Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на контролен орган – „специалист обществен ред“ в звено „Общинска охрана“ в Дирекция „Опазване на обществения ред и управление при кризи“ в [община], [населено място], [улица] срещу Решение №280 от 13.01.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №486/2014 г.

С обжалваното решение съдът отменил приложена от контролния орган принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) - „поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство“, по отношение на моторно превозно средство – автомобил марка „Опел“, регистрационен [рег. номер на МПС], собственост на Г. Т. Ч..

Касационният жалбоподател - контролен орган „специалист обществен ред“ в звено „Общинска охрана“ в Дирекция „Опазване на обществения ред и управление при кризи“ в [община], счита решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и релевантната нормативна уредба и сочи, че по делото не е спорно, че на улицата, на която е паркирано процесното превозно средство няма поставен паркоавтомат, но публичен и общоизвестен е фактът, че това е първата успоредна улица на [улица], като в периметър на 100 м от участъка по прилагане на процесната мярка, както и по цялото продължение на булеварда в този район има инсталирани 9 паркоавтомати, които позволяват заплащането на таксата.

Счита, че в случая г-н Ч. въобще не е имал намерение да заплаща таксата за платео паркиране или ако е имал такова намерение е можел да се снабди с талон. Водачът сам се въвел в невъзможност да изпълни задължението си, което не може да бъде и санирано. С оглед на това мярката е приложена законосъобразно. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата. Касаторът се представлява от юрисконсулт Д. И.

Ответникът по касационната жалба – Г. Т. Ч., счита същата за неоснователна. Съдът правилно установил действителната фактическа обстановка и приложил правилно материалния закон. Поставянето на скобата станало по времето, през което търсил паркоавтомат за закупуване на талон и едва с касационната жалба се навежда твърдението, че нямал намерение да заплати престоя. Житейски неоправдано звучи твърдението, че имал възможност да паркира, да закупи талон и едва тогава да се придвижи и да паркира на желаното паркомясто.

Счита, че след като [община] не е създала условия за изпълнение на задълженията на водачите, които ползват „зелена зона“, не следва да му се вменява във вина неизпълнението на задълженията. Моли съда да остави в сила ожалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от ад. М. З, Адвокатска колегия, [населено място].

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Решението е постановено в нарушение на материалния закон. Член 43 от Наредба за обществения ред при използване на превозни средства и общи площи на територията на [община] (Наредбата) заплащането на паркирането в „зелена зона“ става чрез предварително закупен талон или sms. Безспорно е установено, че ответникът паркирал в “зелена зона“, без да е поставен талон или изпратен sms, което е нарушение на чл. 44, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Правната норма изисква паркиране след закупуване на талон, а не паркиране и след това търсене на автомат за закупуване на талон. Неоснователни са мотивите на съда за отмяна на приложената мярка.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока поп чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. Г. Т. Ч. е собственик на моторно превозно средство – лек автомобил, марка „Опел“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

2. На 13.10.2014 г. г-н Ч. паркирал автомобила си на [улица]срещу №80, в зоната на платено паркиране – „зелена зона“.

3. В 11, 37 часа контролен орган „специалист обществен ред“ в звено „Общинска охрана“ в Дирекция „Опазване на обществения ред и управление при кризи“ в [община], установил, че автомобилът е паркиран без за него да е заплатена дължимата такса – зад предното стъкло на автомобила няма поставен талон и не е изпратено кратко текстово съобщение.

4. Контролният орган приложил принудителна административна мярка – „поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство“ до заплащане на таксата.

5. В хода на съдебното производство органът представил:

а) Заповед №РД-25-472 от 13.03.2012 г. на кмета на [община], с която на основание чл. 61 от Наредбата кметът оправомощил служителите от звено „Охрана на общинската собственост“ да прилагат принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП);

б) длъжностна характеристика на длъжността „специалист обществен ред“ в звено „Общинска охрана“, подписана от лицето, приложило мярката;

6. В хода на съдебното производство съдът разпитал свидетеля Ж. Г. З., която дала показания, че в района, където бил паркиран автомобила не видяла автомати за талони.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената мярка е издадена от компетентен орган – служител в служба за контрол, определена от кмета на общината, който има правомощията да прилага принудителна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. Издадена е в исканата от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Приел, че мястото, на което бил паркиран автомобила на г-н Ч., било определено на основание чл. 42, ал. 1 от Наредбата и Заповед №10-00-1416 от 02.07.2014 г. на кмета на общината за платено паркиране – „зелена зона“, и било обозначено със знак Д 13 „Начало на зоната на действие на изобразения пътен знак“ и указателна табела Т 17.

