Р Е Ш Е Н И Е№ 130гр. София, 06.03.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: В. М.
Е. Д.
при участието на секретаря Д. Т.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№ 3718 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Обжалвано е решение № 589 от 04.05.2023г. по гр. д. № 3361/2022г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено решение № 260429 от 01.08.2022г. по гр. д. № 16206/2019г. на Пловдивски районен съд и е признато за установено по отношение на Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц., конституирани на мястото на първоначалната ответница М. Н. Ц., че ищецът Л. М. Г., е собственик на поземлен имот с пл. № *, с площ от 550 кв. м., находящ се в землището на [населено място], местността „О.“, [община], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м., на основание придобивна давност.
Касационната жалба е подадена от ответниците Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц. чрез адвокат Н. Б.. Твърди се неправилно приложение на закона и необоснованост при постановяване на решението. Според касаторите в решението на ПК-Хисаря, с което са възстановени имотите на наследодателя им, липсват посочени граници на възстановявания имот и е отразено, че имотът е в територия по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, което означава, че имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал.9 ППЗСПЗЗ. Поради това, преди приемане на ПНИ имотът не е индивидуализиран и не е могла да тече придобивна давност.
Ответникът по касационната жалба Л. М. Г. чрез пълномощника си адв. С. изразява становище, че решението е правилно, а касационната жалба - неоснователна.
С определение № 2247 от 09.05.2024г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: в кой момент се счита приключила процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи в стари реални граници в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при постановено решение на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г.; от кой момент може да тече придобивна давност за такъв имот срещу възстановените собственици.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното:
Производството е по установителен иск за собственост на поземлен имот и жилищна сграда, основан на придобивна давност, текла от 2005г. Ищецът твърди, че владее имота на основание предварителен договор за покупко-продажба от 19.07.2005г., сключен с В. А. Й.. По-късно разбрал, че имотът се намира в терен по § 4 ППР ЗСПЗЗ. През 2018г. установил, че в плана на новообразуваните имоти имотът не е записан на негово име, както и че е възстановен на наследниците на Т. Р. Владението му не е било смущавано и оспорвано.
В отговора на исковата молба първоначалната ответница оспорва иска с доводи, че ищецът не е владял имота като свой; че е знаел, че имотът не е собственост на праводателя му; че давност не е могла да тече преди одобряване на ПНИ; оспорва и твърдението, че се е дезинтересирала от имота.
От фактическа страна е установено, че с договор от 19.07.2005г., сключен в писмена форма, между ищеца и В. А. Й., ищецът купува наследствената на продавача вилна сграда от 24 кв. м., находяща се в имот № * (в договора има зачертаване и поправка в номера, като е видно, че първоначално написаният номер е 89), целият от 550 кв. м., в местн. „О.“ в землището на [населено място], при съсед на поземления имот - път. Отразено е в договора предаване на владението.
Първоначалната ответница М. Н. Ц. е внучка и единствен наследник на Т. Т. Г., починал 1977г. По заявление Я. Т. Б. /дъщеря на Т. Г./ е постановено решение от 25.05.1993г. на ПК-Хисаря, с което е възстановено правото на собственост на наследници на Т. Т. Г. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на девет земеделски имота, между които: нива от 0,900 дка, в м. Г., нива от 1,300 дка в м. В., нива от 1,700 дка, в м. Б. , нива от 2,000 дка в м. Висока могила, лозе от 0,400 дка в м. Б. в землището на [населено място]. В решението не са посочени съседи на имотите, нито е налице идентификация по план. С решение от 23.09.1998г. на ПК-Хисаря е възстановено правото на собственост на същите наследници върху 17 земеделски имота, между които отново горепосочените, без съседи и друга идентификация, като е отразено, че са в терен по §4 и възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. С решение от 20.05.1999г. е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. Т. Г. в стари реални граници на пет земеделски имота, между които по т. 4 нива от 1,907 дка в м. Д. (м. О.), имот № * по картата на землището, при граници (съседи): № * нива временно стопанисвана от общината; № * дере на дерета, оврази и други. Посочено е, че скицата на имот № * е неразделна част от решението. Такава скица не е приложена.
