Производството е по чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 ГПК и е образувано по подадена от А. Х. Л. от гр. Я., чрез пълномощника му адвокат Ем. Ц., частна жалба против определението от 3.07.2009 год. по гр. д. № 47/2009 год. на Я. окръжен съд, с което, в производство по чл. 192, ал. 4 ГПК отм. е оставена без уважение молбата му да бъде изменено постановеното по делото въззивно решение в частта му за разноските, като му бъдат присъдени направените такива в размер на 500 лв. в производството по гр. д. № 3584/2007 год. на Върховния касационен съд.

Жалбоподателят счита обжалваното определение за незаконосъобразно с оглед присъждане на разноските за касационното производство в зависимост от изхода на делото в това производство. Поддържа становище за дължимостта им и моли за отмяна на определението, с което искането му е отхвърлено.

Ищците оспорват частната жалба, като излагат и съображения за нейната недопустимост поради липса на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Върховният касационен съд, в настоящият си състав на ІІ г. о., като взе предвид изложените оплаквания и данните по делото, намира жалбата за допустима, като подадена в срок от надлежна страна и насочена против акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което и допустимостта на касационното обжалване не е обусловена от наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, приложими в хипотезата на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Действително, в производството по гр. д. № 3584/2007 год. касационната инстанция не се е произнесла по направените от ответника по иска /касатор в това производство/ разноски в размер, установен от представените договори за правна защита и съдействие. Това е така, тъй като с това решение е отменено предходното въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждане, при което въззивният съд е постановил ново решение, с което е оставил в сила това на първоинстанционния съд. С него предявеният против А. Л. установителен иск е уважен, с оглед на който изход му е възложил и разноските на другата страна. С оглед пропуска да се произнесе по молбата му за присъждане на направените от него в касационното производство разноски в размер на 500 лв., въззивният съд, в производството по чл. 192, ал. 4 ГПК отм. е отхвърлил молбата му с оглед изхода на спора по делото – уваженият срещу него иск и разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ГПК отм..

Изводът е правилен, поради което и обжалваното определение следва да се остави в сила.

При новото разглеждане на делото въззивният съд не е имал основание да присъди в полза на жалбоподателя направените от него разноски в касационното производство, тъй като това е обосновано от изхода на спора. Разпоредбата на чл. 218з, ал. 4 ГПК отм. предвижда произнасяне от въззивния съд при повторното разглеждане на делото и по разноските за водене на делото във ВКС, но преценката на кого от страните да се възложат те, се подчинява на общото правило на чл. 64, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК отм., т. е. в зависимост от изхода на спора. В случая установителният иск против жалбоподателя, ответник по него, е уважен, поради което и той няма право на разноски, а дължи такива на ищците.

Като е оставил без уважение подадената молба за присъждане на разноски, въззивният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се остави в сила.

Водим от горното, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА определението от 3.07.2009 год. по гр. д. № 47/2009 год. на Я. окръжен съд, ІV въззивен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: