Производството по делото е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от пълномощници на Директора на Агенция "Митници", против решение № 592/02.02.2016г., постановено по адм. дело № 9826/2014г. по описа на Административен съд София-град, |-во отделение, 42-ри състав, с което е отменено Решение № 439/01.09.2014г. на Директора на Агенция "Митници", за потвърждаване на Решение № АБ 47-0010/26.06.2014г. на Началника на Митница-С., с постановен отказ по заявление с вх. № АБ 47-0010/11.04.2014г. - за възстановяване, на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове (ЗАДС), на платен акциз, в размер на 65811.31 лв., за закупен етилов алкохол - 5982.83 л., вложен от дружеството в производствения процес за дезинфекция на машини, оборудване, помощен и почистващ инвентар, повърхности в производствени участъци при производството на лекарства, които съдържат в състава си, по процедура, етилов алкохол.

В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от Гл. юрк. И. К, който настоява за уважаването й и отмяна на съдебното решение, като недопустимо и неправилно. Твърди се, че Административен съд София-град се е произнесъл по иск на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, какъвто иск не е предявен и каквато молба дружеството не е отправяло. То е посочило в заявлението си друго правно основание и административният орган няма право да измени правното основание и да се произнесе по нещо, което дружеството не иска. АССГ също няма такива правомощия. На второ място един сериозен пропуск в съдебния акт на АССГ е обстоятелството, че не се съобразява с нормативните разпоредби. Става дума за чл. 27, § 1от Директива 83/1992 год., съгласно която държавите членки определят условия, целящи точно и опростено прилагане на освобождаването на акциз и предотвратяването на отклоненията от акцизно облагане, избягване на акцизи или злоупотреба. В този смисъл чл. 8, ал. 3, т. 2 от Правилник за прилагане на ЗАкц отм. (ЗАКОН ЗА АКЦИЗИТЕ) и данъчните складове изисква, за да се постигнат тези цели на директива към искането за възстановяване на акциз, да се приложи и акт в разходна норма, или съответна отраслова нормала. Такава разходна норма при производството на лекарства няма, нито самите служители на фирмата или технологът им, знаят колко спирт трябва да се вложи за почистване. Поддържат се и всички други доводи в касационната жалба, представят се и писмени бележки и се иска присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна - [фирма], се представлява от адв.. А, която оспорва касационната жалба, настоява да бъде оставена без уважение, тъй като с оспорения съдебен акт е отменен незаконосъобразен отказ. Сочи, че решението е допустимо, тъй като съдът е разгледал и се е произнесъл именно по подадено от [фирма] искане, подадено на основание чл. 22, ал. 3, т. 3 от ЗАДС. Поддържат се съображенията, изложени в отговора по жалбата. Моли за присъждане на адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък и доказателствата за направения разход.

Представителят на Върховната административна прокуратура обосновава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

За да се произнесе, Върховният административен съд, Второ отделение, съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт - процесуално е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, сочените основания за отмяна на решението са несъстоятелни.

Не е спорно по делото, изразено е и в становище от 21.05.2014г. на служители на Митница-С., че за периода 01.01.2011г.-31.12.2011г., за посочените в искането лекарствени продукти, на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, на [фирма], с 12 бр. решения (конкретно цитирани и в ССчЕ по делото - т. 4, на Началника на Митница-С., които не са обжалвани и са влезли в сила), е възстановен платеният акциз за етилов алкохол, вложен в производството на лекарствени продукти съдържащи етилов алкохол в състава си. Предмет на обсъждане в настоящето производство е претенцията за възстановяване на платен и невъзстановен акциз за 5982.83 л. етилов алкохол, разходван за почистване и дезинфекция, в това производство, заявен с искане вх. № АБ47-0010/11.04.2014г., на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС.