Съдът приел, че единственият спорен по делото въпрос е неосигуряването от общината на условия за изпълнение на задължението за заплащане на таксата за кратковременно паркиране в зелената зона чрез закупуване на талон за паркиране от автомат. Приел, че мярката е несъответна на целта на закона, защото цели заплащането на таксата, но „все пак ако собственикът на пътя е осигурил условия за това“. В случая приложената мярка не е насочена за постигане на законовата цел, с оглед на която е регламентирано ограничението. Въз основа на това съдът направил извод за незаконосъобразност на обжалваната мярка и я отменил. Този извод на съда е неправилен.

Безспорно по делото е, че г-н Ч. паркирал собственото си превозно средство на място, определено и надлежно означено като зона за платено паркиране. Безспорно е също, че заплащането на дължимата за паркирането такса става чрез талон за платена такса или чрез кратко текстово съобщение – чл. 43, ал. 1 от Наредбата. Безспорно е, че г-н Ч. паркирал автомобила си, без да постави талон или да изпрати кратко текстово съобщение. Безспорно е също, че в рамките на участъка от зоната за платено паркиране, на който г-н Ч. паркирал, нямало паркоавтомат.

Спорът по делото е съответства ли на материалния закон извода на съда за незаконосъобразност на мярката поради липсата на паркоавтомат за закупуване на талони на територията за платено паркиране, в рамките на която г-н Ч. паркирал превозното средство.

Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗДвП, редакция към процесния период, общинският съвет определя условията и реда за плащането на таксата за платено паркиране. В изпълнение на това си законово правомощие Общинският съвет С. З. определил в чл. 43, ал. 1 от Наредбата, че „заплащането, установяването и контрола на действителното времетраене на паркиране в „зелена зона“ става с предварително закупен от шофьора талон или чрез SMS“. Видно от съдържанието на разпоредбата местният законодател изрично е посочил, че талонът за заплащане на паркирането трябва да бъде предварително закупен от шофьора, а не закупуването му да е действие, което следва паркирането. Талонът, удостоверяващ извършеното плащане, трябва да бъде поставен от водача зад предното стъкло на автомобила – чл. 43, ал. 2 от Наредбата, към момента на паркиране на автомобила. Наредбата не предвижда възможност ползването на платеното паркиране да започне, без на обозначеното място да е поставен талон.

С оглед на това дали в рамките на участъка от територията, определена като зона за платено паркиране, е имало или не е имало автомат за закупуване на талони е ирелевантно за законосъобразността на приложената принудителна мярка. Фактическият състав, при наличието, на който е законосъобразно прилагането на мярката, е ясно установен в законовата норма – да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона, определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това плащане да не е извършено към установения за валидността на плащането момент. Елементите на фактическия състав трябва да са налице кумулативно. В случая тези елементи кумулативно са налице и наличието им не се оспорва от г-н Ч..

Вярно е, че съгласно чл. 6, ал. 1 АПК всеки административен орган, в т. ч. и органът на местното самоуправление, трябва да упражнява правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като съгласно алинея 2 изпълнението на акта не може да засяга права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Но в случая общинският съвет ясно посочил в наредбата, че талоните за паркиране трябва да бъдат предварително закупени от водача – преди да се започне ползването на услугата, а не да се закупуват след като е започнало ползването на услугата. Наредбата е нормативен административен акт, публично известен. Въпрос на преценка на водача е дали ще ползва услугата след като е закупил талон или след като е изпратил кратко текстово съобщение. В случая става въпрос за ползване на услуга, не за задължение.

Наличието на паркоавтомати на всяка определена за платено паркиране територия безспорно би създало облекчени условия за ползване на услугата чрез закупуване на талон, но липсата на паркоавтомат на конкретното място за паркиране не е елемент на фактическия състав на принудителната мярка и с оглед на това не може да обоснове нейната незаконосъобразност. Целта на принудителната мярка е да се гарантира ползването на общинската собственост само след заплащане на дължимата такса. Тази цел в случая е изпълнена, тъй като безспорно е било налице ползване на общинската собственост без за това да е заплатена дължимата такса.

Видно от изложеното съдът неправилно тълкувал и приложил материалния закон. Това прави решението му неправилно. Съдът следва да го отмени. Тъй като не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2 АПК съдът следва да реши делото по същество. С оглед на гореизложеното приложената принудителна административна мярка е законосъобразна – постановена е при наличието на предвидените в закона предпоставки и е в съответствие с целта на закона. С оглед на това жалбата на г-н Ч. срещу нея следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл. 221,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение №280 от 13.01.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №486/2014 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. Т. Ч., [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 1, ап. 2 срещу принудителна административна мярка по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) - „поставяне на техническо средство за принудително задържане на пътно превозно средство“, по отношение на моторно превозно средство – автомобил марка „Опел“, регистрационен [рег. номер на МПС] .

РЕШЕНИЕТО е окончателно.