Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Г., [населено място], [улица], вх. „А“, ет. 6, ап. 1 срещу Решение №1264 от 16.07.2015 г. на Административен съд, [населено място], постановено по административно дело №869/2015 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на г-н Г. срещу Заповед №15-0769-000105 от 30.01.2015 г. на началника на група в сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) му е приложена принудителна административна мярка „временно лишаване от право да управлява моторно превозно средство“. І. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател – Д. Г., счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не отчел, че при установяване на нарушението с него не е комуникирано надлежно. Той е чужд гражданин - италианец, разговорът бил проведен на английски, което явно нарушава правото му да разбере какво се случва с него и с документите му. С оглед на това счита, че не може да се приеме за обосновано възприетото като правомерно отнемане на свидетелството му. В съответствие с това счита за неправилен извода на съда, че оспорената мярка е законосъобразна – не е установено по надлежния ред управление на превозното средство след употреба на алкохол и не му е разяснено по предвидения ред правото да поиска проверка на теста от дрегера чрез кръвна проба.

Сочи, че е крайно непонятна е реакцията на органа, който забавил отговора си по възражението срещу акта за установяване на административно нарушение, както забавил и връчването на оспорената заповед.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което отмени обжалваната заповед. Претендира направените по делото разноски. Касаторът се представлява от адв. С. К и адв. Т. Ч, Адвокатска колегия, [населено място].

2. Ответникът по касационната жалба - началника на група в сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], не взема становище.

3. Представителят на Върховната административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Съдът обосновано приел, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалния закон. Не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито доводи развива касаторът. Оплакванията за неосигурен преводач и за ограничаване на правото на защита касаят производството по налагане на административно наказание, а и акта, и заповедта са подписани от касатора без възражения. Не са налице касационните основания за отмяна на решението. ІІ. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. ІІІ. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 30.01.2015 г. при проверка контролните органи установили, че Д. Г. управлявал по [улица], [населено място], лек автомобил, марка „Фиат Б.“, регистрационен [рег. номер на МПС], след употреба на алкохол, установена с техническо средство – „Дрегер 7510 A.” №0184, който отчел 0, 66 промила. На водача бил издаден талон за медицинско изследване №0007590, връчен му в 23, 55 часа, който той подписал.

2. За установеното бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №15-0769-218. Било иззето свидетелството за управление № U1561442M на г-н Г.. Актът бил подписан от г-н Г. без възражения.

3. Проверката била заснета на клип №W20150130_N769p_303_26012015_7.MP4.

4. На 30.01.2015 г. началникът на група в сектор „Пътна полиция“ в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], издал, на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) (ЗДвП), Заповед №15-0769-000105, с която приложил на г-н Г. принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но не повече от шест месеца.

5. На 04.02.2015 г. Д. Г. подал възражение срещу акта за установяване на административно нарушение.

6. На 23.02.2015 г. актосъставителят, в докладна записка до началника на сектор „Пътна полиция“, изложил фактите по извършената на 30.01.2015 г. проверка на Д. Г. като посочил, че лицето говорело и разбирало английски език, на който език била проведена комуникацията с него от полицейски инспектор А. А., който присъствал на проверката.

7. На 27.02.2015 г. полицейски инспектор А. А., в докладна записка до началника на сектор „Пътна полиция“ изложил фактите по извършената на 30.01.2015 г. проверка на г-н Г. като посочил, че разяснил на лицето нарушението, правата му, както и възможността да даде кръв за химически анализ. Информацията била възприета от лицето, което отговорило „no problem“, а била и повторена от придружаващия Д. Г. български гражданин.

8. На 27.02.2015 г. до Д. Г. било изготвено съобщение за постъпилото възражение и приобщаването му към административната преписка. По делото няма доказателства за връчване на това съобщение на Д. Г..

9. На 10.03.2015 г. Д. Г. подал възражение до директора на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], за непроизнасяне в срок по жалбата му и отнемане на свидетелството му повече от четиридесет дни въз основа на непрецизно упражнени права от органа по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ).

