ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1034

гр. София, 06.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Мария Иванова

Членове:Даниела Стоянова

Таня Орешарова

като разгледа докладваното от Д. С. К. гражданско дело № 20258002100249 по описа за 2025 година

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

С определение № 421 от 31.01.2025 г., постановено по настоящото дело, Върховният касационен съд оставя без разглеждане молба с вх. № 6767/25.10.2024 г., подадена от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. чрез адвокат А. А., за отмяна на решение № 263/24.10.2024 г., постановено по в. гр. д. № 539/2024 г. по описа на Окръжен съд Добрич, с което след частична отмяна на решение № 60 от 25.07.2024г. по гр. д.№159/2024г. по описа на Тервелски районен съд, е уважена молбата на Р. С. Т., подадена в лично качество и като майка и законен представител на малолетния Д. Л. Т., за налагане на мерки за защита по Закона за защита от домашно насилие /ЗЗДН/, упражнено спрямо тях от Л. Д. Т. и Д. Т. Д., и прекратява производството по гр. дело № 249/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, III Гражданско отделение. Със същото определение съдът осъжда Л. Д. Т. и Д. Т. Д. да заплатят на адвокат Б. Г. от АК гр.Варна сумата 400лв., представляваща възнаграждение за оказаната безплатно адвокатска помощ на ответниците по молбата за отмяна.

С молба вх. № 3092 от 18.02.2025 г. Л. Д. Т. и Д. Т. Д. чрез адвокат А. А. са поискали ВКС да измени определението си в частта за разноските като остави без уважение искането на насрещната страна за присъждането им. Излагат съображения, че след като молбата им е оставена без разглеждане, не следва да се разглежда и подаденият срещу нея отговор, а разноски не се дължат и поради това, че липсва процесуално представителство пред ВКС.Посочват също, че поради противоречиви интереси адвокатът на Р. Т. не може да представлява и детето Д. Л..

Ответната страна по молбата Р. Т., в представен писмен отговор чрез адвокат Г., взема становище за недопустимост на молбата поради липсата на представен от молителите списък на разноските. При условията на евентуалност счита молбата за неоснователна.

Молбата е допустима – подадена е от легитимирани лица и преди изтичане на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника по молбата за недопустимост на същата. Разпоредбата на чл. 80, изр. второ от ГПК предвижда, че страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, следва да представи списък на същите, като непредставянето на списък на разноските се свързва с неблагоприятната процесуална последица, същата тази страна да не може да иска изменение на решението в частта му за разноските. Тази неблагоприятна последица е само за страната, която претендира присъждане на съдебни разноски, но не и за страната, която оспорва дължимостта на присъдени в полза на другата страна разноски.

По същество, молбата е неоснователна.

Нормата на чл. 78, ал. 4 ГПК е ясна – ответникът има право на съдебноделоводните разноски при прекратяване на делото – т. е. съдът не се произнася по материалноправния спор, но ищецът, който с поведението си, предявявайки недопустими претенции, е станал причина насрещната страна да стори разноски по делото, вкл. за заплащане на адвокатски хонорар, дължи възстановяването им на ответника.

Както е посочено в определението, чието изменение се иска, ответниците по молбата са заявили своевременно искане за присъждане на разноски. Предвид изхода на делото - молбата за отмяна е оставена без разглеждане и производството, образувано по нея, е прекратено, същите имат право на разноски. В настоящото производство те са представлявани от адвокат Г., която е осъществила процесуалното им представителство пред ВКС безплатно поради материалните им затруднения. Съдът е определил адвокатско възнаграждение на адвокат Г. по реда на чл.38, ал.2 ЗЗД в размер на 400лв., като е съобразил фактическата и правна сложност на производството, обема на извършената от адвоката работа – същият е положил труд – време и познания, да изготви и подаде отговор на молбата за отмяна, който не е формален, а пълен и обоснован с изложени съображения по допустимост и по основателност на молбата, както и решението от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 на СЕС, съгласно което, при определяне размера на адвокатското възнаграждение, съдът не е обвързан от минималните размери, определени съобразно Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС, респ. – от ограничението по чл. 38, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв, което препраща към наредбата. Така определеното възнаграждение е дължимо в полза на адвокат Г. и съдът го е присъдил. Не са налице основания за изменение на така постановеното в частта за разноските.

Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 3092 от 18.02.2025 г., подадена от Л. Д. Т. и Д. Т. Д. чрез адвокат А. А. за изменение по реда на чл.248 ГПК на определение № 421 от 31.01.2025 г. по гр. д.№ 249/2025г. на ВКС, ІІІ ГО, в частта за разноските като се остави без уважение искането на насрещната страна за присъждането им.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател:_______________________

Членове:

1._______________________

2._______________________