Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на председателя на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура против решение № 39 от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 8/2015 г. по описа на Административен съд [населено място]. Жалбоподателят навежда доводи неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и да се постанови ново по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед да бъде отхвърлена.
Ответницата – А. Е. Ч.- Б., в писмен отговор на пълномощника си-адв.. В, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение първоинстанционният съд отменя заповед № ЧР-Сс-17/07.11.2014 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция пътна инфраструктура, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.) служебното правоотношение на А. Е. Ч.-Б. е прекратено поради съкращаване на длъжността.
За да постанови този резултат съдът е приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Решението е постановено в съответствие със закона и е обосновано.
Изводът на първоинстанционният съд, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателя длъжност е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства. По делото е установено, че А. Б. е заемала длъжността "главен счетоводител" в отдел "Административно обслужване" в Областно пътно управление - С.. По силата на длъжностно разписание от 01.04.2014 г. отдела се състои от 6 щатни бройки, от които 1 бр. за длъжността "началник отдел", 1бр. "главен юрисконсулт", 1 бр. главен счетоводител и 3 бр. "главен специалист". С промяната на длъжностното разписание, в сила от 04.11.2014 г., в отдела са премахнати длъжностите "главен юрисконсулт" и "главен счетоводител", запазена е длъжността "главен специалист" - 3 бр. и е създадена длъжността "старши специалист" като числеността на отдела е общо 5 бр. в. т. ч. началник отдел. Видно от приложения по делото доклад на директора на Областно пътно управление С. е, че се предлага една щатна бройка на длъжност "главен счетоводител" от отдел "Административно обслужване" да бъде трансформирана в длъжност „главен експерт” и преместена в отдел "ИРД", като се сочи, че за осъществяване на стриктна отчетност и правилно разходване на средства при разпореждане с голям паричен поток - се налага завишаване на изискванията за осъществяване на тези дейност.
При така установеното изводът на съда, че не е налице реално съкращаване на длъжността "главен счетоводител" е законосъобразен и обоснован. В случая е променено само наименованието на длъжността, но не и основните й функции.
Съгласно чл. 13, ал. 2 от ЗАдм (ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАЦИЯТА) (ЗА) държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, заемат длъжности, чиито наименования се определят в Класификатора на длъжностите в администрацията. В класификатора се посочват и разпределението на длъжностите в длъжностни нива, минималните изисквания за заемането на всяка длъжност, както и видът на правоотношението, по което тя се заема. Съгласно цитираната норма структурата на съответната администрация, както и утвърденото длъжностно разписание трябва да са в съответствие със законовите постановки и Класификатора на длъжностите в администрацията. Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията изрично регламентира длъжността „счетоводител”. Съгласно правилото на чл. 7, ал. 10 от същата наредба длъжността "счетоводител" е свързана е свързана с осъществяването на определени с нормативни актове функции по счетоводната дейност и отчетност в съответната администрация. Длъжността се степенува в три групи, подредени в низходящ ред - съответно "главен счетоводител", "старши счетоводител" и "счетоводител", като се вземат предвид обхватът и обемът на изпълняваната от тях дейност. В случая в нарушение на закона и неговата цел длъжността "старши счетоводител " е заменена с "главен експерт",със занижени изисквания за заемане на длъжността относно образователен ценз, стаж и опит, и то мотивирано със завишени изисквания към счетоводните дейности, обусловили промяната.
За да е налице реално съкращаване на длъжността, същата не следва да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че длъжността продължава да съществува под наименованието "главен експерт", което е в противоречие с изискванията на Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Обстоятелството, че длъжностите "главен счетоводител " и "главен експерт" са с еднакви основни функции и задължения, съгласно представените по делото длъжностни характеристики.
Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материално правната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСЛ. е законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства.
При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и служебно проверява валидността на оспорения административен акт. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен извода, че заповедта е издадена в противоречие с материалноправни разпоредби. На тази база е и заключението, че не е налице реално съкращаване на заеманата от жалбоподателката длъжност, поради което правото на органа да прекрати служебното й правоотношение, не е упражнено законосъобразно.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора касатора следва да заплати на ответника сторените разноски за тази инстанция, в размер на 350 лева.
По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 39 от 22.04.2015 г., постановено по адм. д. № 8/2015 г. по описа на Административен съд [населено място].
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ "ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА"-С. да заплати на А. Е. Ч.- Б.- сумата 350/триста и петдесет/лева разноски за тази инстанция. Решението не подлежи на обжалване.