Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез управителя си, против Решение № 1696 /14.09.2015 г, постановено по адм. д. № 3369 /2014 г, на Административен съд Пловдив. С доводи за неправилност инезаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Ответната страна - [фирма], [населено място], чрез пълномощника си изразява становище в писмен отговор за неоснователност и недоказаност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежно легитимирана страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:

С оспореното решение административния съд е обявил за нищожна Заповед № РД-18-40 /24.10.2014 г, на ИД на АГКК-С., с която на основание чл. 49, ал. 1, чл. 49в, ал. 1, т. 1 ЗКИР; Решение № 1048 /12.07.2010 г, постановено по адм. д. № 461 /2010 г на Административен съд Пловдив; Решение № 1228 /03.06.2013 г, постановено по адм. д. № 2523 /2011 г, на Административен съд Пловдив, са одобрени КККР за ПИ с идентификатори: 56784.531.741, 56784.531.1953, 56784.531.1957. Връща преписката на ИД на АГКК за издаване на законосъобразен административен акт.

За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорената Заповед № РД-18-40 /24.10.2014 г, на ИД на АГКК-С. е нищожна, доколкото същата противоречи на влязлото в сила съдебно Решение № 1048 /12.07.2010 г, постановено по адм. д. № 461 /2010 г, на Административен съд-Пловдив. С посоченото решение съдът е отменил Заповед № РД-18-48 /03.06.2009 г, на ИД на АГКК в частта й относно имоти с идентификатори: 56784.531.2194; 56784.531.1135; 56784.531.1953, 56784.531.1957, като преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно дадените указания. Трябва да се изследва дали са налице трайно материализирани на...