Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "З"ЕООД - дружество, регистрирано по ТЗ с основен предмет на дейност управление на горските територии на община З. и на 22.02.2019 г. е издал процесното позволително за сеч. Спорът всъщност е концентриран около следните ключови въпроси. В какво качество е действал С.Д при издаване на процесното позволително за сеч? Управителят на търговското дружество ръководител ли е на общинска горска структура? В случая тези две фигури и техните функции различни ли са? Ако отговорът е утвърдителен, може ли всеки от тях да издава законосъобразно позволителни за сеч?
Според предвиденото в нормата на чл. 108, ал. 1, т. 2 от ЗГ, в приложимата редакция на ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 7.08.2015 г., сечите се провеждат въз основа на писмено позволително по образец, издадено от оправомощено от кмета на съответната община или от управителя на общинската горска структура по чл. 181, ал. 1, т. 1 лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика - за горските територии - общинска собственост, както и за такива, предоставени за управление въз основа на договор. В случая е безспорно установено, че С.Д е лице с висше лесовъдско образование, регистрирано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Същият обаче не е лице, оправомощено от кмета на общината, нито от управителя на общинската горска структура да издава позволителни за сеч за общински горски територии. Тълкуването на разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 108, ал. 1, т. 1 от ЗГ води до извод, че за разлика от директора на ДГС или ДЛС кметът на община и управителят на общинската горска структура не притежават правото самите те да издават позволителни за сеч. Този извод произтича от общото правило, че възлагането на компетентност е винаги изрично нормативно регламентирано. В случая държавата възлага функцията по опазване и възпроизводство на гората на лицата с висше лесовъдско образоване, като дейността им се регулира от държавата, в т. ч. условията да упражняват тази професия. На този извод сочи граматическото и логическо тълкуване на същия израз, който пояснява, че оправомощеното лице, а не кметът или управителят трябва да отговарят на посочените изисквания, за да упражнява тази регулирана по естеството си дейност. Този подход е и гаранция срещу злоупотребата с власт като се изведе контрола върху издаването на позволителни за сеч извън фигурата, натоварена с дейността по издаването им. В конкретния случай с решение на ОбС е прието общинската горска структура да е търговско дружество (ТД), регистрирано по реда на ТЗ (ТЪРГОВСКИ ЗАКОН) /ТЗ/ с едноличен собственик на капитала общината, т. е. формата по чл. 181, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗГ. За управител на същото е избран С.Д.В от съдържанието на учредителния акт на дружеството, договора за възлагане на управление и гражданския договор с Ю.Й, ОбС Златарица е разделил функциите на управителя на търговското дружество и на ръководителя на общинската горска структура по начин, при който управителят поема общото ръководство на дейността на дружеството, а ръководителят на общинската горска структура (ОГС) поема задълженията по законосъобразното издаване на позволителни за сеч. Този резултат произтича от волята на ОбС и управителя на дружеството, отразени в посочените по-горе документи.
В нормите на чл. 108 и чл. 109 от ЗГ законодателят употребява израза "управител" на ОГС, а в чл. 181 и чл. 182 от ЗГ говори за "ръководител" на ОГС. И двете понятия нямат легална дефиниция в ЗГ, както предвижда чл. 37, ал. 2 от Указ № 883 за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ). Поради това, следва да се използва общоупотребимия им смисъл на български език, на основание чл. 9, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) (ЗНА). Според тълковен речник на българския език двете думи (управител и ръководител) се явяват синоними. Именно в Глава 11, посветена на управлението на горски територии, собственост на община, се използва думата "ръководител." Настоящият състав не възприема тълкуването на касационния жалбоподател, че като управител на търговското дружество Джебиров има правомощия и като ръководител на ОГС и поради това има правото да издава позволителни за сеч. Такова тълкуване е несъответно на целта на закона и води до обезсмисляне (или заобикаляне) на специфичните законови изисквания към квалификацията и професионалния опит на лицето, което следва да ръководи общинската горска структура. Според чл. 181, ал. 5 от ЗГ, за ръководител на общинска горска структура се назначава лице, което отговаря на изискванията за директор на държавно горско стопанство и е вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Не би следвало, когато наречеш длъжността на ръководителя на ОГС "управител" за него да не важат същите изисквания като за длъжността "ръководител", предвидени в ЗГ относно образование и стаж по специалността. В случая се установи безспорно, че управителят на ОГС Джебиров е лесовъд с висше образование, вписан в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика. Но категорично той не отговаря на изискванията за директор на ДГС. Няма образователно-квалификационна степен "магистър" и трудов стаж по специалността не по-малко от три години, придобит след завършване на висшето образование. Тези констатации на административния орган се потвърждават от представените с преписката доказателства и не са опровергани от жалбоподателя.
Ето защо настоящият състав приема, че категорично е доказано, че процесното позволително за сеч е издадено в нарушение на ЗГ и Наредба № 8 от 05.08.2011 година. Допуснатото нарушение по никакъв начин не се санира от факта, че Джебиров има достъп до системата на ИАГ, свързана с издаването на позволителните за сеч, но е основание този достъп да бъде прекратен.
Поради тези мотиви, настоящият състав приема, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответника по касационната жалба кмета на община З. следва да се присъдят направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 550 лева заплатен адвокатски хонорар.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 374 от 17.10.2019 г., постановено по адм. дело № 185/2019 г. по описа на Административен съд – В. Т.
ОСЪЖДА "Златаришка гора" ЕООД да заплати на кмета на община З. сумата от 550 (петстотин и петдесет) лева разноски по делото. Решението е окончателно.