Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. Г. от [населено място] срещу решение № 8086/22.12.2014 г., постановено по адм. д. 10273/2014 г. по описа на Административен съд – София град.

Касационната жалбоподателка, чрез адвокат Георгиев, оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение. Претендира заплащане на разноски.

Ответникът – полицейски орган при О6 РУП-СДВР - редовно призован за съдебно заседание, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение № 8086/22.12.2014 г., постановено по адм. д. 10273/2014 г. по описа на Административен съд – София град/АССГ/е отхвърлена жалбата на С. А. Г. против Заповед за задържане на лице № 3203/01.10.2014 г. на полицейски орган при 06 РУП - СДВР. АССГ е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган и в съответствие с възложените му функции и в предписаната от закона форма. Според първоинстанционния съд в обжалваната заповед и съпровождащите я документи от административната преписка се съдържат описани достатъчно фактически и правни основания за нейното издаване. Административният съд е приел за установено, че оспорената заповед е издадена и при спазване на изискванията на материалния закон. Така постановеното съдебно решение е неправилно.

Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на събраните по делото писмени доказателства, но е приложил неправилно материалния закон.

Административният съд е приел за установено, че на 01.10.2014година, около 10, 30 часа полицейски служители от 06 РУП-СДВР-след получен сигнал за продажба на наливен алкохол на пазар „К. с.” по време на проверка на сергия №6, забелязали съмнително поведение на жена от съседния щанд № 7- която припряно прибрала стоката си, заключила щанда и се отдалечила. Предприета е проверка, при която е установено, че щанда е нает от С. Г., като при принудителното му отваряне са намерени бутилки, подробно описани, съдържащи жълтеникава прозрачна течност, в последствие е констатирано, че се касае за алкохол със съдържание 43, 5-44%. С. Г. е принудително задържана, за срок от 24 часа, уличена в извършване на престъпление по смисъла на чл. 234 НК. Решението е неправилно.

Административният акт е издаден на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР във вр. с чл. 234 от НК (НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС), указващ, че който продава или държи акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон, в немаловажни случаи, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и глоба до 10-кратния размер на пазарната цена на продаваните стоки, както и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. Настоящата инстанция собратно на първоинстанционния съд приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските органи "могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление". По смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице при издаването на заповед за налагане на ПАМ, следва да са такива, от които полицейския орган да може да направи обосновано предположение за вероятна съпричастност на лицето, спрямо което се налага принудителна административна мярка /ПАМ/ към извършено престъпление.. В административната преписка обаче не се съдържат никакви доказателства, които да обосновават извода, че към момента на издаване на заповедта за задържане - 01.10.2014 г. са налице данни за евентуална съпричастност на С. Г. в извършване на посоченото в заповедта престъпление. В административната преписка се съдържат данни/приложен протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи, че на 01.10.2014 година, "в шкаф на долната част на сергия №:", пазар "К. с.", са открити надлежно описани пластмасови бутилки, с жълтеникава прозрачна течност. Липсват обаче факти, че именно Г. е съпричастна към престъплението, за което е задържана.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, административният орган носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт. Недопустимо е предпоставките за налагане на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР да се презюмират, а напротив, за всеки конкретен случай на задържане следва да бъдат категорично установени, което е изцяло в тежест на административния орган.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая не е спазен и принципа за съразмерност при упражняването на правомощията на администрацията.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от АПК административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В контекста на принципа по чл. 6, ал. 2 от АПК прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР следва да е оправдано от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение с необходимостта за постигането на законовата цел.

Към момента на задържането - самоличността на С. Г. е била установена;сочените по-горе бутилки, не са били обект на директна продажба, а са се намирали в заключен шкаф, и са били иззети.При тези факти - задържането на Г., по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР - се явява несъразмерно.

Като е достигнал до противоположен правен извод АССГ е постановил незаконосъобразно съдебно решение, което на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено, а вместо него на да бъде постановено друго, с което да бъде отменена Заповед за задържане на лице № 3203/01.10.2014 г. на полицейски орган при 06 РУП - СДВР. на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.

С оглед изхода на спора и въз основа на направеното искане ответника следва да заплати на касатора сторените разноски за двете инстанции, в размер на 1 015 лева, съгласно приложеният списък.

По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 8086/22.12.2014 г., постановено по адм. д. 10273/2014 г. по описа на Административен съд – София град. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 3203/01.10.2014 г. на полицейски орган при 06 РУП - СДВР.

ОСЪЖДА Шесто районно управление "Полиция" - СДВР - да заплати на С. А. Г. от [населено място] сумата 1 015 хиляда и петнадесет)лева. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.