Производството е по реда на чл. 208 и сл.АПК.

Образувано е по касационна жалба на кмета на [община] чрез пълномощник адв.Л. против решение № 40/22.05.2015г., постановено от Ловешкия административен съд по адм. д.№ 82/14 година.

С обжалваното решение е отхвърлено оспорването от кмета на [община] на решение № 334/13.02.2014г., в частта му относно т. 1.2 и т. 1.2.3; решение № 320/13.02.2014г. и решение № 321/321/13.02.2014г. на Общински съвет Априлци. Със същото решение [община] е осъдена да заплати на Общинския съвет Априлци разноски в размер на 700 лева.

В касационната жалба се твърди неправилност на съдебното решение. Наведени са всичките касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания са, че съдът не е изложил никакви мотиви по довода на жалбоподателя за нарушение на чл. 37 ЗМСМА, както и мотиви по довода му за нищожност на решение от 09.06.2014г. на ПКУКИ и по довода му за липса на мотиви на обжалваните решения на Общинския съвет, Твърди се, че съдът не е следвало да обоснове решението си с решението на КПУКИ, тъй като, то не е прието като доказателство по делото, а е представено само за сведение. Изтъква се, че за преценката на съда относно приложението на чл. 37 ЗМСМА, не еналице необходимост от предварително взети решения на КПУКИ, поради което дори въпросното решение да е станало част от доказателствата по делото, то е неотносимо към спора. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата, както и присъждане на разноски.

Ответникът – Общинският съвет - [населено място] оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение.

Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Според прокурора, административният съд не е обсъдил заключението на вещото лице заедно...