл. „П. Р. С.“ №4а срещу Решение №5302 от 24.07.2015 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело №3330/2015 г.

С обжалваното решение съдът отменил Заповед №141 от 26.02.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в във вр. с чл. 68г, ал. 1 във вр. ал. 4 във вр. с чл. 68з във вр. с чл. 68и, т. 4 от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) забранил на [фирма] прилагането на нелоялна търговска практика: да спира без правно основание услугите на потребителя по договорите, по които е изряден платец, за да го принуди да плати задълженията си по други договори, за които е налице възникнал спор. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – председателят на Комисията за защита на потребителите, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неоснователен е изводът на съда, че оспорената заповед не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Заповедта осъществява превантивна защита на важни обществени отношения – забрана [фирма] да налага агресивна търговска практика спрямо потребителите като спира без правно основание услугите по договори, по които потребителите са изрядни платци. Органът издал заповедта, след като съпоставил установените в производството факти с изискванията за издаване на оспорения акт и при спазване на административнопроизводствените правила.

Сочи, че доколкото нито в договорите, нито в приложимите към тях общи условия е налице конкретна клауза, която дава право на дружеството при неизпълнение на даден договор от страна на потребителя да...