O П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1052

гр. София, 06.03.2025г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание нa двадесет и седми февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Т.

ЧЛЕНОВЕ: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т. гр. дело № 3139/2024г и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Г. М.,чрез адв.П. Г. , срещу решение № 172 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 187/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик, с което е потвърдено решение №27 от 08.01.2021г по гр. д № 1038/2023г на Пазарджишки районен съд, уважил иск на кредитора „Ш. Б. ”ЕАД по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, предявен по отношение на Л. П. М. и М. Г. М. за относителна недействителност на сделка на разпореждане между тях с ид. част от недвижим имот, предстваляващ апартамент в [населено място] с площ 102,26кв. м, самостоятелен обект в сграда с иденификатор ...................., като увреждаща кредитора сделка, обективирана в одобрено от бракоразводния съд споразумение за уреждане на имуществените им отношения след прекратяване на брака. В хода на образувано през 2018г срещу длъжника Л. П. М. изпълнително производство за парично вземане, при вписани възбрани върху двата притежавани от длъжника в режим на съпружеска имуществена общност с ответницата М. Г. М. недвижими имот –апартамент с площ 102,26кв. м и апартамент с площ 57 кв. м (като възбраните са до размер на 1/2 ид. част) , през 2022г принудително изпълнение е било насочено върху ид. част от апартамента с площ 57кв. м.Извършен е бил опис за изнасяне на имота на публична продан, за който и двамата съпрузи са уведомени от ЧСИ С.. С решение от 27.01.2023г по гр. д№3830/2022г на РС Пазарджик бракът между ответниците е бил прекратен по взаимно съгласие, като съдът е утвърдил споразумение за уреждане на имуществените им отношения, по силата на което М. Г. М. става изключителен собственик на апартамента, нах. се на ул.„Г.Р. №9а в [населено място] с площ 102,26кв. м.,а Л. П. М. става изключителен собственик на апартамента, нах. се на [улица] в [населено място] с площ 57 кв. м.Това имуществено разместване длъжникът в изпълнителното производство е противопоставил на кредитора на 16.02.2023г с позоваване на несеквестируемостта по чл.444,ал.1т.7 ГПК,тъй като след развода апартаментът на [улица] в [населено място] с площ 57 кв. м. вече е единственото му жилище .

Въззивният съд е приел атакуваната сделка /спорзумението/ за увреждаща кредитора, за което и двамата ответници са знаели (чл.135, ал.2, във вр чл. 135, ал.1 предл. второ ЗЗД).С факта на лишаване от собственост по отношение на втория, по - голям недвижим имот ответникът М. накърнява интересите на кредитора, защото го е лишил от възможност както да насочи изпълнение върху имота, станал еднолична собственост на ответницата М., така и да продължи изпълнението по отношение на апартамента, станал еднолична негова собственост . Поради това ОС Пазарджик е признал правото на взискателя да насочи принудително изпълнение върху процесната ид. част от имота, прехвърлен в собственост на бившата съпруга и понастоящем касатор М. Г. М.,като се е позовал на мотивите в ТР №5 от 29.12.2014г ОСГТК на ВКС за характера на иска по чл. 135 ЗЗД , интересът от него и последиците от провеждането му. Въззивният съд е отговорил на доводите на защитата като е изтъкнал, че уважаването на иска не създава солидарна отговорност, не легитимира приобретателя като длъжник, в случая ответницата М. също няма да придобие качеството „длъжник” по отношение на ищцовото дружество, а само ще бъде длъжна да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение до размера, в който Павловият иск е уважен.

В касационната жалба М. Г. М.,чрез пълномощник адв П. Г. излага оплакване за незаконосъобразност на решението, след като ищцовото дружество не е кредитор на другия съпруг - ответник, съответно този ответник няма качеството длъжник . В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до касационно обжалване се изтъква чл.280,ал.1,т.1 ГПК с довод за противоречие на въззивното решение с приетото в ТР №5 от 29.12.2014г ОСГТК. Цитираната от въззивния съд част от мотивите на същото тълкувателно решение, се преформулира в следния въпрос : Задължена ли е М. М. да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение. Обосновката на изтъкваното основание защитата подкрепя отново с цитат, от мотивите на същото тълкувателното решение:„ищецът по Павловия иск няма материалноправната легитимация „кредитор” на другия съпруг-ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник няма качеството на длъжник.Оттук следва действителността на извършеното от него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от обективна и от субективна страна”

