Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета Н. И., чрез процесуалния представител, адв.. Я, против решение № 138/09.04.2015 г., постановено по адм. д. № 17/2015 г. по описа на Административен съд - Враца. Касаторът релевира в жалбата оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна. Моли се също за присъждане на направените и пред двете инстанции съдебни разноски.

Ответникът по касационната жалба – А. А. П. от [населено място], редовно призован за съдебно заседание, се явява лично, оспорва основателността на касационната жалба и представя писмени доказателства по делото.

Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд – Враца, е уважил като основателна претенцията на А. А. П. от [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди по чл. 1 от ЗОДОВ, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт с влязло в сила на 30.10.2014 г. решение по адм. дело № 573/2013 г. на Административен съд – Враца в размер на 2000 лева, изразяващи се в изпитани болки, страдания, стрес, чувство за безпомощност и безнадеждност, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска 09.01.2015 г. до окончателното й изплащане. По отношение на обективно съединените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът е приел, съдът е отхвърлил същите, като ги е приел за недоказани.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му...