По отношение на липсата на информация в кл. 21 на същото искане относно разходната норма на вложен чист алкохол в единица изделие, дружеството е дало обяснение, че етиловият алкохол, предмет на искането за възстановяване на акциз, е използван за почистване и дезинфекция при производството на лекарствени продукти, което по никакъв начин не влияе върху състава на крайния продукт, същият този разход не може да бъде нормиран и не може да бъде включен в разходен норматив. Последното не е възприето от административния орган, постановил отказ за възстановяване на акциз в размер на 65811.31 лв., който отказ е аргументиран с разпоредбата на чл. 22, ал. 2 ЗАДС, постановяваща, че не се смятат за вложени или използвани в производствения процес алкохол и алкохолни напитки, използвани като средство за почистване. По този начин, в основни линии спорът се е свел до това какво се разбира под понятието "почистване", за което няма дадено легално определение и разликата му с процеса на "дезинфекция", който има такова и което съдът е проследил в §1, т. 18 от ЗВМД (ЗАКОН ЗА ВЕТЕРИНАРНОМЕДИЦИНСКАТА ДЕЙНОСТ), чл. 62, ал. 2 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО) и чл. 3, т. 1 от Наредба № 3/2005г. за реда и условията за ДДД (дезинфекции, дезинсекции и дератизации) и Наредба № 15/2009г. за изискванията за добра производствена практика на всички лекарствени продукти - ДПП.

За да отмени решението за отказ за възстановяване на акциз, решаващият съд, чрез подробен анализ на доказателствата, включително и допуснатата СТЕ, (изпълнена от доц. д-р О. П. от факултет по химия и фармация в СУ [ЮЛ]), е приел, че производството на лекарства е сложен технологичен процес и за достигане на крайния резултат, се минава през отделни етапи, един от които е дезинфекцията, осигуряваща условия за предотвратяване на микробно, кръстосано и друго замърсяване. Дезинфекцията с етилов алкохол на помещенията, машините и оборудването на дружеството, представлява задължителна част от производствения процес, което се потвърждава от съдебно-техническата експертиза, неоспорена от двамата процесуални представители на административния орган в с. з. на 17.02.2015г., обективна и непротиворечива, затова и с основание залегнала в изводите на съда. Относно изменението на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, в сила от 17.07.2012 г., съгласно която за целите на прилагане на ал. 3 и ал. 4, т. 4, не се смятат вложени или използвани в производствен процес като средство за почистване, съдът е счел, че тази разпоредба неприложима. Посочил е, че са налице два различни технологични процеса, като при почистването се използват детергенти, а при дезинфекцията – етанол, при първия се отстраняват замърсявания, а дезинфекцията има за цел премахване на патогенните микроорганизми. Затова и е правилен изводът, направен след съвкупната преценка на доказателствата, че дезинфекцията не е част от почистването по смисъла на чл. 22, ал. 7 ЗАДС, както и че същата не е приложима в обсъждания случай.

По сходен казус, по касационна жалба на Директора на Агенция „Митници”, бе образуваното адм. дело № 13340/2013 г. на ВАС, VІІІ отделение, по което беше отправено преюдициално запитване до СЕС в Л., като националният съд поиска СЕС да отговори какъв смисъл е вложен в понятието „производствен процес” в чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки и включва ли се в това понятие почистването и/или дезинфекцията като процеси за постигане на определени степени на чистота, предвидени от добрата производствена практика на лекарствени продукти. Съдът е включил в преюдициалното си запитване въпрос относно това дали чл. 22, ал. 7 ЗАДС ограничава въведено от държава-членка освобождаване от акциз чрез възстановяването му за алкохол, използван като средство за почистване. С решение от 15.10.2015 г. по дело С-306/14 г. по повод отправеното преюдициално запитване, СЕС e дал отговор, след преформулиране на въпросите на запитващата юрисдикция, като е приел, че чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета за хармонизиране структурата на акцизите върху алкохола и алкохолните напитки трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба задължение за освобождаване от акциз се прилага и за етиловия алкохол, използван за почистване и/или дезинфекция на оборудване на помещения, служещи за производството на лекарства. В този смисъл разпоредбата на чл. 22, ал. 7 ЗАДС остава неприложима, предвид това, че СЕС категорично е приел, че дезинфекцията е вътрешно присъща на процеса на производство на лекарства и използваният за тази цел етилов алкохол трябва да се счита като използван за производството на лекарства по смисъла на чл. 27, § 2, б. г) от Директива 92/83/ЕИО на Съвета. Затова е неоснователно твърдението в касационната жалба, че съдът е спрял делото до произнасянето на СЕС, след постановяването на решението му го е възобновил, но немотивирано не го е взел предвид. Напротив, детайлно го е обсъдил и то в точния му смисъл.