10. На 16.04.2015 г. и на 27.04.2015 г. до Д. Г. били изготвени отговори по възражението. По делото няма доказателства за връчването на Д. Г. на тези отговори.

11. В хода на съдебното производство органът представил:

а) Заповед №з-4982 от 01.12.2014 г., с която на основание чл. 172, ал. 1 ЗДвП и на основание Заповед №Із-1741 от 23.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи, директорът на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, [населено място], оправомощил началниците на групи в сектор „Пътна полиция“ да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1 ЗДвП;

б) запис на извършената проверка на електронен носител – файл W20150130_N769p_303_26012015_7.MP4. ІV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в исканата от закона форма и съдържа изискуемите реквизити.

Приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят е чужденец, който твърди, че пребивава временно в страната и има постоянен адрес в [населено място]. Не е ангажирал никакви доказателства, че при извършване на проверката поискал преводач и такъв му бил отказан. Представените по делото доказателства – докладни записки, установяват, че на разбираем за жалбоподателя език – английски, е обяснено както какво се случва, така и възможността да даде кръвна проба. Член 14, ал. 2 АПК допуска преводът да се извършва на друг език, посочен от лицето, което не владее български език.

Съдът приел, че доколкото в хода на съдебното производство жалбоподателят бил надлежно представляван и имал възможност да представи всички възражения, допуснатото от органа нарушение не е съществено.

Съдът приел, че оспорената заповед е в съответствие с материалноправните разпоредби, защото са налице предпоставките на чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП. Тяхното осъществяване не се оспорва от жалбоподателя.

Въз основа на това съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед и отхвърлил жалбата.

Изводът на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които излага са за неотчетени от съда съществени нарушения на административнопроизводствените правила – извършване на проверката и комуникиране с касатора не на език, който разбира и забавяне на връчването на оспорената заповед.

Безспорно е, че за да бъдат гарантирани на всеки участник в едно административно производство правата и законните интереси е важно той да разбира смисъла и значението на това, което органът извършва и на последиците от него. Безспорно е също, че в случая предмет на съдебен контрол е индивидуален административен акт, с който е приложена принудителна административна мярка. Всяка принудителна административна мярка, с оглед на чл. 22 ЗАНН, се прилага за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. По своя характер принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да преустанови извършването на административно нарушение – управляването на моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни последици. Тъй като последиците от това административно нарушение са изключително сериозни за целите на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА) – да се опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП, законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да става незабавно при установяване на нарушението, т. е. преди издаване на акта, с който мярката се прилага.

Специфичното в случая е, че административното нарушение, което е основание за прилагане на принудителната административна мярка, се установява по реда на ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) и на ЗДвП (ЗАКОН ЗА ДВИЖЕНИЕТО ПО ПЪТИЩАТА), а не по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) няма изрична правна норма, която да регламентира езика на административно-наказателното производство. С оглед на това и в съответствие с установената в ЗАНН (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ) субсидиарна приложимост на НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС) – чл. 11 и 84, би следвало, макар и да липсва изрична препращаща разпоредба, приложение да намерят разпоредбите на чл. 21, ал. 1 и 2 от НПК (НАКАЗАТЕЛНО-ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС), съгласно които производството се води на български език, но ако лицето не владее български език, може да ползва родния си или друг език.

Така установената релевантна правна уредба досежно производството по установяване на административно нарушение безспорно изисква, когато нарушителят не владее български език да може да се ползва от родния си или от друг език, за да разбере смисъла и последиците на действията и актовете на актосъставителя.

Какво показват фактите по делото?

Безспорно е, че касаторът е чужд гражданин. По делото не е установено от кога живее в България, но е безспорно, че има адресна регистрация. Безспорно е също, че родният му език е италиански. Касаторът твърди, че не разбрал какво точно се случило и какви са правните последици от действията на компетентните органи, защото комуникацията с него била на английски, не на италиански.

Както обосновано приел и съдът в представените по делото писмени доказателства от органа – докладни записки, компетентните длъжностни лица, които извършили проверката и съставили акта, след като установили, че касаторът декларира, че не разбира български език, осъществили комуникацията с него на английски език. За да говорят с него на английски език те получили изричното му съгласие и утвърдителен отговор, че този език е разбираем за него. От обясненията на длъжностните лица е видно, че те не само обяснили смисъла и значението на извършената проверка, но и разяснили възможността да даде кръв за медицинско изследване. Следва да се посочи, че това са доказателства, съставени от самите участващи в проверката лица, поради което съдът следва да ги цени в контекста на останалите доказателства по делото, а не да гради изводите си единствено на тях.

Освен тази комуникация действията на компетентните длъжностни лица и последиците от тях за касатора му били разяснени на английски език от придружаващия го български гражданин. По делото няма данни българският гражданин да говори италиански, а и самият касатор не твърди това. Очевидно е с оглед на това, че щом придружаващият касатора български гражданин не говори италиански, комуникацията между тях е ставала английски език, т. е. за касатора английският език не е непознат, а език, на който може да осъществява нормална, ежедневна комуникация.

И най-важното, по делото органът представил видео запис на проверката. Съдът надлежно приобщил материалния носител на видеозаписа към доказателствата по делото. Касаторът не поискал да бъде изгледан видеозаписа в съдебно заседание. Но от видеозаписа ясно се установява, че първо, на касатора надлежно е разяснен смисъла на проверката, показан му е резултатът от нея и му е обяснен установения в закона минимум на съдържанието на алкохол в кръвта. Второ. Цялата информация е повторно разяснена на касатора от придружаващия го български гражданин. Трето. Касаторът ясно разбрал смисъла и правните последици от установеното нарушение, защото обяснил на контролните органи, че превишението е много малко над законово установено, както и че в резултат на отнемането на свидетелството ще бъде затруднен да изпълнява служебните си задължения. Нещо повече, той се интересувал не може ли вместо акт и отнемане на свидетелството за управление да му бъде издаден фиш.

Следователно по безспорен начин по делото е установено, че касаторът разбрал смисъла и правните последици на установеното от контролните органи. Разбрал възможността да даде кръв за медицинско изследване, но отказал.

При преценка на защитата на правата на касатора следва също така да се има предвид и факта, че става въпрос за техническо средство за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух (т. нар. breath test). Ноторно е, че този способ за установяване на съдържанието на алкохол в кръвта е широко използван в Европейския съюз и не би могло да бъде неизвестен и непознат за касатора, дори и конкретното техническо средство да изглежда по форма различно от тези, които използва италианската полиция. Впрочем, това, че техническото средство не е непознато на касатора е видно от поведението му при пробата – той веднага разбрал какво се иска от него и с каква цел. Следва също така изрично да се посочи, че контролните органи са били с надлежни отличителни знаци и ясно четим на надпис „Traffic P.“.

Що се отнася до самото административно производство по издаване на индивидуалния административен акт, с който на касатора е приложена административната мярка, то в рамките на неговото провеждане правото на касатора по чл. 14, ал. 2 АПК – да ползва родния си или друг, посочен от него, език, не би могло да бъде нарушено, защото производството е проведено без участието на касатора. Органът издал заповедта въз основа на акта за установяване на административно нарушение.

Видно от изложеното доводите на касатора за нарушение на правото му на защита поради използването от контролните органи на език, различен от родния му, е неоснователно. С оглед на това неоснователен е и довода за допуснати от органа съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за неправилност на съдебното решение поради неотчитане на тези нарушения.

Основателен по принцип е довода на касатора за забавеното връчването на заповедта, с която принудителната административна мярка е приложена. Нарушението е извършено на 30.01.2015 г. Установено е от контролните органи на 30.01.2015 г. На 30.01.2015 г. е иззето свидетелството за управление на моторно превозно средство. Заповед №15-0769-000105 носи дата 30.01.2015 г., но тя е връчена на касатора едва на 16.04.2015 г. – два месеца и половина по-късно. По делото няма представени доказателства, че касаторът е търсен и не е намерен на посочения от него адрес. Н.. Касаторът подал възражение още на 04.02.2015 г. с посочен негов адрес, адрес на пълномощника му и телефон на пълномощника му. Въпреки това издадената на 30.01.2015 г. заповед не му е връчена.