О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 507

София, 04.02. 2026 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 10.12.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

ч. гр. дело № 4308/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на М. Т. Д. срещу въззивно определение № 15726 /09.10.2024 г. по в. ч.гр. д. № 8585 /2024 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение № 20119643 /01.04.2024 г. по гр. д. № 2192 /2020 г. на Софийския районен съд, с което първоинстанционният съд е отказал да конституира жалбоподателката на основание чл. 227 от ГПК като наследник по закон на починалата ищца С. В. В. като страна по делото, в което се разглежда иск за развод по чл. 49, ал. 1 СК.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд правилно е отказал конституирането на жалбоподателката в качеството и на наследник по закон на починалата ищца (нейна майка) като страна по делото по иск по чл. 49, ал. 1 СК (за развод поради разстройство на брака), доколкото същото е било с предмет само и единствено прекратяването на брака и е налице изрично искане на ищцата към съда да не се произнася по въпроса за вината.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу съдебен акт, който е изключен от касационен контрол.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК в актуалната и редакция от ДВ, бр. 8 от 2017 г.: Не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни (граждански) дела по брачни искове.

Искът по чл. 49, ал. 1 СК е брачен съгласно законовата дефиниция по чл. 318 ГПК.

Въззивните решения по...