Според удостоверение от 02.07.2020г. на О. Х. имот № * по помощен план на м.„О.“ представлява част от поземлен имот с идентификатор *** по план на новообразуваните имоти за м. „О.“, одобрен 2018г., с площ от 1486,73 кв. м., начин на трайно ползване - за земеделски труд и отдих, собственост на наследници на Т. Т. Р., като имотът и построените в него: вилна сграда - еднофамилна, с идентификатор ****, площ 18,16 кв. м. и селскостопанска сграда с идентификатор ****, площ 4,07 кв. м., не са общинска собственост.
Приетата техническа експертиза, след геодезическо заснемане, установява, че ищецът ползва имот със сграда, който съответства на имот № * по опорен план /кадастрален план за ползвателите/ на местност „О.“ в землището на [населено място]. Този имот е част от имот пл. № * по плана на новообразуваните имоти за същата местност, одобрен със заповед от 23.05.2018г., който имот е предоставен на наследници на Т. Р. /Г./.
Ищецът Л. М. Г. е подал през 2017г. възражение срещу обявения помощен план, но то не е било уважено от Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ; посочено е в решението на комисията, че този имот попада върху имот № * по помощния план - план на имотите преди образуване на ТКЗС, записан на Т. Т. Г. съгласно решение на ПК-Хисаря от 1998г. Впоследствие ищецът е обжалвал заповедта за одобряване на ПНИ в частта относно процесния имот. Производството е спряно до разрешаване на настоящия спор за собственост
Събрани са гласни доказателства относно ползването на имота. Свидетелят Н. Д. твърди, че през 2005г. завел ищеца в местността; последният харесал едно място, където вече имало сграда, закупил го от сина на предишния собственик и го подобрил. Мястото било около 500-600 кв. м., а сградата 25 кв. м. Имало ограда с телена мрежа от четирите страни и желязна врата отпред. Свидетелят познава съседа от изток, а от север има път. В тази местност имотите са предоставяни за ползване по постановление от 1986г. Свидетелят не знае някой друг да претендира за имота. Свидетелката Л. Т. знае за закупуването на вилния имот от ищеца през 2005г. - земя около 500-600 кв. м. и сградата около 24-25 кв. м. Ищецът стопанисвал имота и правил подобрения както на мястото, така и на сградата. Свидетелката също не знае за чужди претенции.
Свидетелите на ответниците Ц. и Ц. имат впечатления за имота отпреди ЗСПЗЗ. Според тях имотът е бил лозе на Т. Г.; около един декар, не помнят постройка.
Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки от една страна, че ищецът не е доказал, че упражнява фактическа власт именно върху имот с № *, отчитайки посочената една граница в договора и поправката относно номера на имота. От друга страна е посочил, че границите на подлежащите на реституция имоти в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се определят към момента на одобряване на плана на новообразуваните имоти/ПНИ/ и едва оттогава би могло да започне да тече придобивна давност за така обособения обект на собственост. ПНИ в случая е от 23.05.2018г. и от началния момент на владението 19.07.2005г. до 23.05.2018г. давност не е текла.
Въззивният съд е посочил, че решенията на ПК-Хисаря за възстановяване земите на наследниците на Т. Г., намиращи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, издадени преди изменението на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ бр. 68/1999г., имат конститутивно действие, доколкото имотът е индивидуализиран. В случая имотът не е индивидуализиран в решението, но това е станало в рамките на водения процес - възстановеният имот е установен по недвусмислен начин и затова не може да се отрича конститутивното действие на постановеното решение. В този смисъл съдът се е позовал на позовал на практиката по решение № 116/08.07.2016г. по гр. д.№ 5941/2015г. на ВКС, I г. о., решение № 23/22.05.2017г. по гр. д. № 2856/2016г. на ВКС, I г. о., решение № 61/17.07.2017г. по гр. д. № 3273/2016г. на ВКС, I г. о. Допълнил е, че ищецът не е ползвател по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, а владението му е предадено от предишен ползвател с договора от 19.07.2005г.