Що се отнася до липсващите разходни норми, (едно от основанията в отказа), в. л. е посочило, че в тях се включват само количествата алкохол, влагани в състава на съответните лекарства и не се включват количествата алкохол за дезинфекция и почистване на машини, оборудване, инвентар и пр. - разходът на етанол за дезинфекция при производството на лекарствени продукти, съдържащи или не етилов алкохол, се определя от стандартни процедури и неразделно свързаните с тях протоколи. Във връзка с установяване изготвянето на последните, по делото се представени и обсъдени в мотивите на решението утвърдените в дружеството, за нуждите на производствения процес и контрола му, Стандартни оперативни процедури (СОП), съставени са и формуляри-протоколи за изразходваните количества етанол за дезинфекция в различните работни центрове, които представляват първични счетоводни документи, съгласно нормите на ЗСч. Във връзка с основанията в процесния потвърден отказ и възраженията, направени в тази част, съдът е назначил съдебно счетоводна експертиза, също неоспорена от страните, установила, че общото количество етилов алкохол, изчислено при крепкост 100% в литри, по двете искания на дружеството, подадени на 11.04.2014г. за възстановяване на акциз, на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 и чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, съвпада с общото количество етилов алкохол, изчислено въз основа на приложените към тези искания 792 бр. протоколи за изразходвано количество етилов алкохол за почистване и дезинфекция. Въз основа на това съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, за възстановяване на акциза за производство, в което крайният продукт не съдържа алкохол.

Решението следва да бъде потвърдено при следните коригиращи мотиви, досежно последно направеният извод за наличие на предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС.

[фирма] е подало на 11.04.2014г. искане с вх. № АБ47-0010 на Митница-С., с което, на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС е поискало възстановяване на акциз в размер на 65811.31лв., за 5982.833 л. етилов алкохол, вложен в производството на лекарства, съдържащи алкохол, за 2011г., по което е постановен отказ за възстановяване с Решение № АБ47-0010/26.06.2014г. на Началника на Митница-С., потвърдено с решение № 439/01.09.2014г. на Директора на Агенция "Митници"- процесното.

На същата дата дружеството е подало и искане с вх. № АБ47-0011 на Митница-С., с което, на основание чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС, е поискало и възстановяване на акциз в размер на 34790.49 лв. за 3162.77 л. етилов алкохол, вложен в производството на лекарства, не съдържащи алкохол, по което е постановен отказ за възстановяване с Решение № АБ47-0011/27.06.2014г. на Началника на Митница-С., потвърдено с решение № 438/01.09.2014г. на Директора на Агенция "Митници". Същото е предмет на отделен съдебен спор.

