Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], представлявано от управителя А. П. И., със седалище в [населено място]-1510, р-н "П.",[жк], [жилищен адрес] вх. ", ет. 2, ап. 76, против решение № 1816/20.03.2015г., постановено по адм. дело № 601/2014г. на Административен съд София-град, I отделение, 44-и състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт /РА/ № [ЕГН]/22.05.2013 г. на ТД на НАП, С., в частта, в която е потвърден с Решение № 2203 от 18.12.2013 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП и относно доставките за м. октомври 2012г.
В съдебното заседание касационният жалбоподател се представлява от адв.. М, който поддържа жалбата, твърди, че обжалваното решение на АССГ е неправилно, настоява за отмяната му. Сочи, че със съдебния акт е потвърдено решение на директора на "ОДОП", с което е отказан внесеният от дружеството ДДС, който данък в последващ момент, на следващите приобретатели на недвижимите имоти, е признат и възстановен. Поради изложеното считаме, че неоснователно на [фирма], като първоизточник на съответния данък, същият не е възстановен, поради което моли да бъде постановено решение, с което се отмени решението на първоинстанционния съд и бъде задължена данъчната дирекция да възстанови данъка, внесен от дружеството.
Ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) при ЦУ на НАП - С., редовно и своевременно призована, не изпраща представител.
Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационният жалбоподател претендира приспадане на ДК за закупени активи преди датата на регистрация по ЗДДС. Съгласно чл. 74, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на ДК възниква при наличие едновременно на посочените условия. Съгласно т. 3 е необходимо в седемдневен срок, съгласно действащата тогава редакция, да попълни регистрационния опис по образец за наличните към датата на регистрацията активи и да го представи на данъчните органи. Видно от чл. 75, ал. 3 на ЗДДС, ако това не е направено, не възниква правото на приспадане на ДК, то се погасява. Подаване на регистрационен опис в срок е елемент от фактическия състав, пораждащ правото на приспадане на ДК. В спора касационният жалбоподател въобще не е представил такъв опис.
Върховният административен съд, в настоящия състав при Второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена в срок ( след отмяна на прекратително определение, от петчленен състав на ВАС по адм. дело № 3199/2016г.), от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, процесуално е допустима.
В нея се твърди, че съдебното решение е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в това, че съдът не е установил в акта си неправилните действия на данъчните органи досежно приетото погасяване на правото на възстановяване на ДДС - дружеството е осчетоводило процесните три фактури, те са отразени в дневника за покупките и това е различно по форма, но по същество е същото действие - предявяване на правото на ползване на данъчен кредит. Считат се нарушени основни принципи на данъчното законодателство - принципът на данъчния неутралитет (не можеш да ползваш поради формална пречка, но си длъжен да начислиш), като не е съобразен и фактът, че всеки следващ доставчик начислява (дължи) данък само върху добавената от него стойност на стоката, а не отново върху цялата й стойност. В касационната жалба са развити отново съображенията, изложени в първоначалната жалба и в писмената защита, досежно неоснователния отказ за възстановяване на данъчен кредит в размер на 188 619.76 лв., при данъчна основа в общ размер 934 098.80 лв. за покупки на недвижими имоти, по фактури, издадени на [фирма], от [фирма], (след като предходно издадени фактури от м. юли и м. август 2012г. са били анулирани): по ф-ра 9196/22.10.2012г., с данъчна основа 176.024.70 лв., по ф-ра 9197/22.10.2012г., с данъчна основа 528 074.10 лв. и по ф-ра 9198/22.10.2012г., с данъчна основа 239 000 лв., които недвижими имоти, по време на ревизията са били продадени, за тях е начислен ДДС, същият е внесен и с нищо не е ощетен държавния бюджет. Въпросните търговски сделки, както и издадените, анулирани и преиздадени на 22.10.2012г. фактури по тях, както и тяхното осчетоводяване, са били законосъобразно извършени от дружеството, приети са от органите на НАП и съответно дължимият и внесен ДДС по тях е възстановен на купувачите [фирма] и "Б. рент"- т. е. отново е налице корекция на ДДС единствено и в частта на покупките, но не и в частта на продажбите. В пунктове 6, 7 и 8 от жалбата се сочат като неправилни отделни изводи в мотивите на решението, отнасящи се до непредставения Списък с наличните активи на дружеството, значението на срока за представянето му, като се сочи и невъзможността в деловодната система на данъчната администрация да се входират (не се издава входящ номер) на подаваните Регистрационни описи.
Така подадената касационна жалба, разгледана по същество, е неоснователна. Същите доводи са наведени и в производството пред АССГ и подробно са обсъдени в решението, касационни основания за отмяната на което не са налице.
От фактическа страна съдът е отразил факта, че дружеството-жалбоподател е регистрирано по ЗДДС на 17.08.2012г. Съгласно чл. 74, ал. 2, т. 3 ЗДДС, най-късно до 24.08.2012г. е следвало да подаде Опис на наличните активи, което не е сторено. Този факт не е бил отречен в хода на производството пред решаващия съд, дружеството дори не е и твърдяло, че такъв списък за наличните активи - предмет на сделките по трите нотариални акта, е бил представен като опис на активите съобразно ЗСч, към който препраща ал. 1 на чл. 74 от ЗДДС. Едва в касационната жалба се сочи невъзможност за входиране в деловодството на приходните органи на подаваните регистрационни описи с отчетна дата преди 45 дни на заявените обстоятелства, което оплакване не рефлектира върху правилността на решението, тъй като се отнася за момента на подаването на касационната жалба. Подаването на Регистрационен опис без основание се омаловажава от касатора - това е въведено от законодателя изискване, съставляващо основна предпоставка за упражняването на претендираното от дружеството право, преди регистрацията му по ЗДДС. Законовата регламентация на особеното право на данъчен кредит върху начислен данък преди датата на регистрация, е дадена в чл. 74 от ЗДДС, като то се изразява във възможността регистрираното лице да приспадне начисления му данък, за закупени или придобити по друг начин или внесени активи по смисъла на ЗСч., които са налични към датата на регистрация. Условията за признаването на това право са посочени в алинея втора на същия член и в конкретния случай те не са налице, тъй като жалбоподателят не е подал регистрационен опис на наличните активи. По делото няма спор от фактическа страна и същата обективно е възприета от първоинстанционния съд. Правилно е формулиран и спорният въпрос между страните, дали е налице едно от кумулативните условия за възникване на правото на данъчен кредит по чл. 75, във вр. с чл. 74 от ЗДДС, и по-точно това по чл. 74, ал. 2, т. 3 от закона - регистрационният опис по образец на наличните активи да е съставен към датата на регистрация по този закон и подаден не по-късно от седем дни от датата на регистрация. Даденият отговор на този въпрос от страна на съда е правилен и обоснован, поради което на основание чл. 75, ал. 3 от ЗДДС законосъобразно е отхвърлена жалбата против РА, с който е отказано признаването право на данъчен кредит по фактури за покупка на активи, придобити преди регистрацията по ЗДДС. Освен това, кредитните известия, свързани с процесните фактури за недвижимите имоти, не са осчетоводени нито при дружеството-жалбоподател, нито в [фирма], за установяването на което и доказателствената тежест, съдът е насочил жалбоподателя с нарочно определение от 17.02.2014г. При тези, надлежно доказани в процеса обстоятелства, от значение за спорното право, ирелевантен е фактът, че за процесните имоти, придобити от жалбоподателя, впоследствие на горецитираните две дружества - купувачи, е постановено да се възстанови ДДС.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила.
Водим от горното и на основание, чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1816/20.03.2015г., постановено по адм. дело № 601/2014г. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.