Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], срещу решение № 3569 от 21. 05. 2015 г. по адм. д. № 3223/2015 г. по описа на Административен съд – София-град, първо отделение, 47 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Ответникът – Директорът на Териториално поделение на НОИ – С.-град, не е взел отношение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 3569 от 21.05.2015 г. по адм. д. № 3223/2015 г., Административен съд – София-град, първо отделение, 47 състав, е отхвърлил жалбата на [фирма] - [населено място], срещу решение № РО – 175 от 17.03.2015 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ – С.-град, с което са потвърдени задължителни предписания изх. № 94В5-1200-1# 1 от 20.01.2015 г. на старши инспектор по осигуряването при Териториално поделение на НОИ – С.-град.

Решението, предмет на касационен контрол, е валидно и допустимо. Същото не страда от визираните в настоящата жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

По първоначалното дело не е било спорно, че задължителните предписания са били издадени във връзка с извършена по реда на чл. 108, ал. 1 КСО проверка на осигурителя [фирма] - [населено място], приключила с констативен протокол вх. № 1 от 20.01.2015 г. относно неприет от дружеството болничен лист на В. М. И..

С административната преписка е бил представен трудов договор № 56 от 18. 11.2014 г., сключен между [фирма] и В. М. И. за срок от шест месеца, считано от 20.11.2014 г....