Безспорно е, че искането по настоящето дело е на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС, съдът го е отчел нееднократно, разгледал е и обсъдил и постановените 12 бр. решения, с които е възстановен акциз, обсъждайки и основанието по ал. 4, т. 4, тъй като тъй като всички те касаят възстановяването на акциз, платен по процесните фактури, коментирал е и приобщените общо 792 бр. протоколи за действителен разход на етанол. В заключението на вещото лице по ССчЕ задачите са поставени също комплексно, но и със съответните разграничения по двете правни основания, в зависимост от характера и вида на произведения краен продукт. Всичко това показва, че съдът не е подменил правното основание на искането, не се е произнесъл по непредявено такова, както сочи касаторът, но неправилно е приел, че са налице предпоставките по чл. 22, ал. 4, т. 4 ЗАДС за възстановяването на акциза. Това означава, че при събрани в пълнота доказателства и изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил неточен правен извод, който няма пречка да бъде коригиран в касационното производство, след като мотивите на съдебния акт нямат задължителна сила. Разликите в двете разповедби е по отношение на съдържанието на алкохол в крайния продукт. При изложените по-горе съображения, че за дезинфекция, (с оглед вида и характера на специфичното производство на лекарства, независимо дали крайният продукт е с, или без алкохол), се изисква задължителното използване на етанол и това е част от производствения процес, крайният извод за незаконосъобразност на отказа за възстановяване на акциз и потвърдилото го Решение, е правилен и съдебният акт следва да бъде оставен в сила. Това е така, тъй като ССчЕ по категоричен начин е установила, че количеството етилов алкохол, използвано в производствения процес през 2011г., съответства на проверените на място в счетоводството на дружеството и приложените по делото отчетни документи и е действително 5982.833л., колкото е и декларираното в искането - отговор на задача 12, Приложение № 3 към заключението. Това количество е в рамките на общото количество спирт, за което не е възстановен акциз по двете заявления - 14 171.669 л., а акцизът по процесното решение, в размер на 65 811.31лв., е в рамките на навъзстановената сума от 155 888.03 лв., видно от изводите на в. л. Янкова по задача 8. В последната, задача 13, експертът заключава, че сумата на акциза, за количеството етилов алкохол, е в размер на 65 811.31 лв., видно от колона 14 на Приложение 3 към експертизата. Анализът на тези данни от фактическа страна, надлежно доказани в процеса по основание и размер, потвърждават крайния извод в съдебното решение за наличие на основанието за отмяна на процесното решение на административния орган и налага връщането на делото като преписка на Началника на Митница-С., за ново произнасяне по искането вх. № АБ47-0010/11.04.2014г., съобразно приетото от АССГ и коригиращите мотиви на ВАС в настоящето решение, за наличие на предпоставките за възстановяване на акциз на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 ЗАДС. Впрочем, в същия смисъл е и решение № 7054/27.05.2014г. по адм. дело № 11869/2013г. на ВАС, |-во отделение, постановено между същите страни, за друг времеви период. Законосъобразен е и изводът, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазени административно - производствени правила, но при нарушен материален закон. Съдебното решение не страда от сочените от касационния жалбоподател пороци и предвид решението на СЕС, което е с тълкувателен характер и е задължително за съдилищата на държавите-членки, следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото и своевременно направеното искане от процесуалния представител на [фирма], на тази страна в касационното производство следва да се присъдят разноски в размер на 2510 лв., (без ДДС - § 2а от Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС), съгласно представения със списъка договор за адвокатски услуги - чл. 2, ал. 1, т. 2, вр. чл. 1, ал. 1, т. 3, платени по приложена фактура от 26.04.2016г.

Водим от горното на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, Второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 592/02.02.2016г., постановено по адм. дело № 9826/2014г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено Решение № 439/01.09.2014г. на Директора на Агенция "Митници", за потвърждаване на Решение № АБ 47-0010/26.06.2014г. на Началника на митница-С., с постановен отказ по заявление с вх. № АБ 47-0010/11.04.2014г. - за възстановяване, на основание чл. 22, ал. 3, т. 2 от ЗАДС, на платен акциз, в размер на 65811.31 лв., за закупен етилов алкохол - 5982.83 л., вложен от дружеството, за дезинфекция, в производствения процес на лекарства, които съдържат в състава си, по процедура, етилов алкохол, като е върнато делото като преписка за ново произнасяне по искането.