Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма], с адрес на управление, гр.С., против решение №3222 от 11.05.2015г. постановено по адм. д.№10397/2013г. по описа на Административен съд – София-град, ІІ отделение, 29 състав.Оспорва решението като неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявения иск.Твърди, че претенцията на дружеството за обезщетение за вреди се основава на незаконосъобразни действия на съдия по вписването изразяващо се в незаконосъобразно разпореждане за вписване на недействителна законна ипотека.Твърди се още, че съдиите по вписванията са овластени по силата на закон да разпореждат или отказват вписвания, отбелязвания и заличавания в Имотния регистър и поради това те са носители на администраитвни правомощия.В резултат на незаконосъобразното разпореждане е вписана ипотека, която обезпечава вземане и това е принудило дружеството да прехвърли имотите си с тежести, което е довело до причиняване на претендираната като обезщетение искова сума.Иска се постановяване на решение по същество на спора, като се осъди ответника за заплати исковата сума. В хода по същество на спора процесуалния представител на ищеца прави искане за обезсилване на съдебното решение и препращане на делото на гражданския съд. Позовава се на т. 7 от ТП №2 /19.-5. 2015 г. на ВКС и ВАС постановено по т. д. №2/2014 г.

Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, редовно призован, не се представлява.В писмено становище подадено чрез юрисконсулт Домузчиев оспорва касационната жалба.Счита, делото за неподсъдно на административните съдилища.Искането в настоящия казус за заплащне на обезщетение за имуществена вреда следва да се разгледа по реда на чл. 49 и сл. от ЗЗД, а не по реда на ЗОДОВ.Позовава се и на съдебна практика.

Представителят на Върховна административна прокуратура също дава заключение за недопустимост на съдебното решение, поради неподсъдност на административните съдилища.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по предявен иск по реда на чл. 1от ЗОДОВ от [фирма], [населено място] срещу Министерството на правосъдието, с който се претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 143913.16 евро., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Основанието за претенцията са незаконосъобразни действия на съдия по вписванията, в резултат на които като собственик на имот поради незаконосъобразно разпореждане за вписване на ипотека, дружеството е принудено да продаде имота на по-ниска цена - удържана от сума за продажбата е била исковата сума съобразно вписаната ипотека.С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че исковата претенция е неоснователна и недоказана и искът е отхвърлен. Счел е, че от съдържанието на нотариалния акт за покупко продажаба с вх. №5623/15.02.2013 г. не се установява, че намаляването на цената е станало поради вписаната ипотека.

Решението е недопустимо.Направените възражения на страните в този смисъл са основателни.

Фактическата обстановка по делото е правилно установена, но изводите на съда не съответстват на твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства.Исковата претенция се основава на твърдения за претърпени имуществени вреди в посочения размер, настъпили в резултат на извършено от съдия по вписванията при СРС незаконосъобразно вписване по искане на Агенцията за следприватизационен контрол на законна ипотека върху недвижими имоти на дружеството, която ипотека впоследствие е обявена по съдебен ред за недействителна.В глава единадесета от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица са допустими за разглеждане, като за неуредените случаи се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,обезщетение се дължи за вреди, причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност.Според разпоредбата на чл. 18, ал. 1, т. 1 от Устройствения правилник на Агенцията по вписванията, службата по вписванията е с правомощия за извършва вписвания, отбелязвания и заличавания по разпореждане на съдията по вписване, чийто статут се урежда от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)(ЗСВ).Производството по вписване следва да се определи, като охранително, съгласно част шеста на Гражданскияпроцесуален кодекс(ГПК).Актът с който приключва вписването, респективно отказът то да бъде извършено, следва да бъде определено като охранително.И това е така тъй като съдебния контрол върху вписването или отказа се осъществява от окръжния съд.В конкретния случай този ред е спазен, видно от приложенвите като доказателство по делото определения на л. 21 и 22 и 23 от делото, както и от решението на СГС, гражданска колегия по дело 8764/2011г. по описа на съда.

Ето защо следва да се приеме, че съдията по вписванията не е административен орган, съобразно правната уредба в ЗСВ и ГПК. Същият се назначава от министъра на правосъдието по трудово правоотношение след обявен конкурс, като изпълнява длъжността и предвидените в закона функции под ръководството на председателя на съответния районен съд, а видно от разпоредбите на чл. 279 и следващите от ЗСВ качеството му е на длъжностно лице като част от органите на съдебната власт. Съгласно чл. 280 ал. 1 от ЗСВ вр. чл. 569 ал. 1 т. 5 от ГПК, съдията по вписванията издава разпореждания за вписване, отбелязване и тяхното заличаване в имотния регистър, когато това е предвидено в закон, което сочи, че дейността му има не административен, а охранителен характер по смисъла на чл. 530 от ГПК, какъвто е настоящият случай. Следователно, той няма качеството на административен орган, т. к. не притежава властнически правомощия да постановява актове, с последица създаване на права и задължения за правните субекти. Макар дейността по вписването да се осъществява от Агенцията по вписванията, като администрация на министъра на правосъдието нейните завършващи актове не се дължат на извършвана административна работа от съдиите по вписванията.Поради това и разпорежданията, които издават, не представляват административни актови по смисъла на чл. 21 от АПК, нито неговите фактически действия или бездействия по повод изпълнение на служебните му задължения се включват в приложното поле на чл. 203 ал. 1 от АПК.

С оглед изложеното и отчитайки установените по делото факти във връзка с претенцията на ищеца – настоящ касатор, нормативният регламент за статута на съдията по вписванията и правният характер на неговата дейност, както и ТП № 2/2015г. на ВКС и ВАС по т. 5 и т. 7, вкл. и съдебната практика на ВКС и ВАС гр. д. №6/2015 г., се налага извод, че предявеният иск не е подсъден на административния съд, а подлежи на разглеждане по реда на чл. 49 от ЗЗД от граждански съд.Предвид тези съображения, съдебното решение следва да бъде обезсилено, като постановено по недопустим иск и производството по делото се прекрати.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 3222/11.05.2015г. по адм. д. № 10397/2013 г. по описа на Административен съд – София-град,,като недопустимо. Прекратява производството по делото.

Препис от решението да се изпрати на АССГ -С.-град и делото да се изпрати на РС - София, по подсъдност.