О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 506

гр. София, 04.02.2026 год.

Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РАДОСТ БОШНАКОВА

като изслуша докладваното от съдия Р. Б. ч. гр. дело № 3628 по описа на съда за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от А. Р. П.-Р., против определение № 6099 от 27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 395/2025 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение № 21777 от 27.05.2024 г. по гр. д. № 29532/2024 г. на Софийски районен съд за прекратяване на производството по делото и изпращането му на основание чл. 104, т. 4 ГПК по подсъдност на Софийски градски съд.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно. Иска същото да бъде отменено, а делото - върнато за разглеждане от районния съд.

Допускането на касационното обжалване жалбоподателят обосновава с наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност, като излага доводи, че в противоречие с формалната логика въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 117 ГПК, която е неотносима за случая поради липсата на договорна подсъдност.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ г. о., след преценка на данните по делото и доводите на страната, приема следното:

Частната касационна жалба е редовна и допустима.

Подадена е в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирана страна - с правен интерес да обжалва определението на въззивния съд, чрез адвокат въз основа на надлежно учредена представителна власт и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да сподели извода на първоинстанционния съд за неподсъдност на спора пред него, въззивният съд е приел, че исковото производство е започнало по подадена от А. П.-Р. срещу „Медицински център - ФЕМИНА М - Амбулатория за извънболнична специализирана медицинска помощ“ ООД и Ж. К. искова молба с предявен иск по чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от 124 999 лева, представляваща част от общ размер на дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от осъществено на 18.03.2019 г. противоправно поведение при извършване на медицинска дейност по проследяване на нейното и на плода й състояние, който иск е подсъден на окръжния съд като първа инстанция по арг. от 104, т. 4 ГПК. Изложил е, че според посочената разпоредба на процесуалния закон на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лева, като предявеният по производството иск е с цена от 124 999 лева и същият не попада в изброените в тази разпоредба изключения, а и съгласно чл. 117, ал. 1 ГПК определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на страните.

Преди да разгледа по същество частната касационна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото подлежат на обжалване пред Върховния касационен съд, когато са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

В случая частният жалбоподател не твърди наличие на селективните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК. При извършване на проверка за валидност на обжалвания съдебен акт не се констатират наличие на пороци, обуславящи неговата нищожност – постановено е от законен състав, в правораздавателната власт на съда, обективирано е в писмена форма, подписано е от съдебния състав и е разбираемо. Постановено е по редовна частна жалба, без наличие на процесуални пречки за разглеждането й и в рамките на търсената защита, поради което липсва вероятност и за неговата недопустимост.

Не е налице вероятност и за неговата очевидна неправилност по поддържаното от частния жалбоподател основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако законът е приложен в неговия обратен смисъл или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В настоящия случай от прочита на съдържанието на съдебния акт не се констатира да е допуснато нарушение, обуславящо допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност. Оплакването на частния жалбоподател за позоваване от въззивния съд на разпоредбата на чл. 117, ал. 1 ГПК, без да е релевиран довод за наличие на договорна подсъдност, също не обуславя допускане на касационното обжалване на основание по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Родовата подсъдност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване на правото на иск, за наличието на която съдът следи служебно (чл. 119, ал. 1 ГПК) и която не може да бъде дерогирана по взаимно съгласие на страните в процеса, поради забраната, установена в чл. 117, ал. 1 ГПК. В този смисъл обсъждането на императивния характер на подсъдността по чл. 117, ал. 1 ГПК представлява израз на служебните правомощия на съда и не може да обоснове извод за очевидната му неправилност. Съгласно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на частна жалба въззивният съд действа като пълен въззив и осъществява цялостна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, като разполага с правомощието самостоятелно да установява фактите, относими към приложимата процесуалноправна норма, да вземе собствено становище по предмета на производството и да се произнесе по неговото същество, без да е обвързан от изложените в частната жалба оплаквания, а ако в частната жалба са изложени конкретни оплаквания срещу обжалваното определение, те имат значение единствено да ориентират съда за становището на страната. Не се установява в мотивите на оспорвания съдебен акт въззивният съд да е формирал изводите си относно компетентния съд по правилата на родовата подсъдност в противоречие с относимите процесуалноправни норми. При определяне на родовата подсъдност на спора същият е съобразил правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК, според което критерият за определяне размера на цената на исковете за парични вземания е търсената сума, както и с посочената от ищеца съобразно чл. 70 ГПК цена на съдебно предявената част от вземането, която е приел и за предмет на делото, в съответствие с постановките на ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС. Ето защо, при така изложените в обжалваното определение мотиви не е налице вероятност същото да е очевидно неправилно и не следва да бъде допускано до касационен контрол.

По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6099 от 27.03.2025 г. по ч. гр. д. № 395/2025 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.