Отговор е постъпил от кредитора „Ш. Б. ”ЕАД .В случая е налице знание на длъжника и третото лице, че увреждат кредитора със своята разпоредителна сделка като субективна предпоставка.Не е поставен обуславящ за изводите на съда въпрос.Приетото от съда е изцяло в синхрон с ТР №5 от 29.12.2014г по т. д №5/2013г ОСГТК Освен че е съпруга на длъжника, ответницата е била уведомена за изпълнителните действия /опис на имущество/,което според установената практика на ВКС е достатъчно за направените от съда изводи, без да е необходимо третото лице да знае всички белези които индивидуализират вземането.

След преценка Върховен касационен съд, III гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на въззивото решение до касационно обжалване

За всяко трето лице, с което длъжникът е договарял възмездно при разпореждане със свое имущество и при положение, че това лице също знае за увреждащия характер на сделката, породеното задължение „да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение” е следствие от успешното провеждане на иск от кредитора срещу двете страни по сделката при предпоставките на чл.135,ал.1,предл. второ, във вр. ал.2 ЗЗД. Последиците не са различни, когато „лицето с което длъжникът е договарял”е настоящата или бивша съпруга на длъжника при личен дълг на последния към кредитор, упражнил правото си да предяви отменителния иск , те не са различни и за ответницата по настоящето дело, както е приел въззивния съд в съответствие с установената практика на ВКС .

Установената практика на ВКС се интерпретира превратно от касатора.В разяснителната част от мотивите на ТР №5 от 29.12.2014г по т. д №5/2013г ОСГТК се посочва, че при успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. Уважаването на иска не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на паричното задължение, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник.За него, приобретателя, единствено се „въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяването на чуждо парично задължение” .

Тези (преформулирани във въпрос) съображения на ОСГТК изтъкват последиците от решението за уважаване на Павловия иск спрямо лицето, с което длъжникът е договарял , привлечено като ответник и е отбелязано, че в теорията и практиката те са безспорни. Въззивният съд не е постановил обратно разрешение по въпроса, след като в настоящия случай ответницата по атакуваната с иска сделка/сега касатор/е в положението на посочения приобретател, т. е лице с което длъжикът е договорал, а не съпруга която поради режима на СИО е договаряла заедно с него при сделка с трето лице.Тълкувателният отговор по т.1 от решението на ОСГТК по т. д №5/2013г на ВКС е даден с цел преодоляване на противоречива съдебна практика, формирана при втората от посочените хипотези (с увреждащата сделка съпрузите съвместно отчуждават в полза на трето лице свое имущество в режим на СИО) , като е даден отговор на въпроса може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 от ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот в режим на съпружеска имуществена общност.

В случая нито кредиторът-ищец е претендирал, нито въззивният съд е потвърдил разрешение за уважаване на иска за повече от ид. част относно разпоредения имот /процесния апартамент/,съответно не е налице противоречие на въззивното решение с данения по тълкувателен ред отговор, че при хипотезата в която дългът е личен на единия от съпрузите и те не са солидарни длъжници, по отношение на кредитора сделката е недействителна за ид. ч., а не за целия имот, тъй като за частта от прекратена СИО която е разпоредил съпруга, който не е длъжник, сделката е действителна по отношение на кредитора на другия съпруг включително.

Предвид изложеното, не е налице поддържаното от защитата основание по чл. 280, ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване .

На ответника по касационната жалба следва да се присъдят сторените разноски за адвокатска защита, установени в размер на 3000 лева по договор от 06.08.2024г, приложен към депозирания отговор

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска касационно обжалване на решение № 172 от 14.05.2024 г. по в. гр. дело № 187/2024 г. на Окръжен съд Пазарджик

Определението е окончателно .

Осъжда М. Г. М. да заплати на „Ш. Б. ”ЕАД ЕИК[ЕИК] със седалище и адр на управление [населено място] сумата 3000 лева разноски в настоящето производство

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .