Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частната касационна жалба на С. Б. Т. от гр. В. против определение № 149/06.10.2009 год. по гр. дело № 2325/2008 год. на ВКС на РБ, І-во г. о., с което е върната молбата й за отмяна, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и 5 ГПК и производството е прекратено. Поддържат се оплаквания за неправилност на съдебния акт, затова се настоява за отмяната му.

Частната касационна жалба е процесуално допустима, защото отговаря на изискванията на чл. 275 ГПК, но разгледана по съществото на оплакванията в нея е неоснователна, по следните съображения: касационният съд е бил сезиран с молба, подадена от С. Б. Т. за отмяна на влязло в сила решение на ВКС на РБ, ІV-то г. о. по гр. дело № 47/2006 год. Посочени са две основания за отмяна – по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Молбата за отмяна е внесена в открито съдебно заседание на 16.09.2009 год., в което вместо молителката се е явил пълномощникът й – адв. С. М. за отмяна е оставена без движение, поради констатирани недостатъци, изчерпателно конкретизирани в определение от същата дата, като е определен седмодневен срок за отстраняването им и е посочена санкцията, при неизпълнение на задължителните указания. Срокът за отстраняване на недостатъците е изтекъл на 23.09.2009 год. С молба, регистрирана на 26.09.2009 год. е поискано удължаване на срока за отстраняване на нередовностите на молбата за отмяна, но с определение от 30.09.2009 год. по гр. дело № 2325/2008 год. касационният съд е оставил без уважение молбата, по чл. 63, ал. 1 ГПК.

С определение № 149/06.10.2009 год. по същото дело, касационният съд е приел, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и на двете заявени основания – по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото не са изпълнени задължителните указания за привеждането й съгласно изискванията на чл. 306, ал. 1, във вр. с чл. 260, ал. 1, т. 5 ГПК, затова по отношение на тази част от молбата за отмяна приложил разпоредбата на чл. 286, ал. 1 ГПК, която постановява връщане на нередовната молба за отмяна.

По отношение на поддържаното от молителката основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК е приел, че срокът, регламентиран в чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, т. е. тримесечният срок от узнаване на решението е изтекъл на 12.07.2007 год., а молбата е подадена на 08.04.2008 год., затова и в тази част е констатирал недопустимост за разглеждането й по съществото на оплакванията и прекратил производството пред ВКС. Касационните доводи за неправилност на определението, с което е оставена без уважение молбата й по чл. 63, ал. 1 ГПК са недопустими за обсъждане в настоящето производство, тъй като съдебният акт, постановен на 30.09.2009 год. е окончателен и не подлежи на обжалване. Като аргумент за това е отсъствие на процесуална разпоредба, регламентираща възможност за обжалване на съдебни актове, постановени по молба за продължаване на срока.

По отношение на констатираната недопустимост на молбата за отмяна с основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се съдържат конкретни оплаквания за допуснати нарушения от касационния съд. Настоящата касационна инстанция намира частната касационна жалба изцяло за неоснователна, а обжалваното определение, постановено по гр. дело № 2325/2008 год. на ВКС на РБ, І-во г. о. за правилно и законосъобразно, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 149/06.10.2009 год. по гр. дело № 2325/2008 год. на ВКС на РБ, І-во г. о.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

ЧЛЕНОВЕ: /п/

/СЛ

Вярно с оригинала!

СЕКРЕТАР: