Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от М. Д. Д.-полицейски орган към РУП-Я. срещу решение № 24/12.02..2015 г. по адм. д. № 271/2014 г. на Административен съд - Ямбол, с което е отменена негова заповед за задържане на лице с рег. № 202/17.12.2014 г., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР (ЗАКОН ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ) /ЗМВР/ е разпоредено задържането на И. М. К. от [населено място] за срок от 24 часа.

Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за да е налице фактическо основание за налагане на ПАМ "задържане за срок от 24 часа",по чл. 72, ал. 1, т. 2ЗМВР - е необходимо да бъде установени действия на пречене на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Според касатора физическото противопоставяне на И. К. по време на извършване на проверка на документите за самоличност е израз на противопоставяне. В конкретния случай задържането се налага с цел съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

Ответникът по касационна жалба - И. М. К. - редовно призован не се явява и представлява, не взема становище по касационната жалба .

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна.

На 17.12.2014 г. в 01.00 ч. И. К. е задържан и освободен в 02, 30 часа същият ден, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от...