По-нататък съдът е посочил, че ищецът е обективирал намерението си да свои имота чрез действията си - ограждане, засаждане на дръвчета, отглеждане на зеленчуци, направа на подобрения и това са действия, които е можело да бъдат възприети от всички. От 2005г. в рамките на законовия десетгодишен срок няма данни владението му да е смущавано. Наследниците не са посещавали имота, не са се интересували от него, нито са правили опити да отстранят ищеца. Той е владял постоянно, непрекъснато, несъмнено и спокойно и е придобил собствеността с изтичане на десетгодишния давностен срок.
По основанието за касационно обжалване.
Правният въпрос от значение за изхода на спора е: в кой момент се счита приключила процедурата по възстановяване на собствеността на земеделски земи в стари реални граници в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ при постановено решение на Поземлената комисия за възстановяване на собствеността преди изменението на чл.14 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г., в сила от 30.07.1999г., ако имотът не е индивидуализиран; от кой момент може да тече придобивна давност за такъв имот срещу възстановените собственици. Трайно установена е практиката на Върховния касационен съд /Решение № 49 от 26.07.2016г. по гр. д. № 5168/2015г. на ІІ г. о. и Решение № 384 от 02.11.2012г. по гр. д. № 804/2011г. на І г. о. и много други/, че административната процедура по възстановяване на собствеността върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на института на придобивната давност спрямо имота; при липса на индивидуализация е невъзможно осъществяването на фактическа власт по отношение на конкретно обособена вещ. Спрямо имоти в терен по § 4 ПЗР ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин, позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези, подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези, придобивани от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за собствеността - чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Окончателното придобиване на правото на собственост върху такива имоти приключва с издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността.
В Решение № 60/2020 г. от 11.01.2021 г. по гр. д. № 4407/2019г. на II г. о. и посочената в него друга практика, на която се е позовал въззивния съд, в допълнение на горното е разяснено, че когато са посочени граници и местонахождение на имота или номер по стар план, решението на поземлената комисия има вещноправен ефект; когато в хода на съдебно производство по установителен или осъдителен иск за собственост се установи по недвусмислен начин кой точно е възстановения имот, то съдът също не може да отрича конститутивното действие на постановеното решение; само когато по никакъв начин не може да се установи кой е възстановения имот, решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на собствеността. В такъв случай процедурата по възстановяването приключва в по-късен момент (от момента на влизане в сила на плана на новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ).
Тази практика следва да намери приложение при разрешаване на спора при съобразяване на конкретните фактически обстоятелства.
По касационната жалба.
Въззивният съд се е позовал на практика на Върховния касационен съд като горепосочената, която свързва конститутивното действие на решението за възстановяване на собствеността с това дали имотът, подлежащ на възстановяване е достатъчно индивидуализиран, за да представлява обособен обект на собственост. Въпреки това, даденото от съда разрешение, че решението на ПК-Хисаря, издадено преди изменението на чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в ДВ бр.68/1999г., има конститутивно действие, е в отклонение от тази практика и в нарушение на закона. В случая е видно, че в нито едно от трите решения на Поземлената комисия подлежащият на възстановяване имот в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ в землището на [населено място], не е идентифициран с посочване на граници, съседи или номер на имот. В решението от 23.09.1998г. изрично е посочено, че възстановяването ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на ПНИ. В решението от 20.05.1999г. е описан с граници имот № * по картата на землището, с посочени съседи, но решението не е придружено от скица, а и приетата техническа експертиза идентифицира възстановения на наследниците на Т. Г. имот като имот с № * по ПНИ, а не с имот № *, т. е. това решение не касае спорния имот. При тези данни решаващият съд е признал, че с решенията на ПК-Хисаря възстановеният имот не е индивидуализиран, но е счел, че индивидуализацията му е извършена по несъмнен начин в настоящето производство посредством събраните доказателства, поради което решението на ПК /без да посочва конкретно кое/ има конститутивно действие и съответно, че може да тече давност срещу претендиращите реституция, считано от 2005г. когато ищецът е установил владението си. Този извод не може да бъде споделен, защото не кореспондира на установените обстоятелства.
Според приетата техническа експертиза претендираният от ищеца имот е с № * по помощен план /план на ползвателите/, който се изработва преди плана на новообразуваните имоти и служи за негова база. Този план вещото лице не е открило в общината. По делото са събрани множество доказателства досежно имотите в местността, предоставени за ползване с актове по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, но конкретни данни, че спорният имот е бил предоставен на праводател на ищеца, липсват. Налице е само твърдение, че е имало ползватели, които са отказали да изкупят земята. Това обяснява първоначалното отразяване на имота в плана на ползвателите. Впоследствие, при изработването на плана на новообразуваните имоти през 2018г., тъй като не е установено трансформиране на правото на ползване в право на собственост, имотът не е обособен като самостоятелен, а включен в по-голям по площ имот с № *, предвиден за възстановяване на бившия собственик - наследодател на ответниците. Обособяването на този подлежащ на възстановяване имот е извършено за първи път именно с плана на новообразуваните имоти. До този момент, включително към 2005г. когато ищецът установява владението си, не са налице никакви идентифициращи белези, от които да се направи извод кой имот ще бъде възстановен на наследниците на Т. Г.. Затова придобивна давност за този имот срещу претендиращите реституция лица не би могла да тече преди одобряването на ПНИ.
Ищецът, както бе изяснено, не е ползвател на имот, нито е собственик на подлежащ на възстановяване имот. Такова лице би могло да придобие поземлен имот в територия на ПНИ по силата на извършено в негова полза разпореждане от лице, което се легитимира като собственик на такъв имот или въз основа на изтекла придобивна давност, като давността започва да тече след влизане на ПНИ в сила. В този смисъл е Решение № 60138 от 08.11.2021г. по гр. д. № 1609/2021г. на I г. о., което се възприема от настоящия състав. Разяснения в същата насока се съдържат и в Определение № 202 от 14.02.2023г. по ч. гр. д. № 230/2023 г. на II г. о. Според него в границите на територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ е възможно освен имотите на ползватели или лица, претендиращи реституция, да се включват и имоти които са собственост на самостоятелно придобивно основание на трети лица, стига това да са вече обособени обекти на вещни права. Допустим е спор за собственост на такъв имот, основан на придобивна давност, преди приемане на ПНИ, но срещу лица, което не черпят правата си от одобряване на ПНИ; по отношение на реституирани собственици до приключване на реституционната процедура давност не тече.
На основание изложеното се налага извод, че придобивна давност за процесния имот срещу претендиращите реституция ответници, не е могла да тече считано от 2005г., както е приел въззивния съд. Имотът, подлежащ на възстановяване, се обособява за първи път с плана на новообразуваните имоти, одобрен 2018г. и това е най-ранния момент за течението на придобивна давност. Искът е предявен от претендиращото давност лице и предявяването му през 2019г. не прекъсва давността, но десетгодишен давностен срок не е изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция през април 2023г.
Поради това предявеният иск за собственост на поземления имот, основан на придобивна давност, е неоснователен и подлежи на отхвърляне. Неоснователен е и искът за сградата, доколкото не е осъществен фактическият състав на давностното владение спрямо нея, отделно от терена. Горното налага отмяна на въззивното решение и постановяване на ново за отхвърляне на предявения иск.
При този изход ответниците по иска, сега касатори, имат право на сторените разноски в трите инстанции. Списъци на направените разноски не са приложени. П. В. касационен съд разноските са 110 лв. за държавни такси. За въззивното производство няма доказателства за разноски. За първоинстанционното производство са направени разноски 450лв. за адвокатско възнаграждение. Така общо са дължими 560лв.
Водим от горното и на основание Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ въззивно решение № 589 от 04.05.2023г. по гр. д. № 3361/2022г. на Пловдивски окръжен съд и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на Л. М. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица] против Н. Н. Ц., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [община], [улица] Я. Н. Ц., ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] /наследници на първоначалната ответница М. Н. Ц./ за установяване правото на собственост на основание придобивна давност върху поземлен имот с пл. № * по план на ползвателите, с площ от 550 кв. м., находящ се в землището на [населено място], местността „О.“, [община], ведно с построената в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 24 кв. м.
ОСЪЖДА Л. М. Г. да заплати на Н. Н. Ц. и Я. Н. Ц. сумата 560/петстотин и шестдесет/ лв. разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: